Решение № 170 от 21.10.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Благоевград, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Ковачев при участието на секретаря Лозена Д.а като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Търговско дело № 20241200900238 по описа за 2024 година съобрази следното:

Ищец в процеса е „К.“ ЕООД, ЕИК 104696759, седалище и адрес на управление гр. С., р-н „К. с.“, ж. к. „Л.“, ул. „Б. Й.“ №, хотел „Ж.“, представлявано от К. М. М..

Претенциите са насочени срещу „Биоферт БГ“ ЕООД, ЕИК 202956974, седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Ц. Б.“ №, представлявано от Г. С.

М.

В исковата молба се твърди, че от ответника е била подадена молба за обезпечение на бъдещ иск, въз основа на която е било образувано частно гражданско дело № 100 от 2020 г. на Окръжен съд Благоевград. С определение № 1460, постановено на 13.04.2020 г., последният оставил без уважение въпросната молба. В случая било важно да се отбележи, че към датата на подаване на молбата за обезпечение на бъдещ иск, същият този иск вече бил предявен от „Б. БГ“ ЕООД срещу „Краси“ ЕООД. От ответното дружество била подадена искова молба в СГС, по която там било образувано търговско дело № 561 от 2020 г. Предявяването на сочения като бъдещ иск преди подаването на молбата за допускане на обезпечение било факт, който нямало 1 как да бъде известен на Окръжен съд Благоевград, постановил определението по частно гражданско дело № 100 от 2020 г. На същата дата - 13.04.2020 г., по делото в СГС била подадена молба от настоящия ответник за допускане на обезпечение на висящия иск, но същата била оставена без уважение. Молбите за допускане на обезпечение, подадени в Окръжен съд Благоевград и СГС, били напълно идентични по съдържание и били насочени към обезпечаването на една и съща парична претенция. Актът на Окръжен съд Благоевград бил обжалван пред САС, който го отменил и допуснал обезпечението чрез запориране на банковите сметки на настоящия ищец до размер на сумата от 343 968 лева. САС издал обезпечителна заповед. Образувано било изпълнително дело № 101 от 2020 г. на ЧСИ К. П., по което било изготвено запорно съобщение. То било заведено в деловодството на БАКБ на 15.06.2020 г. Настоящият ищец обжалвал акта на САС пред ВКС. Последният го обезсилил и прекратил обезпечителното производство, започнало пред Окръжен съд Благоевград, заради наличието на висящия исков процес пред СГС. Между „Краси“ ЕООД, като купувач, и „Агрокемикъл“ ЕООД, като продавач, били сключени 2 договора за покупко-продажба /на 07.01.2019 г. и 15.01.2020 г./. Предмет на тези договори била доставката на препарати за растителна защита и торове. За част от доставените му стоки, ищецът забавил плащането на продажната цена. В тази връзка, на 12.06.2020 г. двете фирми сключили споразумение за доброволно уреждане на паричните отношения помежду им. В споразумението било предвидено, че общо дължимата сума от „Краси“ ЕООД, към момента на подписване на споразумението, е в размер на 1 934 722,07 лв. Страните определили срок за плащане на тази сума - до 19.06.2020 г., като било предвидено, че ако ищецът погаси изцяло задълженията си по двата договора, обобщени със споразумението, „Агрокемикъл“ ЕООД се отказва от претенциите си за законна лихва за забава, дължима на основание чл. 21 от договорите, и неустойки по чл. 20 от договорите, равняващи се на 18 % от общия размер на непогасените задължения. Същевременно, към датата на подписване на споразумението, ищцовото дружество било одобрено за финансиране от БАКБ за сумата от 2 800 000 лева. Преди падежа на задължението, уговорен със споразумението от 12.06.2020 г., бил наложен запор на вземанията по банковите сметки на ищеца, допуснат с определението на САС. С оглед на наложения запор, банката отказала да предостави усвояването на одобрения кредит на ищеца. Поради 2 отказа на БАКБ да кредитира „Краси“ ЕООД, който бил пряка последица от неоснователно наложения запор по инициатива на ответната страна, ищцовото дружество не могло да изпълни задължението си по споразумението от 12.06.2020 г. и не заплатило сумата от 1 934 722,07 лв. в срок до 19.06.2020 г. С оглед на неизпълнението от страна на „Краси“ ЕООД, на последното било връчено уведомление от страна на „Агрокемикъл“ ЕООД, имащо характер на покана за доброволно изпълнение. С уведомлението „Краси“ ЕООД било поканено да заплати просрочените главници по споразумението от 12.06.2020 г., след приспадане на две плащания от по 100 000 лева, заедно със съответната на тази сума законна лихва, както и неустойка в размер на 312 249,97 лв. /18 % от общо непогасените задължения по двата договора/, дължима на основание чл. 20 от договора за покупко-продажба от 07.01.2019 г. и договора за покупко-продажба от 15.01.2020 г. Уведомлението било връчено на ищеца на 19.08.2020 г., като с него бил предоставен 30-дневен срок за плащане на описаните в същото суми. После между двете фирми било сключено ново споразумение /на 28.08.2020 г./. В него било посочено, че „Краси“ ЕООД дължи главница в размер на 1 734 722,07 лв., съответната й законна лихва за забава, както и неустойка в размер на 312 249,97 лв.

