Присъда № 8 от 28.09.2022, Районен съд - Свищов

Мотиви към Присъда № 8 от 28.09.2022 г. по НОХД № 13/2021 година на СвРС

Районна прокуратура гр. Свищов е обвинила С. Ц. С. в извършването на три деяния, а именно:

На 29.08.2018 г. в гр. Свищов управлявал МПС – мотоциклет „******“ модел ***** с номер на рама *****-*****, който не е регистриран по надлежния ред съгласно чл. 12 и сл. от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства – престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК.

На 29.08.2018 г. в гр. Свищов противозаконно пречил на орган на властта – служители от АП на РУ – Свищов мл. автоконтрольор С.И. и мл. инспектор К.К. да изпълнят задълженията си, а именно да му извършат проверка вменена им от длъжностна характеристика и чл. 58, ал. 1, т. 1 и т. 4, пр. 2 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение – издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 90 от 31.10.2014 г., изм. и доп., бр. 56 от 24.07.2015 г., бр. 104 от 29.12.2017 г., в сила от 29.12.2017 г. – в случаите когато има видимо нарушение на правилата за движение по пътищата (в случая С. управлявал МПС – мотоциклет „******“ модел *****, с номер на рама *****-*****, което е било без поставени регистрационни табели (чл. 58, ал. 1, т. 1) и е имало съмнение, че водачът е участвал в извършването на престъпление, а именно управление на МПС – мотоциклет „******“ модел *****, с номер на рама *****-*****, което не е регистрирано по надлежния ред (чл. 58, ал. 1, т. 4, пр. 2-ро) – престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК.

На 29.08.2018 г. в гр. Свищов при управление на моторнопревозно средство – мотоциклет „******“ модел „*****“, с номер на рама *****-***** без регистрационни табели нарушил правилата за движениепо пътищата – чл.

5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като с поведението си създал опасности и пречки за движението, поставил в опасност живота и здравето на хората, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като не намалил скоростта и в случай на необходимост не спря, когато е била възникнала опасност за движението, чл. 103 от ЗДвП, като при подаден сигнал за спиране от контролните органи като водач на пътно превозно средство не изпълнил задължението си са спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания и с това предизвикал пътнотранспортно произшествие, с което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на К. И. К. от гр. Свищов изразила се в разкъсване на повдигащия мускул на пети пръст на лява китка, оперативно възстановяване 1 на мускула и сухожилието и имобилизация с метал довели до трайно затруднение в движението на ляв горен крайник (затруднена хватателна функция на китката) със срок за лечение и възстановяване не по-малък от три месеца - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. 2-ро вр. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 103 от Закона за движение по пътищата.

Прокурорът поддържа обвинението, като пледира подсъдимия да бъде признат за виновен в извършване на всяко едно от гореописаните три деяния.

Предлага да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на три месеца и да бъде определен изпитателен срок от три години за извършеното престъпление по чл.345 от НК. За деянието по чл. 270 от НК предлага да му бъде наложено същото наказание, а за престъплението по чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2 от НК – пет месеца лишаване от свобода с три години изпитателен срок. На основание чл.343г от НК за последното престъпление предлага да му бъде наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от седем месеца. Предлага разноските направени в съдебното и досъдебното производство да бъдат възложени на подсъдимия.

Повереникът на частния обвинител К.К., адв. Д. заявява, че категорично от събраните доказателства се установява, че на пострадалия К. е причинена средна телесна повреда. В тази връзка вещото лице е категорично, че на същия в периода на имобилизация на пръста с метал, който е 40-45 дни, хватателната функция на левия горен крайник е намаляла на 100%. Всъщност крайникът на пострадалия е бил трайно увреден и до ден днешен стоял в странна форма, което следвало да бъде взето предвид от съда при определяне размера на наказанието. Повереникът акцентира и на друг спорен момент във връзка с обвинението – от кой момент е възникнала опасността и съответно кога е възникнала опасната зона за спиране на мотоциклета, управляван от подсъдимия, като счита този момент да е от момента на включване на специалния светлинен сигнал полицейския автомобил. Съгласно експертното заключение нямало такъв момент на интензивно спиране на мотоциклета, при наличие на задължение на водача на МПС да намали скоростта си на движение или да спре при възникнала опасност а, за да избегне възможни рискове, а когато външните белези на пътната обстановка крият реална опасност за движението, както и когато включително логическото развитие на дадена пътна ситуация може да се очаква, че ще настъпи рязка промяна в условията на движението, именно това обстоятелство, че е включен светлинния сигнал на патрулния автомобил е бил този момент, в който подсъдимият е трябвало да спре движението на мотоциклета. Напротив, същият е предприел ускорително движение, като е бил с ясното съзнание, че управлява нерегистрирано МПС, без да е правоспособен за съответната категория. Друг спорен момент са показанията на свидетеля Д. – според адв.

