Определение № 119 от 20.03.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 119 гр. Бургас, 17.03.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20232000500081 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е образувано по частната жалба на М. И. Д., ЕГН **********, от гр.Бургас ж.к.“С.“ бл.* чрез упълномощения процесуален представител – адвокат против определение № 445 от 10.02.2023г., постановено по гр.д.№ 257/2023г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е прекратено производството по делото.

Сочи се, че прекратеното производство е образувано по исковата молба на М. Д. с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България за присъждане на обезщетение, причинени от вреди от незаконосъобразно обвинение в извършване на престъпление ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Според жалбоподателя съдът е прекратил производството поради съществени противоречия в исковата молба, но мотивите били неясни и че всъщност се касае за въпроси по съществото на спора, предмет на доказване в производството. Неправилен е извода, че извършването на полицейска регистрация за извършени престъпления няма връзка с фактическия състав на търсената отговорност от ответника. Прокуратурата като орган на досъдебното производство на осн. чл.7 от Конституцията отговаря за вредите, настъпили от незаконосъобразна полицейска регистрация. Повдигането и поддържането на наказателното преследване е в рамките на прамвомощията на прокуратурата. Цитира се в частната жалба практика на ЕСПЧ от 2017г.: че наказателно обвинение съществува от момента в който лицето е официално уведомено от компетентния орган за твърдението, че е извършило престъпление, от момента, в който положението му е било съществено 1 засегнато от действията, предприети от властите в резултат на подозрение срещу него. Наличието на полицейска регистрация е доказателство за повдигнато обвинение. Сочи се, че въпрос по съществото на спора е колко е засегнато положението на обвиненото лице. Прокуратурата е отговорна по чл.2 от ЗОДОВ, поради което исковата молба е редовна и подлежи на разглеждане. Моли се за отмяна на прекратителното определение и връщане на делото за разглеждане от друг състав.

Съдът приема за установено следното:

С определение № 445 от 10.02.2023г., срещу което е депозирана частната жалба на М. Д. на основание чл.130 от ГПК е прекратено производството по гр.д.№ 257 по описа на съда за 2023г. Производството по делото е било образувано по исковата молба на М. Д. с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ против Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетения за претърпени от ищеца имуществени вреди, причинени от повдигнати и поддържани през 1996г. и 1998г. обвинения в престъпления :

1. В размер на 42 600 лв. – за вреди изразяващи се в неполучено повисоко трудово възнаграждение за периода 01.01.2017г. – 01.01.2022г. за длъжността „диспечер“ в сравнение със заеманата от ищеца длъжност „оператор“ – и двете в „Лукойл Нефтохим Бргас“ АД;

2. 3144 лв. – за вреди, изразяващи се в неполучено за същия период възнаграждение от осъществяване на преподавателска дейност в РУ „Анг.

Кънчев“ – филиал Р.;

3. 108 000 лв. – за вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение през периода 01.01.2001г. – 01.01.2022г. поради неназначаване като държавен служител в МВР ведно със законните лихви върху тези главници от предявяването на исковата молба на 29.12.2021г. до окончателното им изплащане.

Ищецът е посочил по повод дадени му указания за извършване на уточнения, че предявените от него искове се основават на следните обстоятелства: През 1996г. три физически лица са подали срещу него жалби в Районна прокуратура, по повод което били образувани две преписки. С постановление от 15.05.1996г. прокуратурата е отказала да образува наказателно производство по тези жалби. През 1998г. друго лице подало жалба срещу ищеца за друго деяние, по повод което била образувана преписка по описа на РП – Бургас. С постановление от 22.06.1998г. отново бил постановен отказ да се образува наказателно производство. Жалбите първоначално обаче са били изпратени във Второ РУ на МВР – Бургас за разследване като са били заведени в централен полицейски регистър като такива за престъпления: - по чл.214 от НК –а за изнудване, по чл.323 от НК – за самоуправство; по чл.144 от НК – за закана и по чл.194 от НК – за кражба.