Интересът на ищеца от подписването на това споразумение произтичал от постигнатата уговорка, че ако бъдат заплатени дължимите главница и неустойка, кредиторът ще опрости вземането си за законна лихва върху непогасената главница от 1 734 722,07 лв. На 30.12.2020 г. ищцовото дружество заплатило сумата от 312 249,97 лв. Погасена била и главницата по споразумението от 28.08.2020 г., с което отношенията между „Краси“ ЕООД и „Агрокемикъл“ ЕООД били окончателно уредени, като било опростено заплащането на законна лихва. Всичко изложено обуславяло ангажирането на деликтната отговорност на „Биоферт БГ“ ЕООД по чл. 403 от ГПК.

Посочената норма регламентирала специален състав на деликтната отговорност по чл. 45, ал. 1 от ЗЗДог. Тя била безвиновна и произтичала от общата забрана да се вреди другиму. В чл. 403, ал. 1 от ГПК били предвидени 3 хипотези, при които за ответника в обезпечителния процес се пораждал правен интерес от предявяване на осъдителен иск: 1/ отхвърляне на обезпечения иск, 2/ непредявяване на обезпечения бъдещ иск и 3/ прекратяване на делото по предявения обезпечен иск. Законът не сочел изрично четвърта хипотеза, която обаче съществувала и без да бъде уредена.

3

Тя се отнасяла за случаи като процесния, когато допуснато обезпечение бъде отменено по реда на обжалването. Искът по чл. 403, ал. 1 от ГПК бил за обезщетяване на вреди, причинени от обезпечение. Такива вреди можели да настъпят и когато е била допусната и наложена обезпечителна мярка, но после същата е отменена от горната инстанция. Молителят носел риска за тези вреди, тъй като той инициирал обезпечителното производство, включително и в случаите, когато обезпечението е процесуално незаконосъобразно. Нямало основание да се приеме, че единствено когато обезпеченият иск не е стигнал до произнасяне по същество, трябва да бъдат обезщетявани евентуално причинените вреди. Искащият налагането на обезпечителна мярка трябвало да понесе риска както от неоснователността на материалноправните си твърдения, така и в хипотеза при отмяна на обезпечението. В този смисъл била и практиката на ВКС. В казуса по несъмнен начин се установявало наличието на първата предпоставка - определението и обезпечителната заповед на САС били обезсилени от ВКС. „Краси“ ЕООД претърпяло загуби в резултат на неоснователно наложените му обезпечителни мерки. Настъпила реална вреда, довела до негативна промяна в имущественото състояние на дружеството, която била в пряка причинна връзка с неоснователно наложеното му обезпечение по инициатива на „Биоферт БГ“ ЕООД. Тази щета нямало да бъде налице, ако обезпечението не било наложено. Средствата, осигурени от банката, щели да послужат като ресурс за заплащане на задълженията на ищеца по сключеното споразумение с „Агрокемикъл“ ЕООД.

