Решение № 262303 от 16.07.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ………

16.07.2021 г., гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА при участието на секретаря Антония Пенчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5992 по описа за 2020 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от М. Р.Х.-К., ЕГН **********, постоянен адрес *** срещу „У.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 226 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал.1 от ЗЗД с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 /десет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания вследствие на злополука, настъпила на 11.12.2014г., ведно със законната лихва за забава върху главницата в размер на 10 000 лв., за периода от 08.06.2017г. до 08.06.2020г. в размер на 3 047.22 лв. /три хиляди четиридесет и седем лева и двадесет и две стотинки/, както и законната лихва от завеждане на иска до окончателното му изплащане, както и направените в настоящето производство съдебно - деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В исковата молба ищецът излага, че на 11.12.2014г. е пострадала при провеждане на персонална платена тренировка със С.Б. /инструктор на трудов договор/ в СНЦ „Спортен клуб Ориндж фитнес“, като при клек с щанга чупи кост на дясната си ръка. При травмата счупената кост прищипала нерва на ръката, което причинило силни болки в областта на дясната раменна кост. След инцидента М.Х.-Р. посетила МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД, където се е установило, че от травмата има счупена дясна раменна кост, била приета за лечение на 11.12.2014г., където я оперирали, след което на 14.12.2014г. я изписали за домашно лечение.

Освен физическите болки, ищцата твърди, че е изживяла и неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания като емоционални и психически сътресения, изразяващи се в безпокойство, притеснение и тревожност. В продължение на 30 дни дясната ѝ ръка била гипсирана, поради което движението на ръката ѝ било затруднено. В оздравителния период в продължение на 4 месеца не можела да мърда пръстите на дясната си ръка, изпитвала затруднение при хранене, преобличане и тоалет, както и при цялостното си обслужване. Извън чисто физическия дискомфорт и болки, ищцата изживяла сериозен стрес, предвид вероятността да остане с трайно физическо увреждане. В продължение на месеци била провеждала физиотерапия. Освен това изпитвала и слабост в ръката при всяко физическо усилие. Твърди, че и до момента болките не са отзвучали, като продължава да изпитва болки при физическо натоварване при всяка промяна във времето. И до момента има ясно видим белег от оперативната намеса, както и очевидна разлика в диаметъра и визията на двете ѝ ръце.

Ищцата сочи, че между СНЦ „Спортен клуб Ориндж фитнес“ и Застрахователна компания „У.“

АД има сключен договор за застраховка „Обща гражданска отговорност на юридическите лица“ със срок на застраховката от 17.11.2014 г. до 16.11.2015 г. Съгласно застрахователна полица № 14141440004 застрахователят покрива гражданската отговорност на застрахования за неимуществени вреди, причинени на трети лица на територията на Ориндж фитнес, ул. „Н. Вапцаров“, гр. Варна, причинени от служител на застрахования, при изпълнение на служебните му задължения и/или от оборудване, собственост или под надзор и/или контрол на застрахования.

На 03.12.2019г., ищцата чрез адв. К. входирала уведомление вх. номер *********/03.12.2019г. до застрахователното дружество „У.“ АД за настъпилата злополука и причинените и вреди, като поискала изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от инцидента неимуществени вреди, съгласно чл. 380 от КЗ. Същото уведомление изпратила и до СНЦ „Спортен клуб Ориндж“.

На 10.12.2019г. получила отговор от „У.“

АД от експерт А. Б. с искане за предоставяне допълнителни документи по обработване на имуществената преписка. На 17.01.2020г. депозирала отговор на тяхното искане с вх. № 9840320 с поисканите документи. Представителят на „У.“ АД, експерт Б. на 24.01.2020г. поискал още допълнителни документи, като на това искане било отговорено с писмо с вх. № 17760320 от 03.02.2020г.

Излага, че съгласно чл. 108, ал.2 от Кодекса на застраховането „Когато не са представени всички доказателства застрахователят е длъжен да се произнесе по един от начините по ал. 1, не по-късно от 6 месеца от датата на предявяването на претенцията“.

Погасителната давност спира да тече от датата на предявяване на претенцията /03.12.2019г./ пред застрахователя до датата на изтичане на шест месечния срок по чл. 108, ал.2 от Кодекса на застраховането /03.06.2020г./.

В депозирания отговор ответникът оспорва предявеният иск по основание и размер. Прави възражение за погасяване на иска по давност.