Сочи се, че в справка по този регистър от 2015г. ищецът бил определен с категория „крадец“. Ищецът интерпретира действията на прокуратурата като прекратяване на образувани наказателни производства като повдигнатите 2 обвинения умишлено не били снети от ЦПР. Претендира, че като пряка и непосредствена последица от тези повдигнати и поддържани обвинения е претърпял имуществени вреди:

1. През 2000г. е кандидатствал за работа като държавен служител в органите на МВР, но поради неблагоприятен резултат от проучването от комисията по подбора кандидатурата му била отклонена, тъй като не отговарял на изискванията на чл.193 от ЗМВР и чл.122 ал.1 от ППЗМВР като ищецът счита, че е визираното условие да няма повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер. Поради това не е бил назначен на вакантната длъжност и така е бил лишен от възнаграждението за тази длъжност през следващите 20г.

2. През 2015г. работел като „старши оператор МЦК“ в „Лукойл Нефтохим Бургас“АД и незаконосъобразно бил понижен в длъжност „оператор“, поради което не било възможно да бъде повишен на по-високо платената длъжност „диспечер на комплекс“;

3. В периода 2010-2016г. бил хоноруван преподавател в РУ “Анг.Кънчев“ – филиал Р., но поради оказван върху него натиск вследствие на повдигнатите през 1996г. и 1998г. обвинения от началото на 2017г. бил принуден да се откаже от тази дейност и така спрял да получава претендирания от него доход от 786 лв. – възнаграждение за преподавателска дейност.

По повод дадени му указания по чл.129 от ГПК – да бъдат конкретизирани действията и актовете на ответника, обуславящи търсената отговорност по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ ищецът отново е посочил в своя молба от 09.01.2023г., че претенциите му се основават на повдигнати и поддържани обвинения за престъпления по заявителски материали като се позовава на широкото тълкуване на понятието „обвинение“ в практиката на ЕСПЧ.

Заявява и нов иск – за обезщетение в размер на 50 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от нови описани вредоносни действия на полицейски органи, прокурори, съдии и съдебни служители.

Бургаският окръжен съд на първо място е изложил хипотезите по чл.7 ал.1 т.3 във вр. с чл.7 ал.1 от ЗОДОВ при които се ангажира отговорността на прокуратурата: ако лицето бъде оправдано; ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. По-нататък съдът е констатирал, че обстоятелствената част на исковата молба съдържа съществени противоречия – от една страна са съжденията на ищеца за наличие на обвинения срещу него, повдигнати през 1996г. и 1998г. и поддържани от прокуратурата, а от друга страна са въведените от самия ищец конкретни фактически твърдения, на които се основават предявените искове, сред които липсват посочените факти за наличие на обвинения. Напротив ищецът твърди, че описаните полицейски преписки са образувани по жалби 3 на физически лица, като по тях са постановени изрични откази на прокуратурата да образува наказателно производство. Следователно – липсват твърдения за обвинения от страна на прокуратурата в извършване на престъпление по смисъла на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, респ. – липсват и твърдения за установените от закона хипотези за ангажиране на отговорността на ответника – прекратяване на наказателното преследване или оправдаване на лицето. Другите твърдения – за регистрация на ищеца в централния полицейски регистър вследствие на описаните жалби от 1996г. и 1998г. нямат връзка с фактическия състав на търсената отговорност на Прокуратурата.

Поради това съдът е приел, че и след указанията и съответно – уточненията на исковата молба от страна на ищеца е налице съществено противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум - липсват въведени твърдения за претендираната отговорност на ответника за вреди от незаконно обвинение по реда на ЗОДОВ. Това е преценено като предпоставка за недопустимост на предявените искове за претендиране на претърпени имуществени вреди. Като недопустима е преценена и въведената нова претенция за обезщетение за неимуществени вреди – едва с молбата от 09.01.2023г., което по съществото си е последващо обективно съединяване на искове, което не е допустимо. С този нов иск се отправя ново искане и се въвеждат нови обстоятелства, поради което това не може да се приеме като изменение на иска по чл.214 от ГПК.

