Решение № 180 от 14.11.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Русе, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Пейчева

Членове:

Росица Радославова

М. Йорданов при участието на секретаря Ирена И.а в присъствието на прокурора М. М. М. като разгледа докладваното от М. Йорданов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234500600575 по описа за 2023 година съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е въз основа жалба на защитника на подсъдимата Д. В. В. срещу Присъда № 36 / 20.03.2023г. по НОХД № 2178 / 2022г., по описа на Районен съд Русе.

С депозираната жалбата се сочи, че в хода на досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като разследването е проведено от разследващ орган, за който са били налице основания за отвод, с аргумент, че работи в същото полицейско управление, където служебните си задължения изпълняват и свидетелите Б. и П., които са пострадали от престъплението по чл.325, ал.2 от НК, а вторият и от престъплението по чл.131, ал.2, т.4 вр. с чл.130, ал.2 от НК, за които подсъдимата е предадена на съд и осъдена от първоинстанционния съд.

Излагат се доводи, че относно престъплението по чл.325, ал.2 вр. с ал.1 от НК, за което подсъдимата е призната за виновна, съдът не е посочил конкретните псувни и обидни изрази, които е приел за изречени и така е ограничил правото на защита на подсъдимата. Твърди се липса на доказателства, въз основа на които да се приеме, че подсъдимата е направила опит да ритне свид.Б. и е нанесла ритник на свид.П.. В заключение се иска от съда да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане или да я измени, като оправдае подсъдимата по обвинението за престъплението по 1 чл.131, ал.2, т.4 вр. с чл.130, ал.2 от НК, както и в това да е направила опит да ритне свид.Б., и да преквалифицира престъплението по чл.325, ал.2 вр. с ал.1 от НК в такова по чл.325, ал.1 от НК.

В съдебното заседание на въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура - Русе счита жалбата за неоснователна и моли първоинстанционния акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Защитникът поддържа изцяло жалбата по посочените в нея основания, а подсъдимата се присъединява към изразената от него позиция. В последна си дума моли жалбата да бъде уважена.

Окръжен съд Русе, втори наказателен състав, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, намери за установено следното:

С атакуваната Присъда № 36/20.03.2023г. по НОХД № 2178/22г., по описа на РсРС, подсъдимата е призната за виновна по две обвинения:

1. В това, че на 5.08.2022г. в гр.Русе извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – отправила псувни и обидни изрази към ***** П. Ж. П. и О.

Б. Б., и двамата *******, изпълняващи служебните си задължения по ***** и към ***** С. С. И. и Ж. Й. Ж. и двамата *******, изпълняващи служебните си задължения по *****, опитала се да ритне с крак ***** О.

Б. Б. - *******, изпълняващ служебните си задължения по ***** и ритнала с крак ***** П. Ж. П. - *******, изпълняващ задълженията си по *****, в областта на левия му крак, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм, поради което и на основание чл.325, ал.2 вр. ал. 1 от НК и чл.54 от НК съдът й наложил наказание една година лишаване от свобода.

2. В това, че на 5.08.2022г. в гр.Русе причинила на П. Ж. П. от гр.Русе******* лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето, резултат от охлузвания на лява подбедрица, като телесната повреда е причинена на полицейски орган при изпълнение на службата му по *****, поради което и на основание по чл.131, ал.2, т.4, вр. с чл.130, ал.2 от НК и чл.54 от НК й е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода.

На основание чл.23, ал.1 от НК наказанията са групирани, като й е определено най- тежкото от тях, а именно една година лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66 от НК е отложено за изпитателен срок от три години. Подсъдимата е осъдена да заплати в полза на ОД на МВРРусе сумата 389.10 лв. за разноски на досъдебното производство и по сметката на РсРС сумата 90лв. за разноски на съдебното следствие по делото.

В случая, въззивният съд не споделя възражението направено в жалбата, че първата инстанция не е посочила обидните изрази и псувни, които приела да са изречени от подсъдимата при извършване на 2 престъплението по чл.325, ал.2 вр. с ал.1 от НК. Действително същите не се намират в диспозитива на присъдата и това не е нужно, след като са подробно и пълно описани в мотивите, и става напълно ясно, каква е била волята на тази инстанция по този въпрос. Следва да се отбележи, че претендираният порок не е допуснат от съда, а от прокуратурата, за което ще стане дума подолу в решението.

Досежно изложените доводи в жалбата, че няма доказателства, въз основа на които да се приеме, че подсъдимата е направила опит да ритне свид.Б., нито такива, че е нанесла ритник на свид.П., съдът намери, че по отношение и на двете обвинения са налице липса на мотиви. Така например по обвинението за престъпление по чл.131, ал.2, т.4 вр. с чл.130, ал.2 от НК, районният съд не е подложил на анализ изготвената СМЕ относно вида, характера и механизма на причиняване на установеното увреждане на свид.П. по отделно и в съвкупност с показанията на свидетелите-очевидци, с останалите доказателства и доказателствени средства и най-вече с видеозаписите от камерите за наблюдение на Първо РУ, касаещ този момент.

Това е необходимо, за да се установи безспорно има ли нанесен удар, по какъв начин, в какво положение е била подсъдимата в този момент, съответно каква е била силата на този удар, кои свидетели действително са възприели този момент (респективно, кои показания ще се кредитират и кои не), къде точно е попаднал удара й, установеното увреждане чрез този удар ли е причинено и ако не е, в случай на нанесен удар има ли причинена телесна повреда и каква точно е тя. Едва при този анализ ще стане ясно, защо се приема, че подсъдимата е причинила установеното от СМЕ увреждане.

