Решение № 6426 от 14.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6426 гр. София, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20231100510343 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на „Ю.Б.“ АД срещу решение № 20096552/06.07.2023 г. по гр.д. № 13303/2021 г. по описа на СРС, с което е уважен иск, предявен от А. К. П. срещу жалбоподателя, като на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е прогласена нищожността на договор за потребителски кредит № PLUS – 16219171/10.07.2018 г..

Жалбоподателят – „Ю.Б.“ АД, твърди, че обжалваното решение е неправилно.

Счита, че процесният договор за потребителски кредит е валиден, тъй като отговоря на изискванията за форма и съдържание, предвидени в ЗПК. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен. Претендира разноските по производството.

Ответникът по жалбата – А. К. П., счита първоинстанционното решение за правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на 1 атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от А. К. П. с иск с правно основание чл.

124 ГПК, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване за недействителен договор за потребителски кредит № PLUS – 16219171/10.07.2018 г., сключен между страните.

Ищецът – А. К. П., твърди, че с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България“, правоприемник на което дружество е „Ю.Б.“ АД, са сключили договор за потребителски кредит № PLUS – 16219171/10.07.2018 г., който е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като формата и съдържанието му не отговарят на императивните изисквания на ЗПК – не е спазена формата, предвидена в чл. 10, ал. 1 ЗПК, съдържанието на договора не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, 10, 11 ЗПК. Ето защо, моли същият да бъде прогласен за нищожен.

С обжалваното решение искът е уважен изцяло.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО. Следва да се посочи, че първоинстанционното решение съдържа подробни мотиви във връзка с основателността на претенцията, които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

В допълнението и във връзка с твърденията за неправилност на решението, релевирани във въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира следното:

Видно от договор за потребителски кредит № PLUS – 16219171/10.07.2018 г., между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България“, правоприемник на което дружество е „Ю.Б.“ АД, е налице договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът е получил от ответника сумата в размер на 5500 лв.

– размер на кредита, както и сумата в размер на 1848 лв. – размер на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“, като се е задължил да върне сумата чрез 60 броя погасителни вноски, всяка от 198,41 лв., като срокът за връщане е до 05.07.2023 г. В договора за кредит е посочено, че лихвеният процент е 27,08 %, а годишният процент на разходите – 33,10 %. Съгласно договора, заемателят дължи освен това и такса ангажимент в размер на 192,50 лв.

Следва да се установи, дали процесният договор за потребителски кредит отговаря на изискванията на валидност, предвидени в ЗПК.

На основание чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – 2 не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

Процесният договор за потребителски кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, за изписване на текста в договора за кредит е използван шрифт „Garamond“, като размерът му е „12“.

Прилежащите към договора сертификат и общи условия са изписани на шрифт „Arial Narrow“ с размер „7“. Шрифтът, на който са изпитани общите условия, е по-сбит, като документът е трудно четим и предполага взиране. Цялостното оформление предполага трудно възприемане на текста. Следователно и доколкото застрахователният сертификат и общи условия са елементи от договора, предвид факта, че същият касае и заем за закупуване на застраховка, то и те следва да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, като основният договор. С оглед заключението на съдебно-техническата експертиза, съдът счита, че посоченото условие на чл. 10, ал. 1 ЗПК не е спазено, поради което формата на договора не отговоря на изискванията, съгласно посочения текст на ЗПК.

Освен това, на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 от ЗПК начин. В договора е посочено, че общата дължима сума е в размер на 11904,60 лв., с включване на таксата ангажимент, както и кредита за покупка на застраховка, а същевременно е посочено, че годишният процент на разходите е 33,10 %, без в същия да е включена дължимата главница във връзка с договора за заем за покупка на застраховка. Следователно, в договора не е посочен действителният годишен процент на разходите, поради което съдът счита, че съдържанието му не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а освен това не може да се направи извод за спазването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, предвиждащ максимален размер на годишния процент на разходите по договор за кредит.

На следващо място, на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Видно от процесния договор за потребителки кредит, същият не съдържа информация за разпределението на вноските между различните неизплатени суми, т.е. не е ясно каква част от месечната погасителна вноска се отнася за погасяване на дължимата главница, дължимата възнаградителна лихва и други плащания по договора, включително главницата по договора за покупка на застраховка. Посочен е само начинът на погасяване на 3 същинската отпусната в заем сума в размер на 5500 лв., като очевидно чрез заплащането на месечна вноска в размер на 198,41 лв. за 60 месеца, общо 11904,60 лв., се погасяват и други задължения по договора (възнаградителна лихва, главницата за покупка на застраховка, такси и др.). Следователно, в съдържанието на договора не е отразено разпределението на погасителната вноска при погасяването на задълженията по договора, поради което съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит не отговаря и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.

При посочените съображения и настоящата съдебна инстанция счита, че съдържанието на процесния договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК същият се явява недействителен. Следователно, искът с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит от 10.07.2018 г. е основателен, поради което обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Възражението на въззивника за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника по жалбата е неоснователно, доколкото същото е по чл. 38, ал. 2 ЗА и следва да бъде определено от съда в минимален размер, съгласно НМРАВ – при материален интерес от 11904,60 лв. същото възлиза на 1471,41 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ, която сума следва да се присъди в полза на адв. С. Ж. П..

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20096552/06.07.2023 г. по гр.д. № 13303/2021 г. по описа на СРС, 127 състав.

ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК **** да заплати в полза на адв. С. Ж. П. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата в размер на 1471,41 лв. – адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5