Решение № 9179 от 13.07.2026, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Касационно административно дело 432/2026
- Вид
- Решение № 9179
- Подписан
- 13.07.2026
- В сила
- 13.07.2026
- Състав
- Красимир Кипров, Ралица Андонова, Ивелина Христова-Желева
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.173, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.220 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.227, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.10б, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.36, ал.2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.19, ал.17, т.1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.45ж, ал.1 и ал.6 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.45ж, ал.2 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.45ж, ал.6 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
РЕШЕНИЕ
№ 9179
Варна, 13.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - X тричленен състав, в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА
При секретар ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР КИПРОВ административно дело № 20267050700432 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.227, ал. 2 от АПК.
С постановеното по настоящото касационно дело № 432/2026 г. по описа на АС-Варна решение № 4433/9.04.2026 г. е отменено по касационна жалба на Т. К. Т. Решение № 3500/9.10.2025 г. по гр. дело № 9796/2024 год. по описа на ВРС , с което е оставена без уважение жалбата му срещу Решение № 1699/29.10.2021 г. на Общинска служба по земеделие – Долни Чифлик, офис Бяла и същият е бил осъден да заплати разноски в размер на 900 лв. , като делото е насрочено в открито съдебно заседание за изслушване на заключението на вещото лице по назначената със същото касационно решение съдебно-оценителна експертиза.
Експертиза е назначена със задача да определи по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи цената към датата 29.10.2021 г. на посочените в решение № 1699/29.10.2021 г. на ОСЗ [населено място] чифлик зем. земи , а именно : нива от 1,375 дка , пета категория , местност „Качивелко“ , имот с [идентификатор] по КК на [населено място] ; нива от 0,520 дка , местност „С. куру“, имот с [идентификатор] по КК на [населено място] ; нива от 1,510 дка , местност „С. куру“ , имот с [идентификатор] по КК на [населено място].
По назначената експертиза е представено от вещото лице инж. Ю. Х. П. заключение с.д. 9948/13.05.2026 г. , съгласно което определените по цитираната Наредба към датата 29.10.2021 г. цени на посочените зем. земи са следните : нива от 1,375 дка , представляваща [ПИ] – 546 лв. ; нива от 0,520 дка , представляваща [ПИ] – 143 лв. и нива от 1,510 дка , представляваща [ПИ] – 384 лв. , или обща цена на трите имота – 1073 лв.
Така даденото от вещото лице П. заключение се поддържа от нея в проведеното на 18.06.2026 г. публично съдебно заседание , в което ответниците Г. Н. Г. , М. Г. К. , К. Г. К. и Т. Г. П. не се явяват и съответно не изразяват становище по спора , а останалите страни заявяват следните становища :
Касаторът Т. К. Т. лично и чрез упълномощения адвокат Д. Х. , както и с представените писмени бележки с.д. 13273/22.06.2026 г. и с.д. 13366/22.06.2026 г. , изразява становище за обявяване нищожност на постановеното от ОСЗ [населено място] чифлик решение и постановяване на друго такова , с което ответникът да бъде задължен да изготви нов ПУП и да възстанови в реални граници процесния имот в цялост или в части от имота.
Ответникът Общинска служба „Земеделие“ [населено място] , с подадените от упълномощения юрисконсулт Н. Д. молби с.д. 10105/14.05.2026 г. и с.д. 12974/17.06.2026 г. , изразява становище за недопустимост на назначената от касационния съд съдебно-оценителна експертиза и за законосъобразност на постановеното от ОСЗ [населено място] чифлик решение № 1699/29.10.2021 г. , като отправя искане за отхвърляне на касационната жалба на Т. и за присъждане на разноски съобразно представен списък.
След изслушването на становищата на страните и на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-оценителна експертиза , касационният съд намира следното :
След отмяната с горепосоченото касационно решение на постановеното от ВРС решение № 3500/9.10.2025 г. по гр. дело № 9796/2024 г. , предмет на настоящото производство се явява законосъобразността на постановеното от ОСЗ [населено място] чифлик решение № 1699/29.10.2021 г. , с което на основание чл.45ж, ал.6 от ППЗСПЗЗ във вр. с пар.27, ал.2 ,т.3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ и влязлото в сила решение № 31-240/29.07.2021 г. от протокол № 31 /29.07.2021 г. на Общински съвет-Бяла е възстановено на наследниците на П. М. С. правото на собственост върху земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ , както следва : нива от 1,375 дка , пета категория , местност „Качивелко“, представляваща имот с [идентификатор] по КК на землище [населено място] ; нива от 0,520 дка , местност „С. куру“, представляваща имот с [идентификатор] по КК на [населено място] и нива от 1,510 дка , местност „С. куру“, представляваща имот с [идентификатор] по КК на [населено място].
Както е посочено във влязлото в сила по настоящото дело касационно решение № 4433/9.04.2026 г. , въпреки наличният диспозитив в решение № 1699/29.10.2021 г. на ОСЗ [населено място] чифлик в смисъл , че се възстановява на наследниците на П. М. С. правото на собственост върху земи по чл.19 от ЗСПЗЗ , то неговата действителна правна същност е за обезщетяване с посочените в решението на Общински съвет-Бяла зем. земи.
В тази връзка , спорът в настоящият процес за законосъобразността на въпросното решение № 1699/29.10.2021 г. на ОСЗ [населено място] чифлик се свежда до това дали предоставените с него от общинския поземлен фонд като обезщетение зем. земи , представляват равностойни земи по смисъла на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ , на каквито право имат наследниците на П. М. С. , един от които е настоящият касатор Т..
