Решение № 152 от 14.01.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Варна, 14.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20233110104246 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран от „ЕОС М.“ ЕООД срещу Д. Д. Д. с иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл.99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2856,60 лв. (две хиляди осемстотин петдесет и шест лева и шестдесет стотинки) за периода от 01.01.2017г. до 01.08.2018г., представляваща частично дължима главница от сумата в размер на 8 760,97 лв. по договор за потребителски кредит № FL437152 от 01.08.2008г., сключен между „Юробанк България“ АД и Д. Д. Д., вземанията по който са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.01.2016г. на заявителя, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 30.11.2022 г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК 609/08.02.2023 г. по ч.гр.д.1450/2023 г. по описа на ВРС, 12 състав.

Ищецът твърди, че на 01.08.2008г. е сключен Договор за потребителски кредит № FL437152/01.08.2008r., между „Юробанк И Еф Джи България" АД /Пощенска банка/, в качеството на кредитор и Д. Д. Д., в качеството му на кредитополучател. По силата на договора била отпусната сума от 10000лв.(десет хиляди лева), преведена по сметка с IBAN *********************** в банката на името на кредитополучателят. Съгласно Договора за потребителски кредит от 01.08.2008г., ответникът се е задължил да погасява задължението си на 120 месечни вноски ежемесечно, считано от 01/09/2008г., включващи главница и лихва в размер на 162,56лв.- за целия срок на договора – до 01/08/2018г. Уговорена била годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за съответния период от начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 6,20%/шест цяло и двадесет стотни пункта/, като към момента на сключване на договора за кредит, лихвеният процент бил в размер на 9%, а годишният лихвен процент на разходите по разрешения кредит - в размер на 17,15%.

Сочи се, че след усвояване на кредита, длъжникът не е изпълнил задължението си за погасяване на дължимите месечните вноски, като остана непогасена сума по кредита в общ размер на 17 018,40лв./седемнадесет хиляди и осемнадесет лева и четиридесет стотинки/, от които главница 8760,97лв., лихва 8240,43лв. и такса за разплащателна сметка 17лв.

Уточнява, че претенцията в настоящето исково производство обхваща сумата в размер на 2856.60лв./две хиляди осемстотин петдесет и шест лева и шестдесет стотинки/, представляваща частично дължима главница от главница в обш размер на 8760,97лв..

1 дължима за периода от 01.01.2017г.-01.08.2018г.

Легитимира се като кредитор на ответника на основание сключен Договор за възлагане на вземания на вземания (цесия) от 18.01.2016г. и приложенията към него между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД и „ЕОС М." ЕООД, с който задължението на ответниика, произтичащо от Договор за потребителски кредит FL437152/01.08.2008r.. беше изкупено от „ЕОС М." ЕООД. Иска се съдът да приеме, че ответникът е уведомен за цесията най-късно с получаване на препис от исковата молба.

Исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, който в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска.

Оспорва се ответникът да е усвоил сумата по кредита в цялост. Оспорва се материалната легитимация на ищеца, тъй като договора за цесия не е надлежно съобщен на ответника. Твърди, че съгласно чл.15 от договора за кредит, вземанията по него са обявени за предсрочно изискуеми през 2016 г., с оглед на което се навежда възражение за погасяване по давност на вземанията с пет годишна давност спрямо падежа на всяка вноска, с оглед на което са погасени всички вноски по кредита, дължими преди 30.11.2017 г. Навежда се възражение, че уговорката в договора за кредит за възнаградителна лихва е нищожна, доколкото е уговорена „плаваща“ лихва, но не са предвидени конкретни условия, при които лихвата ще се променя.

ВАРНЕНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Предявен е установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следното: 1) наличието на валиден договор за предоставяне на потребителски кредит; 2) кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да усвоил реално сумата по отпуснатия кредит; 3) че падежът на задължението за връщане на сумата е настъпил; 4) наличие на валиден договор за прехвърляне на вземания, по силата на който ищецът е придобил претендираното вземане; 5) ответникът да е надлежно уведомен за извършената цесия.

Съобразно възраженията на ответника – да докаже, че давността е прекъсвана/спирана.

В тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните задължения.

По отношение на наличието на договор и усвояване на сумата:

От ищеца е представен договор за потребителски паричен кредит

№FL437152/01.08.2008г., сключен между „Юробанк И Еф Джи България“ АД /праводател на „Юробанк България“ АД/, като кредитодател и Д. Д. Д. като кредитополучатели, от който се установява, че същите са договорили дружеството да предостави на ответника потребителски кредит от 10 000 срещу задължение да се върне сумата до 01.08.2018г. / чл.6/.

Към договора за банков кредит е представен и погасителен план, видно от който кредитът е следвало да бъде върнат на 120 месечни вноски в размер на 162,56 лв., всяка платима на първо число на месеца, считано от 01.09.2008 г. За всяка вноска е посочено от какви размери на главница и лихва се състои.

Ответникът оспорва твърденията, че главницата по договора за кредит е усвоена от него.