Д. те са неправдиви, тъй като същият е напуснал местопроизшествието преди настъпването му с управлявания от него автомобил и по тази причина не е имало как да възприеме описаното от него бутане от пострадалия К. на подсъдимия. Дори обаче да е имало такова бутане, то същото е неоправдано, 2 тъй като първоначалния контакт между К. и мотоциклета е на 1,8 метра преди следите върху бетонната стена по траекторията на мотоциклета. Това значело, че ако мотоциклета е бутнат или блъснат, нямало да бъде оставена следа чак след 1,8 метра, а веднага щял да падне. По тази причина обясненията на подсъдимия, както и показанията на свидетеля Д. не следва да се кредитират от съда. Относно размера на наказанието поддържа поисканото от държавното обвинение наказание, като моли съда да наложи и една от пробационните мерки по чл.42а, ал.2 от НК, която да изтърпи по време на изпитателния срок на наказанието лишаване от свобода. Моли да се заплати на частния обвинител направените разноски.

Защитникът адв. М.В. пледира за доказаност на обвинението по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК. В тази връзка заявява, че подсъдимият признава вината си и изразява съжаление за стореното.

Защитникът пледира за недоказаност на обвинението досежно престъпленията по чл.270, ал.1 от НК и по чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. 2-ро вр.

342, ал. 1 от НК. Счита, че внесения обвинителен акт съдържа много констатации, които се разминават с фактите, които са установени на съдебното следствие. На първо място обвинението по чл. 270 от НК не било доказано нито от субективна страна, нито от обективна страна. Заявява, че категорично в хода на съдебното следствие се установило, че полицая К. преди да излезе от полицейския автомобил не е държал в ръката си стоппалка, в какъвто смисъл са твърденията му в досъдебното производство и са взети предвид от инж. Р. при изготвената от него експертиза. От изгледаните в залата видеофайлове не се установявало фенерчето, което К. е държал в ръката си, да се ползва от него. Виждало се, че полицаят отваря вратата, слиза внезапно и странично доближава мотоциклетиста като няма никакъв контакт между мотоциклета и тялото на полицая, т.е. той е като пешеходец. Той търси контакта с мотоциклетиста и го блъска. Счита, че извън делото е останало обстоятелството, че подсъдимият също е получил телесни увреждания след като е бил блъснат в стената. Доказателство за това са оставените следи от продиране в стената, което е в продължение на няколко метра до пълното спиране на мотоциклета. Безспорно подзащитният му получил нараняване, за което е бил в Бърза помощ. Счита поведението на полицейските служители за неправилно, доколкото същите са изчаквали мотоциклетиста първо на едно кръстовище, после на друго, а в последствие с маневрите на полицейския автомобил са объркали подсъдимия. Заявява, че за подсъдимия не е възникнало задължение да спре на подадения светлинен сигнал. Напротив, в динамичен план се виждало, че полицейският автомобил тръгва назад и в този момент за мотоциклета започва едно закъснително движение на спиране.

По третото обвинение, което е за причиняване на средна телесна повреда по непредпазливост, в резултат на нарушаване на правилата за движение, счита, че не е налице причинната връзка между поведението на подзащитния му и настъпилия съставомерен резултат.

3

Защитникът на подсъдимия адв. П.Д. споделя защитната позиция на адв. В.. Заявява, че акцентира защитната си теза върху третото обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. 2-ро вр. 342, ал. 1 от НК.

Заявява, че в конкретната ситуация подзащитният му не е бил длъжен да спре на подадения светлинен сигнал от полицейския автомобил. В тази връзка излага, че нормата на чл. 207 от правилника за приложение на ЗДвП, която регламентира начина, по който се създава задължение за участник в движението, управляващ пътно превозно средство да спре, задължава при спиране на ППС за проверка или оказване на съдействие, служителят от органите за контрол да подаде своевременно ясен сигнал със стоп-палка.