В отговора на исковата молба излага следното:

Не оспорва факта, че към датата на настъпване на застрахователното събитие е налице валидно застрахователно правоотношение между ЗК „У.“ АД и СНЦ „Спортен клуб Ориндж Фитнес“ по сключена застраховка Обща гражданска отговорност, застрахователна полица № 14141440004, с период на валидност от 17.11.2014 г. до 16.11:2015 г.

Сочи, че застрахователното събитие е настъпило на 11.12.2014 г., а претенцията от третото увредено лице е постъпила в застрахователната компания на 03.12.2019 г. Представените към нея документи не били достатъчни за определяне размера на претенцията, тъй като единственият приложен медицински документ бил Епикризата. До момента не са представени болнични листове, рентгенови снимки, документ от спешния медицински център, документи за прием и престой в лечебно заведение, документ за проведено лечение. Поради тази причина експерти на застрахователя отправили писмо до ищеца за предоставяне на допълнителни документи, необходими за определяне основанието и размера на претенцията. До представяне на пълната документация по образуваната преписка по щета № 14441410002, претенцията се счита за недоказана по основание и размер. В случаите, в които не са представени всички доказателства по чл. 106 от КЗ по застраховките по ал. 1, Кодексът на застраховането задължава застрахователя да се произнесе по претенцията като определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума или мотивирано откаже плащането не по-късно от 6 месеца от датата на предявяването на претенцията. Именно тези указания застрахователят спазил в конкретния случай, изисквайки допълнителни документи, обосноваващи претенцията.

На следващо място смята, че предявената претенция е погасена по давност. Застрахователната полица по процесната щета била сключена по време на действие на Кодекса на застраховането отменен, по време на действието на който е настъпило и застрахователното събитие. Излага, че според чл. 197 от Кодекс за застраховането /отм./ „правата по застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност считано от датата на настъпване на застрахователното събитие, а при застраховки „Живот“ и „Злополука“ и при застраховки „Гражданска отговорност“ по т. 10 - 13 на раздел II, буква „А“ от приложение № 1 - с петгодишна давност от датата на настъпване на събитието“.

Сочи, че в разпоредбата на §

31 от ПЗР на КЗ е предвидено, че за давността, която е започнала да тече при Действието на отменения Кодекс за застраховането, се прилагат чл. 378, ал. 1 - 6 и 8 и чл. 379. Същата следва да бъде тълкувана систематично с разпоредбата на § 22 от ПЗР на КЗ, в който е предвидено, че за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на сега действащия кодекс. На основание гореизложеното смята, че ищецът неправилно се е позовал на чл. 378, ал. 9 от Кодекса за застраховането, а именно, че погасителната давност спира да тече от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя, а именно 03.12.2019 г., до датата на изтичане на шестмесечния срок по чл. 108, ал. 2 от Кодекс за застраховането - 03.06.2020 г., тъй като Параграф 31 от ПЗР на КЗ изрично посочва разпоредбите от новия кодекс, които имат обратно действие и се прилагат по отношение на претенции, по които давността е започнала да тече при действието, а ал. 9 на чл.378 от ЗК не е сред тях.

На следващо място, в условията на евентуалност, намира основанието и размера на иска за напълно недоказани, а претендираното обезщетение за завишено по размер.

Отделно твърди, че размерът на претендираното обезщетение не е съобразен с разпоредбата за справедливо обезщетяване на чл. 52 от ЗЗД, както и с реално претърпените от пострадалата болки и страдания.

Оспорва и претенцията за лихви, тъй като неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорния такъв. Твърди, че застрахователят не е изпаднал в забава в процесния случай. Позовава се на изтекла погасителна давност и тази претенция.