От приетото по делото експертно заключение на съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, на което съдът дава вяра като компетентно дадено, се установява, че сумата, предоставена в кредит е усвоена на 01.08.2008г по посочена от вещото лице банкова сметка, завършваща на 801 изцяло, като е преведена с основание „усвояване на кредит“. Съдът констатира, че посочената от вещото лице банкова сметка, по която е преведна наведнъж цялата заемна сума е идентична с посочената в договора за кредит сума с ттитулярответника. Доколкото последния не е оспорил автентичността на договора, както и титулярството на посочената в него банкова сметка, по която се установява, че е преведена заемната сума от 10 000 лв., съдът намира за доказано, че уговорената главница е усвоена изцяло, еднократно, по банков път от ответника и неговото възражение в обратния смисъл е неоснователно.

По възраженията за недействителност на договора за потребителски кредит: Съдът намира, че не следва да разглежда възраженията за недействителност на договора във връзка 2 с нищожност на клаузата, с която е уговорена договорната лихва по него. Предмет на делото са само вземания за главница. Дори и договорът да не отговаря на изисквания по чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК и на разпоредбите на чл.

143 - 148 от Закона за защита на потребителите, и следователно да се явява недействителен, то съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят би дължал връщане само на чистата стойност на кредита. Тоест, какъвто и да е резултатът от проверката за действителност, тя не може да повлияе на дължимостта на главница. Ето защо релевираните от ответника възражения за недействителност се явяват неотносими към спора.

С оглед наведените в отговора на исковата молба възражения съдът следва да изложи съображения дали ищецът е надлежен кредитор на ответника по процесния договор.

От представения по делото договор за прехвърляне на вземания / цесия/ от 18.01.2016 г./л19 и сл./ се установява, че между „Юробанк България“ АД и „ЕОС М.“ ЕООД е постигнато съгласие за прехвърлено от страна на банката на ищеца на вземания по списък – приложение 1 към договора. От представеното приложение 1 към договора за цесия /л76 от делото/, представляващ списък на прехвърлените вземания,в фигурира вземане от ответника именно по процесния договор.

По делото е представено и пълномощно от „Юробанк България“ АД в полза „ЕОС М.“ ЕООД да уведоми длъжниците, чиито задължения са прехвърлени на ищеца, съгласно договора за цесия от 18.01.2016г.

Към исковата молба е представено уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания, адресирано до ответника, с което се уведомя от „Юробанк България“ АД, че вземането на банката произтичащо от договора за потребителски кредит от 01.08.2008 г. е прехвърлено на ищцовото дружество - „ЕОС М.“ ЕООД.

Съгласно установената съдебна практика /Решение № 114/ 07.09.2016 г., т. д. № 362/ 2015 г., II т. о. на ВКС; Решение № 78/ 09.07.2014 г., т. д. № 2352/ 2013 г., II т. о. на ВКС;

Решение № 3/ 16.04.2014 г., т. д. № 1711/ 2013 г., I т. о. на ВКС./ установеното в чл. 99, ал.4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу лице, което не е носител на вземането. Изискването на закона е уведомяването за цесията да изхожда от цедента, но няма законова пречка той да упълномощи друго лице, включително и самия цесионер, да извърши това правно действие от името на цедента. Императивността на разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД се простира до това, кой има задължение за това уведомяване, но не следва да бъде тълкувана дотолкова стеснително, че да изключва приложението на чл. 36 и сл. от ЗЗД, които са приложими за всички правни действия, т.е. за цедента съществува правото да прецени кое лице желае да упълномощи за извършване на уведомяването без да необходимо съгласието на длъжника вкл. и цесионера. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор / в този смисъл и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК/. Още повече, че длъжникът може да възразява успешно за ненадлежното си уведомяване само ако едновременно с това твърди, че е изпълнил на стария кредитор или на овластено от него лице преди да е уведомен за цесията /Решение № 40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г. на I т. о. и Определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на IV г. о., ВКС/. По делото нито се твърди, нито се доказва ответника да е платил преди да му е връчен препис от исковата молба на лице различно от цесионера, поради което следва да се приеме, че ищецът е титуляр на дълговете на кредита и че прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника.

От страна на ищеца не са ангажирани доказателства, че преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 1450/2023 г., по описа на ВРС, и съответно преди депозирането на исковата молба, по която е образувано настоящото производство, ответника да е бил уведомен за обстоятелството, че задължението му към „Юробанк България“ АД, произтичащо от договора за заем, е прехвърлени на ищеца.

Като приложение към исковата молба обаче е представено копие от уведомление за цесията, адресирано до ответника, което му е връчено заедно с препис от исковата молба.

Следователно към момента на приключване на съдебното дирене длъжника е редовно уведомен за цедирането на задълженията и на основание чл. 99, ал. 4 ГПК договорът за 3 цесия е породил действие спрямо него, което обстоятелството следва да бъде взето предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.

При изложеното съдът намира, че задължението да върне уговорената сума на ищеца е възникнало за ответника.

Разпечатката съдържа 37 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/789332da-6e36-4a4c-a339-46a2b09b255a