През нощта сигналът за спиране можел да бъде подаден и с описваща полукръг „червена светлина“. Третата възможност е униформен полицай можел да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. На четвърто място: сигнал за спиране можел да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет, чрез поС.но светещ или мигащ надпис „Полиция спри!“. Именно поради липса на задължение на подсъдимия да спре, счита, че вещите лица неправилно са приели, че той е бил задължен да спре на мигащата светлина. На този въпрос можело да отговори само съда. Именно по тази причина съдът допуснал изслушването на допълнителни въпроси по изготвената автотехническа експертиза от 10.05.2022 г., с която ориентира изчислението на опасната зона от момента, в който К. е слязъл от полицейският автомобил. Логиката на това, което съдът приел за основателно като искане на защитата била, че полицейският автомобил очевидно не бил оборудван с устройство задължаващо водач на превозно средство да спре по силата на чл. 207, изр. 4 от правилника за приложение на ЗДвП. На следващо място сочи, че доколкото подсъдимия се защитава по фактите такива, каквито са изложени в обвинителния акт не се установява твърдението на държавното обвинение, че пострадалия К. веднага след слизането си от полицейския автомобил, е подал сигнал с ръка към водача на мотоциклета, за да му укаже спиране за проверка.

Защита счита, че показанията на св. Д. не могат да бъдат ценени като достоверни, тъй като не е ясно какво точно същият е възприел, доколкото заявил, че била наранена дясната ръка на пострадалия, а не лявата, което било безспорно установено. Заявява, че показанията на св. К., дадени в досъдебното производство и тези дадени пред съда са в противоречие. При първите си показания същият заявил, че мотористът увеличил скоростта си, той успял да се завърти с лявото си рамо към него, след което преминал покрай него. Преминавайки, усетил че го ударя дясната страна на мотоциклета в лявата ръка, в областта на дланта. Св. И. потвърдил тези показания. В съдебното заседание свидетелят К. изложил друга фактическа обстановка. Пред съда твърдял, че водачът на мотоциклета е загубил устойчивост в следствие на това, че е забил лявата ръкохватка на мотоциклета в стената, след което мотоциклетът го блъснал и продължил движението си.

Счита, че събраните доказателства категорично оборват и двете тези. Счита 4 за недоказана обвинителната теза, според която е осъществен механизма на увреждането на К., като последното счита за безспорно. Не било доказано, че съприкосновението се е получило когато виждайки, че не спира въпреки указаното му, пострадалият К. протегнал ръце към обвиняемия, дясната си ръка той опитал да постави на волана на мотоциклета, а подминавайки го с описаната скорост подсъдимия С. закачил с дясната част на гърба си лявата китка на пострадалия и травмирал петия му пръст. Безспорно от доказателствата се установявало, че всъщност К. хваща С. за дрехите в частта под дясното му рамо към десния хълбок и извършва активни движения на изваждането му от равновесие в посока наляво спрямо движението на мотоциклета. От това следвало, че във вина на обвиняемия не може да се вменява задължението да предполага или възможността да предположи неправомерно поведение на орган по контрола за безопасността на движението. Счита, че деянието е случайно, тъй като подсъдимия не е бил длъжен да предполага и не е могъл да предположи, че К. ще слезе от автомобила, не е длъжен да предполага и не е могъл да предположи, че слизайки от автомобила с желанието да спре С. като водач на превозно средство К. няма да използва нито един от задължителните способи за такова спиране, и на трето не бил длъжен да предположи и не е могъл да предполага, че К. ще предприеме един абсолютно нерегламентиран способ за спирането му. Когато К. е излязъл от автомобила, С. е бил на разС.ие на не повече от 4 метра от полицейския автомобил, тогава той възприема К. като опасност за движението. От заключението на експертизата на вещите лица Й. и К. се установявало, че опасната зона е 7,2 метра. Следователно не можело да се говори за вина на С., ако К. е тръгнал да пресича траекторията на движението на мотоциклета бидейки вече в неговата опасна зона. Същите вещи лица обаче са заключили, че управлявания от С. мотоциклет е бил във фаза на спиране и са направили изчисленията. Обвързвайки техните изводи със заключението на д-р Г. по назначената съдебно-медицинска експертиза, стига до извода, че деянието е случайно. Д-р Г., след като се запознал с доказателствата по делото в съдебна фаза коригирал съществено заключението си депозирано в досъдебната. В досъдебната той е приел, че е възможно травмата на К. да е в резултат на контакт между лявата му китка и дясната ръкохватка от кормилната уредба на мотоциклета, в съдебна фаза се установило, че такъв няма, следователно не е този механизма на увредата, но според д-р Г. е възможен механизъм в два варианта или директен удар на твърд тъп предмет с ограничена повърхност върху гърба на увредения пръст на К. или така наречената хиперрефлексия, силно сгъване на пръста, при което настъпва разкъсване на сухожилните и мускулните връзки по гърба на пръста, като експерта не се ангажирал да твърди кой от тези двата механизма е осъществен и се ограничил до това да каже, че и двата са възможни.