Решение № 3502 от 23.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 43399/2025
- Вид
- Решение № 3502
- Подписан
- 23.02.2026
- Състав
- МАРИЯ НИКОЛАЕВА СТОЙКОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 141127 от 11.09.2025 · МАРИЯ НИКОЛАЕВА СТОЙКОВА
- Разпореждане № 147811 от 24.09.2025 · МАРИЯ НИКОЛАЕВА СТОЙКОВА
- Определение № 48314 от 21.11.2025 · МАРИЯ НИКОЛАЕВА СТОЙКОВА
- Разпореждане № 38928 от 26.03.2026 · МАРИЯ НИКОЛАЕВА СТОЙКОВА
- Разпореждане № 47261 от 15.04.2026 · МАРИЯ НИКОЛАЕВА СТОЙКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 3502 гр. София, 23.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: М. Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от М. Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110143399 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба, подадена от „*** срещу М. Й. Б., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 2000 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № *** от *** г., ведно със законната лихва, считано от *** г. до изплащане на вземането; сумата от 460 лв., представляващи договорна лихва за периода от *** г. до *** г.; и сумата от 48,38 лв., представляваща мораторна лихва за периода от *** г. до *** г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.03.2025 г. по ч.гр.д. № 6891/2025 г. по описа на СРС, 61 състав.
Ищецът твърди, че на *** г. между „*** (като кредитор) и М. Й. Б. (като кредитополучател) е сключен Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя заемната сума от 2000 лв. Посочва, че кредитополучателят се задължил да погаси задължението си на 12 броя месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 205 лв., , заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,06 % и годишен процент на разходите от 48,29 %, като общата сума, дължима за връщане от кредитополучателя възлиза на 2460 лв. Твърди, че ответницата не е сторила нито едно плащане за погасяване на задължението по договора за кредит. Твърди, че срокът за заплащане на задълженията съгласно договора за потребителски кредит е изтекъл на *** г., поради което всички задължения на длъжника по договор за кредит са изцяло изискуеми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не депозиран отговор на исковата молба от ответника М. Й.
Б..
С молба от *** г. ответникът поддържа, че целият договор за потребителски кредит е 1 недействителен, тъй като не е посочен правилен ГПР, доколкото не е включена неустойката в него. Посочва, че в този случай съгласно чл. 23 ЗПК дължи само чистата стойност, без лихви и други разходи по кредита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на: валидно облигационно отношение между страните по Договор за потребителски кредит № *** от *** г., по силата на което кредиторът е отпуснал на ответника заем в размера, посочен в исковата молба, а за ответника е възникнало задължението за плащане на процесната сума; размерът на непогасеното задължение.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи наличието на: валидно облигационно отношение между страните по Договор за потребителски кредит № *** от *** г., по силата на което кредиторът е отпуснал на ответника заем в размера, посочен в исковата молба, наличието на валидна уговорка за договорна възнаградителна лихва в договора за кредит и нейния размер.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и изпадане на ответника в забава, както и размера на задължението.
При доказване на горните факти в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяването на дълга.
От представения Договор за потребителски кредит *** от *** г., се установява, че на посочената дата е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който „***, в качеството на кредитодател, се е задължил да предостави на М. Й. Б., в качеството на кредитополучател, кредит в размер на 2000 лв., срещу поемане от нейна страна на насрещно задължение за връщане на същия в срок до *** г. съгласно погасителен план. Уговорено е сумата да се изплаща посредством 12 месечни погасителни вноски, при лихвен процент в размер на 40,06 % годишна лихва и годишен процент на разходите по кредит 48,29 %, при което общата сума, дължима от потребителя е в размер на 2460 лв.
В чл. 4, ал. 3 е предвидено, че в срок до края на следващия ден, считано от деня на сключване на договора, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция съгласно реда и условията, предвидени в Общите условия по договора, като банковата гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 2460 лв. със срок на валидност до ***г.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от процесния договор, в случай, че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от този договор в установения срок и съгласно реда и условията предвидени в общите условия по договор, той дължи на дружеството неустойка в размер на 1608 лв. В чл. 6, ал. 2 е предвидено, че неустойката се начислявала на месец, считано от изтичането на срока по чл. 4, ал. 3.
По делото са представени стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит и Общи условия приложими към договорите за потребителски кредит на „***.
Процесният договор за кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в отношенията между страните приложение намират императивните норми на ЗПК и ЗЗП.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Визираната норма е в съответствие с чл. 19 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити. Съгласно чл. 4, б. „а“ от Дирекитва 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2008 г., ГПР трябва да се изчисли в момента, в който кредитният договор е сключен. Съгласно практиката на СЕС, целта на уредбата е потребителите да разполагат с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението, като това информиране има съществено значение за правата на потребителя.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В случая, в процесния договор за паричен заем е посочен процент на ГПР от 48,29 %, с което формално изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е било изпълнено. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – неустойката за непредоставяне на обезпечение, която следва да бъде включено в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ е посочена в разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Посочената сума от 1608 лв. настоящият състав намира, че следва да бъде включена при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита. Това е така, доколкото неустойката за непредоставяне на обезпечение обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи независимо от своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва съобразно уговорения погасителен план. Така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на добросъвестността. С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а представлява скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР.
В този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз по дело C-714/22, съгласно което член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се 3 отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.
Доколкото посочването на ГПР в договора за потребителски кредит е от съществено значение, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент.
С оглед на изложеното, процесният договор за потребителски кредит се явява недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което кредитополучателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, което в случая е сумата в размер на 2000 лв. (арг. от чл. 23 ЗПК).
Ето защо, следва да бъде уважен единствено искът за главницата в претендирания размер, а в останалата им част исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на уважената част от исковете. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 51,21 евро, от които 25,65 евро – заплатена държавна такса и 25,56 евро – юрисконсултско възнаграждение. За исковото производство са представени доказателства за сторени разноски в общ размер на 127,91 евро, от които 25,65 евро – заплатена държавна такса, и 102,26 евро – юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на основание чл. 78, ал.
Разпечатката съдържа 35 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/78952b0c-3efb-41ea-a1bf-fcdfba2a446b