Съгласно пар.1к от ДР на ППЗСПЗЗ , равностойни земеделски земи са тези , чиито стойности за декар , определени по реда на наредбата по чл.36, ал.2 от ЗСПЗЗ са равни. Визираната в тази норма наредба е именно посочената в назначената съдебно-оценителна експертиза Наредба за реда за определяне на цени на земеделски земи , която е приета с ПМС № 118 от 26.05.1998 год. В този смисъл , дадените с процесното решение № 1699/29.10.2021 г. като обезщетение зем. земи биха били равностойни , ако тяхната установена по реда на посочената Наредба цена съответства на определената в предходния етап от процедурата с решение № 1699/30.11.2020 г. на ОСЗ [населено място] чифлик стойност от 1243 лв.
Именно този въпрос за съответствие/равностойност е релевантен за законосъобразността на процесното решение № 1699/ 29.10.2021 г. , т.е. при наличие на равностойност по смисъла на пар.1к от ДР на ППЗСПЗЗ , решението би било материално законосъобразно съгласно чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ , съответно при отсъствие на равностойност то би било материално незаконосъобразно.
В този смисъл , изцяло спекулативна и несъобразена с материално-правните предпоставки регламентирани именно в нормата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ е изразената от пълномощника на ответника ОСЗ [населено място] чифлик теза за ирелевантност на установените с назначената съдебно-оценителна експертиза факти , още повече за недопустимост на същата , доколкото за всеки непредубеден практикуващ юрист би следвало да е ясно , че забраната за фактически установявания по чл.220 от АПК е неприложима в хипотезата на чл.227, ал.2 от АПК , както и че в същата хипотеза няма място за приложение на разпоредбата на чл.219, ал.1 от АПК , тъй като въпросът за съществуването на касационно основание вече е решен с постановеното по настоящото дело и влязло в сила решение № 4433/9.04.2026 год.
Заключението на вещото лице инж. Ю. П. по съдебно-оценителната експертиза не е оспорено от страните по делото , същото е съобразено с реда установен в приложимата Наредба , поради което за съда не съществува причина, поради която да не приеме същото за правилно и обосновано. От това заключение се установява , че общата цена на предоставените като обезщетение зем. земи към момента на постановяването на решение № 1699/29.10.2021 г. е 1073 лв. , която е по-малка от дължимото в размер на 1243 лв. обезщетение.
Последното налага извода , че предоставените като обезщетение зем. земи не са равностойни по смисъла на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. Нарушаването от ОСЗ [населено място] чифлик на тази правна норма прави постановеното от нея решение № 1699/29.10.2021 г. материално незаконосъобразно и като такова подлежащо на отмяна съгласно чл.146, т.4 от АПК.
Доколкото след отмяната , естеството на въпроса не позволява решаването му по същество от страна на съда , то съгласно чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на ОСЗ [населено място] чифлик , която при новото си произнасяне следва да съобрази следните задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона :
Нескончаемите претенции на касатора Т. за възстановяване на собствеността в стари реални граници са недопустими , доколкото тяхната неоснователност е установена с влязъл в сила съдебен акт , а именно постановеното по настоящото дело решение № 4433/9.04.2026 год.
При новото си произнасяне , ОСЗ [населено място] чифлик следва да изхожда от правомощията си така както те са уредени в разпоредбите на чл.45ж, ал.1 и ал.6 от ППЗСПЗЗ , чието законосъобразно тълкуване е посочено в същият съдебен акт. Тяхното правилно прилагане не предполага положение на обвързаност на органа по реституция на зем. земи с постановеното на основание чл.45ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ решение на Общински съвет [населено място] , доколкото регулацията е обратна – органа на местно самоуправление е обвързан със зем. земи посочени в мотивираното искане по чл.45ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ на ОСЗ до кмета на общината , като единствено в неговите правомощия в качеството му на разпоредител с общинската собственост е да прецени дали са налице материално-правните предпоставки за изваждането им от общинския поземлен фонд , но не и да преценява дали същите представляват равностойно обезщетение , каквито правомощия притежава само и единствено реституционния орган.
В хипотеза като настоящата , когато посочените в решението на Общинския съвет зем. земи не са равностойни , правилното приложение на материалния закон не води до правен абсурд , каквито неоснователни доводи са развити в писменото становище на пълномощника на ОСЗ [населено място] чифлик , а съгласно чл.19, ал.16, изр. І от ППЗСПЗЗ предполага , когато земите от общинския поземлен фонд не са достатъчни за обезщетяването , то за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение , същото да се определи с поименни компенсационни бонове – в случая , освен обезщетяването с посочените зем. земи , правилното приложение на материалния закон налага обезщетяване за разликата от 1073 лв. до 1243 лв. с поименни компенсационни бонове. В този смисъл , при новото си произнасяне ОСЗ [населено място] чифлик следва да приложи разпоредбата на чл.19, ал.17, т.1 от ППЗСПЗЗ като постанови решение за обезщетение със същата зем. земя , а за разликата до посоченият пълен размер на дължимото обезщетение – с поименни компенсационни бонове.
При този изход на делото , разноски на ответника ОСЗ [населено място] чифлик не се дължат , а съгласно чл.143, ал.1 от АПК касаторът Т. има право на разноски в съответствие с представеният списък , които са в общ размер на 592,56 евро и включват – 35,79 евро платена държавна такса по касационното дело , 306,77 евро платено адв. възнаграждение по договор за правна защита и съдействие приложен на л.66 от делото и 250 евро платено възнаграждение на вещо лице.
Предвид изложеното , съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1699 от 29.10.2021 г. на Общинска служба по земеделие [населено място] чифлик - офис Бяла и ВРЪЩА преписката на същият административен орган за ново разглеждане и произнасяне в съответствие с дадените в мотивите на това решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие [населено място] чифлик да заплати на Т. К. Т. с [ЕГН] за разноски по делото сумата от 592, 56 евро.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