Решение № 925 от 05.06.2020, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 925 гр. Пловдив 05.06.2020 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав, в открито заседание на четиринадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

ПЕТЪР КАСАБОВ

Секретар: М.Г.

Прокурор: ЙОРДАНКА

ТИЛОВА като разгледа докладваното от Председателя КАНД

№ 383 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на С.А.П., ЕГН **********, адрес: ***, чрез процесуален представител адвокат М. М., съдебен адрес:***, ст.14, против Решение № 8 от 03.01.2020 г., постановено по АНД № 6729/2019г. по описа на РС - Пловдив, XVIIIн. с., с което е потвърдено Наказателно постановление №19-1030-005927/04.07.2019г. на Началник група към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на С.А.П., на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б „А“ от ЗДвП.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Счита се, че не е безспорно установена фактическата обстановка с доводи, че касаторът не е разбрал, че е причинил ПТП и не бил осъществен последващ контакт с него, поради което твърди, че не следва да се приема, че е напуснал местопроизшествието. Възразява срещу констатираните фактически обстоятелства, изложени в АУАН и процесното НП, като сочи, че „..дори да е имало съприкосновение между двата автомобила, това е останало незабелязано от водачите в този момент и не е било причина за съставяне на протокол или викане на контролни органи за установяване на факта на ПТП. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на НП.

Ответникът

ОД на МВР Пловдив, Сектор „ПП“ не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Прокурорът, представител на Окръжна прокуратура гр.Пловдив, дава заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила.

Пловдивският административен съд, като провери законосъобразността на решението на районния съд, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери следното :

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА

От фактическа страна, въз основа на доказателствата по административната преписка и събраните гласни доказателствени средства, в производството пред районен съд е установено, че на 20.05.2019г. около 12.10 часа в гр. Пловдив, във връзка с изпълнение на служебните си задължения С.А.П. управлявал специален автомобил „Ман ТГС

32.360”, с рег. № ***, собственост на „РАЛ-202“ ЕООД като на бул. „България” до №4, се отклонил на ляво по платното за движение, но не осигурил достатъчно странично разстояние с престояващия в лентата за насрещно движение л.а. „БМВ” с рег.№ ***, при което го ударил в задната му част и допуснал ПТП с материални щети, след което е напуснал местопроизшествието без да окаже съдействие за установяване на вредите от него,

Извършените деяния били квалифицирани като нарушение на разпоредбите на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, съответно на чл. чл.123, ал.1, т.3, б. „А” от ЗДвП.

Във връзка с нарушенията били приложени и санкционните норми за всяко от тях, а именно чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1 т. 5 от ЗДвП и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

Съставен бил и Протокол за ПТП с описани в него механизъм на настъпилото ПТП, причинените имуществени вреди, както и участниците в ПТП. АУАН и протоколът са били предявени на П., който присъствал при съставянето им. Нарушителят е подписал протокола и акта, като е възразил срещу констатациите по АУАН в частта, че е напуснал мястото на произшествието.

Възражения срещу АУАН в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били подадени.

Въз основа на събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства – протокол за ПТП № 1734617 от 06.06.2019г. и АУАН №899020 от 06.06.2019 г. е издадено процесното наказателно постановление №19-1030-005927/04.07.2019г, възпроизвеждащо описаната в АУАН фактическа обстановка по идентичен начин.

В хода на производството пред ПРС като свидетели са разпитани А.З., И.Д. и актосъставителят Й.К..

За да потвърди НП, районният съд е приел, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения и от ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че нарушението е извършено от санкционираното лице.

Според мотивите на ПРС от правна страна безспорно е установено, че С.П. е нарушил разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП, като след предизвиканото с негово участие ПТП с материални щети вместо да окаже съдействие за установяване на вредите, е напуснал местопроизшествието, като по този начин е извършил и нарушение по смисъла на чл.123, ал.1, т.3 б.А от ЗДвП.

ПРС е посочил, че кредитира показанията на актосъставителя и свидетеля Д.-очевидец на нарушението като обективни, логични, последователни и кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по делото относно релевантните факти и обстоятелства по делото с оглед на неговия предмет - основно по местоположението на двете коли в ПТП, механизма на ПТП и участниците в него. Относно показанията на свидетеля З.е посочено, че същите са в противоречие със заявеното от актосъставителя, както и с признатата лично от З.фактическа обстановка в друга част от показанията му.