С писмена молба ищцата прави уточнение на исковата си молба, като излага, че тренировката е допълнителна. По време на тренировката извършвала под ръководството на С.Б. и по начина, по който той я научил упражнение клек с щанга - лост с дискове /тежести/ поставени в двата края на същия. Прихванала лоста, който бил позициониран на стойката си, на височина около раменете си с двете си ръце, застанала под него и го позиционирала на мястото указано ѝ от инструктора - на гърба си, на ниво лопатки, със силно извиване на ръцете посока назад, към гърба, вместо на общоприетото такова за извършване на това упражнение - на задната част на врата, върху раменете, близо до главата. Поради необичайното и опасно положение на лоста, както и поради несвоевременната му реакция да прихване ищцата или лоста, ако е налице колебливо нейно движение, лостът натежал на ръцете, вместо на раменете ѝ, в резултат на което дясната ѝ ръка се извила несъвместимо с естественото си състояние посока назад и се счупила раменната кост на дясната ѝ ръка в средната трета, изцяло. Със счупването двете части на костта принципали и смачкали нерва на ръката - нервус радиалис, което причинило цялостното ѝ обездвижване за срок около 5 месеца, считано от момента на счупването. Цялата ръка, включително пръстите били напълно неподвижни за срок от 5 месеца. След петия месец помръднал леко около милиметър, т.е. потрепнал палецът на ръката и така за период от около 5 месеца постепенно и много бавно, в резултат на непрекъснатите и започнали още веднага след операцията рехабилитации, които извършвала със специалист и самостоятелно в плувния басейн и извън него, се раздвижила цялата ръка. При приемането ѝ в болница, в спешния център веднага след инцидента установили, че е налице тежко увреждане на нерва и вече пълна парализа на ръката, което наложило спешна операция още същия ден. От момента на приема - сутринта около 10,00ч до операцията - около 16,30 ч. на същия ден ѝ била поставена гипсова имобилизация с цел обездвижване и ѝ били поставени болкоуспокояващи, защото изпитвала ужасни болки. По време на операцията под обща анестезия ѝ било извършено открито наместване с вътрешна фиксация с метални елементи на костта и ревизия на нервус радиалис. След операцията ръката не била обездвижена с допълнителни средства, външно. Само била позиционирана с парче плат близо до тялото ѝ, защото не можела да я движи. Приемала болкоуспокояващи около месец след операцията. Предписано ѝ било амбулаторно проследяване на увредения нерв, което и сторила, като посетила лечебно заведение и извършила преглед за състоянието му. Предписана ѝ била и рехабилитация. Около една - две години след оперативната интервенция ѝ била извършена нова такава за сваляне на вътрешно поставените метални елементи за обездвижване. Това ѝ причинило нов период на страдания и ограничения в ежедневието.

Болките и страданията - физически и емоционални, които изживяла с инцидента и след него счита за такива с голям интензитет. Болката при счупването и до операцията била неописуемо силна. При счупването видяла костта да стърчи напъвайки кожата и ръката изкривена в неестествена поза. Това изключително много я изплашило. Петте месеца, в които ръката ѝ била напълно неподвижна живяла с мисълта, че вече е инвалид завинаги. Лекарите ѝ обяснили, че гаранции за възстановяване, т.е. раздвижване не могат да дадат, в каквато и да е степен, а възстановяването, ако изобщо настъпи такова, ще продължи не по-малко от година. Излага, че работата ѝ е свързана с писане с ръка, поради което . неподвижността ѝ причинила големи неудобства при осъществяване на служебните ѝ задължения. Поради тяхната неотложност продължила да ги извършва служейки си изключително с лява ръка, с изключение на около 7 дни отпуск по болест. Животът ѝ бил и е свързан с непрекъсната физическа активност, с която балансира психическия стрес - плува, бяга, вдига тежести. Травмата и последвалата я неподвижност ѝ причинили големи физически неудобства и емоционални страдания. Не можела да прави това в спорта, което е могла до тогава и мислела, че никога повече няма да го може. Неподвижността на ръката и цялостният период на възстановяване - около година - ѝ причинил изключителни неудобства в ежедневието, при задоволяване на всичките ѝ, включително и елементарни битови нужди. След раздвижването на ръката и към момента изпитва непрекъснати болки в рамото, лакътя и китката, както при натоварване, така и в покой, както и при застудяване на времето с още по-голяма интензивност. Ръката ѝ има видимо и значително ограничение в обема на движенията в рамото, лакътя и китката. Лакътят не е разгънат и не може да бъде разгънат изцяло. Има видима, загрозяваща подутина на костта около трицепса, на мястото на счупването, от настъпилото калциране на костта. При сравнение с лявата ръка, дясната изглежда съвсем различна - по тънка, разкривена и грозна. Има грозни, големи и видими белези от двете оперативни интервенции, които не могат да бъдат заличени.

Разпечатката съдържа 28 от 132 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/789209a9-8bf0-45e1-b338-0f7e9309bfa1