Жалбата е редовна и допустима – подадена е от страна с право на жалба в рамките на предвидения от закона преклузивен срок и пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

В предявената претенция по ЗОДОВ жалбоподателят Д. сочи, че е претърпял имуществени вреди вследствие заведените жалби в централния полицейски регистър срещу него за престъпления по чл.214 от НК – изнудване, по чл.323 от НК – за самоуправство, по чл.144 от НК – за закана и по чл.194 от НК – за кражба.Въпреки отказа на прокуратурата да се образува наказателно преследване повдигнатите обвинения не били снети от централния полицейски регистър. Именно вследствие на тези действия е претърпял имуществените вреди коитостраната сочи и в уточняващата си молба от 09.01.2023г: лишаване от възможността да получава възнаграждение за длъжност в РГС – Бургас за периода от 2000г. до 2023г., тъй като при кандидатстване за назначаване на длъжността кандидатурата му е била отклонена, тъй като не отговарял на изискванията на чл.193 от ЗМВР и чл.122 ал.1 от ППЗМВР като ищецът – жалбоподател счита, че е визирано условието да няма повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер и поради това не е назначен на вакантната длъжност; - незаконосъобразно през 2015г. е бил понижен в длъжност от „старши оператор МЦК“ в „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД на „оператор“ и е бил лишен от възможността да бъде назначен на по-високоплатената длъжност „диспечер на комплекс КОГ“; 4 преустановяване през 2017г. на работата му като хоноруван преподавател в РУ „Анг.Кънчев“ – филиал Р. и лишаване от месечен доход в размер на 786 лв. – възнаграждение за преподавателска дейност поради оказван натиск вследствие повдигнатите обвинения през 1996г. и 1998г.

Действително жалбоподателят се позовава на широкото тълкуване на понятието „обвинение“ в практиката на ЕСПЧ. Съобразно практиката на ВКС – цитираното в жалбата Решение на ВКС № 201 от 22.07.2016г. по гр.д.№ 1190/16г., Четвърто г.о. действията на органите по обвинението по извършената в рамките на наказателното производство полицейска регистрация обуславят причиняване на вреди на лицето, срещу което се води съответното производство – в случая – ищеца – жалбоподател. Това се твърди и в исковата молба. Наличието им, причинната връзка между вредите и действията на органите е предмет на доказване в бъдещото производство и на основателността на претенцията, но в случая предявената претенция не е недопустима, както е приел окръжния съд. Липсата на въведени твърдения за претендирана отговорност за вреди от незаконно обвинение /в буквалния смисъл въз основа на обвинителен акт на прокуратурата/ не обуславя недопустимост на претенцията по ЗОДОВ в процесния случай. В този смисъл частната жалба, в която се прави оплакване, че е въпрос по същество колко е засегнато положението на обвиненото лице /стр.2 от частната жалба – л.4 по делото/ се явява основателна. Спорните факти и обстоятелства в случая са предмет на доказване в производството по делото. В частта, с която е преценена недопустимостта на въведената нова претенция с молбата от 09.01.2023г. с вх.№ 168 по описа на окр. съд – Ямбол /стр.2 от уточняващата молба, абз. Предпоследен/ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. от нови вредоносни действия на Прокуратура, полицейски органи обжалваното определение на първоинстанциониня съд е правилно и законосъобразно. Стореното представлява отправяне на ново искане /формулирано от ищеца като искане за присъединяване на иск за неимуществени вреди/ въз основа на нови обстоятелства и не може да бъде квалифицирано като изменение на иска по чл.214 от ГПК, по съществото си това представлява нов иск, предявен при условията на кумулативно обективно съединяване. Такова съединяване както и първоинстанционния съд е отбелязал е допустимо по чл.210 ал.1 от ГПК само при първоначалното съединяване на искове, не и по реда на чл.214 от ГПК. С така предявения нов иск с молбата от 09.01.2023г. съдът не може да бъде надлежно сезиран, той е недопустим и не обвързва съда с разглеждането му. Правилно иска е счетен за недопустим и не е допуснато /прието/ разглеждането му от първоинстанционния съд.