Решението е правилно.

Разпоредбата на чл. 25, ал.1 ЗДвП задължава водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция по реда на чл. 179, ал. 2 вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП.

При извършена проверка безспорно е установено, че от обективна и субективна страна е осъществен съставът на посоченото нарушение, поради което законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на водача. Този извод се подкрепя изцяло от събраните писмени доказателства и напълно съответства на установените факти. При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаване на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН. В конкретния случай, както АУАН, така и НП съдържат датата, часа и мястото на нарушението; извършеното нарушение е описано както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Описан е процесният автомобил чрез посочване на вида - лек, марката и модела и регистрационния номер. Ясно и конкретно е посочено мястото на извършване на нарушението.

В конкретния случай, неспазвайки разпоредбата на чл.

25, ал. 1 от ЗДвП касаторът е предприел маневра, като се е отклонил на ляво от платното за движение и не е осигурил достатъчно странично разстояние с престояващия в лентата за насрещно движение Л.А. БМВ с рег. № ***, с което е причинил ПТП и имуществени вреди.

Между фактите и обстоятелствата на извършване на нарушението и посочената нарушена законова разпоредба съществува съответствие, като правилно е приложена и санкционната правна норма.

Водачът, който има намерение да направи каквато и да е маневра, е длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност за движението, с оглед мястото на пътното платно. Предварителната преценка, която водачът на едно моторно превозно средство е длъжен да извърши преди промяна на посоката на движение, обхваща възприемането на пътната обстановка както в близост, така и в далечина, за да може да прецени дали условията за маневрата са безопасни.

Настоящият касационен състав намира за неоснователни възраженията в касационната жалба, че Д. е „изпуснала“ спирачката и се е ударила в товарния отзад автомобил. В хода на производството пред въззивният съд са ангажирани гласни и писмени доказателства, които преценени по отделно и съвкупно, обосновават извода за допуснато нарушение на чл. 25,ал.1 от ЗДвП от страна на П.. Правилно е дадена по-голяма доказателствена стойност на свидетелските показания на актосъставителя.

Освен всичко изложено, за яснота е необходимо да се добави, че наличието на служебно начало не изключва процесуална активност на жалбоподателя, каквато в конкретния случай от данните по делото не се установява да е била налице. Пропуските на защитата не могат да се преодолеят чрез твърдения за допуснати от съда съществени процесуални нарушения (каквито не се установява да са извършени). Ако жалбоподателят е искал да докаже, че поради наклон на пътното платно, и поведението на водача автомобилът е потеглил назад и е причинил ПТП, то в хода на съдебното производството същият е имал процесуалната възможност да направи такова искане, но не е сторил това.

След като не е спазил изискванията на ЗДвП като не се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и блъска престояващия в лентата за насрещно движение и е реализирал ПТП с материални щети, П. правилно е санкциониран по чл. 179, ал. 2 във вр. с чл.

179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Като е достигнал до същите изводи районният съд е постановил правилно съдебно решение.

По отношение на извършеното нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „А“ от ЗДвП на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, изцяло се споделят изложените мотиви на Районен съд-Пловдив, поради което същите не следва отново да бъдат преповтаряни. Въззивният съд е постановил обжалваното съдебно решение след пълен, точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на административното производство от наказващия орган.

Според чл. 123, ал.1, т.3, б. А от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, при което са причинени само имуществени вреди, е длъжен да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието.

Следва да се отбележи, че в жалбата не са изложени никакви конкретни възражения относно извършеното нарушение по чл. 123, ал.1, т., б. А от ЗДВП.

Както правилно е прието и от ПРС, от доказателствата се установява, че след причиняване на ПТП, касаторът е напуснал местопроизшествието, без изобщо да установи какви вреди е причинил.

С това деяние същият е осъществил от обективна и субективна страна състав на нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б. "а" от ЗДвП.

При тази фактическа и правна обстановка, се дължи коментар на хипотезата на маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. За маловажен случай на административно нарушение може да се приеме това административно нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид (арг. чл. 93, т. 9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН).

В конкретиката на настоящия казус, не са налице обстоятелства, които да обосновават по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

Ето защо решението ще се остави в сила.

Водим от горното, Съдът

Разпечатката съдържа 56 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/78901cb6-75f8-410a-9f2a-3d07d60cc915