Анализът е бил наложителен и с оглед даденото от вещото лице разяснение, при разпита му по чл. 282, ал.2. от НПК, че увреждането би могло да се получи и от ръба на обувка, с която ***** бил обут, както и поради изложените от защитата доводи за недоказаност на това обвинение и отричането на подсъдимата да е ритала *****. Наред с изложеното, по отношение на обвинението за извършено престъпление по чл.325, ал.2 вр. с ал.1 от НК, в мотивите на присъдата липсват фактически констатации и анализ относно това дали, кога и по какъв начин подсъдимата е направила опит да нанесе удар на свидетеля Б. и анализ на доказателствената съвкупност по този въпрос, а в диспозитива на присъдата като една от проявните форми на престъплението хулиганство е посочено точно това обстоятелство.

Предвид изложеното, настоящата инстанция счита, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.335, ал.2 вр. с чл.348, ал.3, т.2, пр.1 вр. с ал.1, т.2 от НПК – липса на мотиви и по отношение на двете инкриминирани деяния. Въззивният съд не може да замени липсващите мотиви на първоинстанционния, което налага отмяната на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд от стадия на разпоредителното заседание.

При извършената служебна проверка, въззивната инстанция констатира, както стана ясно по-горе, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК досежно престъплението по чл.325, ал.2 3 вр. с ал.1 от НК. В тази връзка следва да се обърне внимание, че съобразно разпоредбата на чл.246, ал.3 от НПК в заключителната част на обвинителния акт е достатъчно да се посочи правната квалификация на деянието, но начинът на извършването му задължително трябва да намери отражение в обстоятелствената част, съгласно разпоредбата на чл.246, ал.2 от НПК. В контекста на изложеното относно обвинението за престъпление по чл.325, ал.2 вр. с ал.1 от НК в обстоятелствената част на обвинителния акт е налице неяснота и непълнота касаещи отправените, според прокурора, към ***** псувни и обидни изрази, очертаващи претендираните за извършени непристойни действия от подсъдимата, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, включени в състава на това престъпление, за което е предадена на съд, тъй като същите не са описани.

Констатираната празнота е съществена, доколкото касае елемент от състава на това престъпление и подлежи на доказване. Съобразно т. 4. 2. от Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС непосочването в обстоятелствената част на обвинителния акт на всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението, както и участието на обвиняемия в него представлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство (в случая подсъдимата).

Констатираното нарушение не може да бъде санирано от първоинстанционния съд или въззивния, тъй като от една страна е недопустимо едва при изготвяне на мотивите към присъдата, както е станало в конкретния случай, подсъдимата да научи кои нейни действия осъществяват състава на престъплението, за което е предадена на съд, а от друга, е невъзможно по така внесения негоден обвинителен акт с неясна обвинителна воля, да бъде постановен законосъобразен съдебен акт. Наред с това, ако се опита да изправи подобен обвинителен акт, съдът би влязъл в ролята на обвинител и би иззел изключителните правомощия на прокуратурата по чл.127, т.3 от КРБ.

При тези съображения се налага извод за допуснати от прокурора и от първия съд съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК, които са отстраними при ново разглеждане на делото. Предвид това, че подобни възражения не са били поставени за разглеждане в разпоредителното заседание, то установената по 248, ал.3 от НПК преклузия не намира приложение според Решение от 21.10.2021 г. по Дело С-282/20 на Съда на Европейския съюз, съгласно което ограничителна процесуална правна норма от вътрешното законодателство, каквато е посочената разпоредбата, не съответства на Правото на ЕС и конкретно на чл.6, § 3 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство и чл.47 от Хартата за основните права на Европейския съюз.

При новото разглеждане първият и основен проблем, който следва да бъде обсъден от първата инстанция, е свързан с това дали обвинителният акт отговаря на изискванията на чл.246 от НПК - да очертае рамките, в които 4 следва да се развие съдебното производство по делото.

Следва да се обърне внимание и на възражението за нарушение на принципа за безпристрастността при разследването в хода на досъдебното производство, тъй като разследващият орган и двама от пострадалите полицаи са служители от едно и също полицейско управление. В случая, действително може да възникне съмнение за предубеденост поради служебните им връзки и контакти, създаващи предпоставки за евентуална солидаронст помежду им. Това съмнение се обективира предвид обстоятелството, че разследващият не е провел разпитите на ***** – свидетели по делото, по начин, който да осигури разкриването на обективната истина, а формално, на принципа на копиране показанията на единия и прехвърлянето им в протокола на другия свидетел. Така показанията на свидетеля П. и на свидетеля Б., с много малко изключения, са напълно идентични. Същото се отнася и до показанията на свид.И. с тези на свид.Ж.. С оглед изложеното разследването не е протекло в унисон с принципа за независимост по чл.10 от НПК и безпристрастност заложен в чл.29, ал.2 вр. с чл.53 от НПК. Този недостатък обаче е неотстраним от съда, тъй като не разполага с правомощието да отвежда разследващите органи, но преодоляването му от съда, може да се осъществи чрез преценката кои доказателства от досъдебното производство могат да се ползват, което следва да се вземе предвид при следващото разглеждане на делото.