Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3041 от 13.07.2020, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 375/2020
Вид
Решение № 3041
Подписан
13.07.2020
В сила
13.07.2020
Състав
ГАЛЯ ДИМИТРОВА АЛЕКСИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

№ гр. Варна, 13.07.2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №

375/2020г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.

Образувано е по предявен иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че в полза на ищеца „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, гр. Варна съществува вземане срещу ответника З.Щ.Щ., ЕГН ********** *** в размер на сумите, както следва: 153,22лева, представляваща дължима сума за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с аб. № 1010782 с обект на потребление на адрес гр. Варна, ул. „Христо Ботев“ № 18, вх. 3, ап. 73 за периода от 02.03.2017г. до 08.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 02.05.2019г. до окончателното погасяване на задължението и сумата от 16лева, представляваща лихва за забава начислена върху главницата за периода от 05.05.2017г. до

19.04.2019г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3496/03.05.2019г. по ч.гр.д. № 6674/2019г. по описа на ВРС, 50 състав.

Ищецът е основал исковите си претенции на следните фактически твърдения изложени в сезирала съда искова молба и уточняваща я: Ответницата има качество на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги доставяни от ищцовото дружество, в качеството му на В и К оператор, в обект на адрес гр. Варна, ул. „Христо Ботев“ № 18, вх. 3, ап. 73 отчитани под аб.

№ 1010782. На основание чл. 5, т. 6 и чл.

33 ОУ, потребителите са длъжни да плащат в 30-дневен срок след издаване на фактурата на потребените от тях услуги. Твърди, че е доставил услуги за периода от 02.03.2017г. до 08.01.2019г., цената, на които ответницата не е заплатила.

По партидата й е натрупана като дължима главница от 153,22лева, както и лихва от датата на съответните падежи до 19.04.2019г. Поради неплащане на горните суми, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 6674/2019г. по описа на ВРС, срещу която ответницата е подала възражение в срок, с което обосновава си правния си интерес от настоящата искова молба. Уточнява, че задължението по фактурите касае реално доставени и отчетени услуги. Искането отправено до съда е за уважаване на исковата претенция така, както е била заявена. Претендират се направените по делото разноски, както и тези по заповедното производство.

В срока по чл.131 ГПК ответникът редовно уведомена /съдебните книжа получени лично/, не ангажира писмен отговор.

Първото по делото заседание е проведено на 29.06.2020г., като редовно призован /лично/, ответникът не се е явил, не е изпратил представител и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание. Уведомен е и за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.

Ищцовото дружество е направило искане за постановяване на неприсъствено решение.

За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията по чл. 422 ГПК, ищецът е ангажирал писмени доказателства- справки за недобора, карнети, които съответстват на твърденията му. Те се преценяват като достатъчни, с оглед доказване качеството на потребител на ответника на водоснабдителни и канализационни услуги за процесния период като титуляр на партида с аб. № 1010782 в обект на потребление на адрес гр. Варна, ул. „Христо Ботев“ № 18, вх. 3, ап. 73, както и че количеството вода, за което се търси заплащане на цена е реално доставено на абоната, неговата стойност, отчетена и измерена по предвидения в Общите условия ред, настъпилата изискуемост на задължението и размер на мораторната лихва върху главниците. Ответникът при проявената пасивност, а именно липса на ангажиран отговор и становище по основателността на исковите претенции в първото по делото с.з., реално не е оспорила тези твърдения.

Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извод за вероятната основателност на претенцията, както по основание, така и по размер.

По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сторените от ищеца разноски следва да се възложат в тежест на ответника. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират такива за платена държавна такса от 75лева и юк. възнаграждение. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр.

8/24.01.2017г./ и чл. 25, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя юк. възнаграждение в полза на ответника в размер на 100лева, отчитайки факта, че липсва фактическа и правна сложност на спора. Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство в общ размер на 75лева, от които 25лева платена ДТ и 50лева юк. възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

Р Е

Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, гр. Варна съществува вземане срещу ответника З.Щ.Щ., ЕГН ********** *** в размер на сумите, както следва: 153,22лева, представляваща дължима сума за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с аб. № 1010782 с обект на потребление на адрес гр. Варна, ул. „Христо Ботев“ № 18, вх. 3, ап. 73 за периода от 02.03.2017г. до 08.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 02.05.2019г. до окончателното погасяване на задължението и сумата от 16лева, представляваща лихва за забава начислена върху главницата за периода от 05.05.2017г. до 19.04.2019г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3496/03.05.2019г. по ч.гр.д. № 6674/2019г. по описа на ВРС, 50 състав, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК.

ОСЪЖДА З.Щ.Щ.,

ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на

„Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД, ЕИК ********* сумата от 175лева, представляваща направени в исковото производство съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.

ОСЪЖДА З.Щ.Щ.,

ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД, ЕИК ********* сумата от 75лева, представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 6674/2019г. по описа на ВРС, 50 състав, съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

СЪДИЯ при РС- Варна: