Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 39891 от 28.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
23131/2026
Подписан
28.10.2026
В сила
28.10.2026

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39891 гр. София, 28.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20261110123131 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на Д. М. Г., ЕГН ********** срещу „К.И.Б.“ ЕООД, ЕИК ******.

На основание чл. 312, ал. 1 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК и като съобрази фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

Съдът е сезиран с предявени от Д. М. Г., ЕГН ********** срещу „К.И.Б.“ ЕООД, ЕИК ****** обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, за признаването за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № 453/23.06.2026 г. на управителя на „К.И.Б.“ ЕООД на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение 2 (съкращаване в щата) КТ, вр. чл. 326, ал. 2 КТ и отмяната й, възстановяване ищеца на работа на длъжността заемана преди уволнението „експерт комуникации“, с код по НКПД: 21536014, както и да му бъде заплатено обезщетение в размер на 12526,50 евро за времето, в което ищецът е останал без работа за периода от 24.06.2026 г. до 24.12.2026 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.08.2026 г., до окончателното изплащане.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения. По силата на Трудов договор от 13.08.2024 г., сключен между ответното дружество като работодател и ищецът като служител ищецът е приел да изпълнява при ответното дружество длъжността „експерт комуникации“. На 23.06.2026 г. ищецът получил предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение, а на 24.06.2026 г. последното било 1 прекратено с атакуваната заповед поради съкращаване на щата. Твърди, че посоченото основание не било налице – не било налице реално съкращаване на щата и не бил извършен подбор, респ. действителното основание за прекратяване на трудовото му правоотношение било дисциплинарно уволнение, поради съображения, подробно изложени в отговора на исковата молба. Твърди се злоупотреба с право на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който същият изразява становище, че предявените искове са допустими, но разгледани по същество същите се явяват неоснователни по съображения, подробно изложени в отговора. Не оспорва фактите относно сключването трудовия договор и че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено с процесната заповед. Твърди, че е извършено реално съкращаване в щата, а извършването на подбор в случая не било задължително, тъй като трудовата функция на ищеца била уникална. Предявеният иск за обезщетение се оспорва и по размер. Прави възражение за прихващане с изплатените на ищеца обезщетения по чл. 220, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 КТ. Ето защо моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

С молба вх. № 306050/05.10.2026 г. ищецът е изразил становището си във връзка с подадения от ответника отговор на исковата молба.

Съдът намира, че следва да съобщи на страните доклада по делото на основание чл. 312, ал. 1, т. 2 ГПК:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.

Исковете са допустими като предявени пред родово и местно компетентен съд.

Доказателствената тежест с оглед на конкретните фактически твърдения на страните се разпределя, както следва:

Тежестта на доказване по претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, т. е. задължението за установяване законността на уволнението, т. е. че трудовото правоотношение с ищеца е надлежно прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т.

2 КТ поради съкращаване на щата след законосъобразно извършен подбор, респ. че не е било задължително извършването на подбор в разглеждания случай, носи ответникът по настоящото дело.

2

Основателността на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, обуславя и тази по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, респ. доказателствената тежест по посочения иск се явява идентична с тази по предходния предявен.

За да бъде уважен искът с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ трябва да се установи, че са се осъществили следните факти: 1. да е налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно упражняване на потестативното право да прекрати с едностранно волеизявление съществуващото с ищеца трудово правоотношение; 2. ищецът да е останал без работа в исковия период, респ. претърпял вреди, изразяващи се в невъзможността да получава трудово възнаграждение по трудово правоотношение в продължение на не повече от шест месеца след уволнението; 3. причинно-следствена връзка между незаконното уволнение и оставането без работа; 4. размера на полученото от него последно пълно месечно брутно трудово възнаграждение преди уволнението.

Установяването на първата и третата предпоставка е обусловена от изхода на правния спор по първия конститутивен иск с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1 КТ – за отмяна на уволнението като незаконно. Предпоставките по т. 2 и 4 следва да се установят от ищеца при условията на пълно и главно доказване – оставането на ищеца без работа следва да бъде установено в процеса на доказване от него.

Основателността на възражението за прихващане е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: наличие на насрещно (активно) вземане на ответника от ищеца; активното вземане да е изискуемо и да е ликвидно. Доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства се носи от ответника.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца следва да се укаже, че не сочи доказателства за установяване факта на оставане без работа през исковия период.

По доказателствата и доказателствените искания:

Представените от ищеца с исковата молба и ответника с отговора на исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети, като тяхната процесуална стойност ще бъде ценена с крайния акт по съществото на спора.

Искането на ищеца на основание чл. 190 ГПК да бъде задължен 3 ответникът да представи посочените документи следва да се остави без уважение като неоснователно в частта относно документите по т. 1, 2, 3, 4 и 11.4., които са представени с отговора на исковата молба, по т. 5, 6 и 9, тъй като ответникът е заявил, че не разполага с такива документи, а и не оспорва, че подбор не е бил извършен в случая, както и по т. 7, 8, които не касаят ищеца, и 11.2., тъй като същите са неотносими. Искането следва да се уважи по т. 11.1., като ответникът бъде задължен да представи документи, удостоверяващи какъв е размерът на последното брутно трудово възнаграждение на ищеца, получено за пълен отработен месец. По отношение на т. 11.3. следва да се дадат указания на ищеца да заяви изрично дали поддържа искането в тази му част предвид представените с отговора на исковата молба документи, респ. ако го поддържа, да посочи конкретно кои документи иска да бъдат изискани от ответника и фактите, които цели да установи с това свое искане.

Искането за събиране на гласни доказателствени средства на страните чрез разпит на по двама свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените в исковата молба и отговора на исковата молба обстоятелства се явява основателно и следва да се уважи.

Искането по чл. 190 ГПК, направено от ищеца с молбата от 06.10.2026 г. е неоснователно, тъй като е неотносимо към предмета на доказване и няма значение за решаване на делото, поради което следва да се остави без уважение.

Воден от изложеното и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.12.2026 г. от 10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните и вещото лице. На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от писмения отговор и доказателствата към него.

УКАЗВА на страните в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия.

4

В СЛУЧАЙ, че в този срок страните не представят писмени доказателства или не изчерпят доказателствените си искания за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, респ. че не са уточнени обстоятелствата, за които тези доказателствени средства са поискани, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

СЪОБЩАВА на страните писмения си доклад по делото, съгласно мотивите на настоящото определение.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за установяване факта на оставане без работа през целия исков период.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, представените с исковата молба и отговора на исковата молба.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в едноседмичен срок от съобщението да представи документите, посочени под т. 7 и 8 от исковата молба, които касаят ищеца по делото, както и във връзка с т. 11.1. документи, удостоверяващи какъв е размерът на последното брутно трудово възнаграждение на ищеца, получено за пълен отработен месец. ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на дадените указания в срок съдът може да приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението по отношение на т. 11.3. да заяви изрично дали поддържа искането в тази му част предвид представените с отговора на исковата молба документи, респ. ако го поддържа, да посочи конкретно кои документи иска да бъдат изискани от ответника и фактите, които цели да установи с това свое искане. ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на дадените указания в срок съдът ще остави без уважение искането в тази му част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по чл. 190 ГПК в останалата им част.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства на ищеца и ответника чрез разпит на по двама свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата молба и отговора на исковата молба. УКАЗВА на страните да водят допуснатите им свидетели в срок до първото открито съдебно заседание, като ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на 5 дадените указания в срок без наличие на уважителни причини за недовеждането на свидетелите съдът ще разгледа и реши делото без събирането на тези доказателства.

ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто съдебно решение, а и спестява на страните половината от разноските за държавна такса.

УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6