Причината тази сума да не бъде усвоена от „Краси“ ЕООД бил запорът върху вземанията по банковите му сметки, наложен по искане на ответника.

Активираните обезпечителни мерки, чиято незаконосъобразност впоследствие била констатирана от съда, били единствената причина, поради която банката не отпуснала финансирането, което ищцовото дружество принципно било одобрено да получи. Отказът да бъде отпуснат кредит поради наложените му обезпечителни мерки лишил ищеца от гарантираната възможност да изпълни задълженията си спрямо „Агрокемикъл“ ЕООД по споразумението от 12.06.2020 г., с което да спести свой разход за заплащане на неустойка. Именно с платената неустойка в размер на 312 249,97 лв. имуществото на „Краси“ ЕООД намаляло. Непосредствената и пряка причина за понесената имуществена загуба била неоснователно наложеното обезпечение, чиято незаконосъобразност била констатирана в рамките на извършения съдебен 4 контрол с определение № 437 от 03.11.2020 г. на ВКС. Ако не били наложени незаконосъобразните запори, пред „Краси“ ЕООД нямало да има пречка да усвои средствата по кредитната линия от БАКБ в размер на 2 800 000 лева, за която то вече било одобрено, което пък щяло да му позволи да заплати на „Агрокемикъл“ ЕООД сумата от 1 934 722,07 лв. и да си спести плащането на неустойка в размер на 312 249,97 лв. В конкретния случай били налице всички предвидени от закона елементи от фактическия състав на отговорността на „Биоферт БГ“ ЕООД по реда на чл. 403, ал. 1 от ГПК: имало противоречащо на закона обезпечение, наложено с определение на САС и после обезсилено от ВКС; във връзка с наложената обезпечителна мярка не бил предявен иск и производството било прекратено, тъй като такъв бил подаден преди подаването на молбата за налагане на обезпечение; налице била претърпяна загуба от „Краси“ ЕООД, настъпила в резултат на наложеното обезпечение; налице била и причинна връзка между неоснователно наложеното обезпечение и настъпилата вреда. С оглед на изложеното се иска осъждане на „Биоферт БГ“ ЕООД да заплати на „Краси“ ЕООД сумата от 312 249,97 лв. главница, представляваща обезщетение за причинени на дружеството имуществени вреди под формата на претърпени загуби, произтичащи от неоснователното обезпечение, допуснато с определение № 1286 от 02.06.2020 г. по частно гражданско дело № 1541 от 2020 г. на Апелативен съд София, обезсилено впоследствие с определение № 437 от 03.11.2020 г., постановено по частно търговско дело № 1894 от 2020 г. на Върховен касационен съд, заедно с дължимата за тази сума мораторна лихва в размер на 122 724,55 лв., изчислена за периода от 31.12.2020 г. до 19.06.2024 г., както и законната лихва върху главницата, изчислена от подаването на исковата молба до окончателното плащане, а също и сторените по делото разноски.

В отговора на исковата молба се застъпва позицията, че в процесния случай не се установява наличие на хипотезата на чл. 403 от ГПК, нито наличието на противоправно и неправомерно действие от страна на ответника, поради което предявеният иск за обезвреда е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Цитираната от ответника практика на ВКС била неприложима, доколкото в настоящия казус не само бил предявен иск, но същият бил и уважен с влязло в сила решение. Уврежданията подлежали на обезщетяване само тогава, когато нямало правно основание за предприемане на исковото производство, а настоящият случай не бил такъв. Ищецът се позовавал на споразумение от 5

12.06.2020 г. между него и „Агрокемикъл“ ЕООД, с което поел задължение да изплати доброволно свои задължения - с непосочени основания и неиндивидуализирани по какъвто и да е начин - към последното дружество, в общ размер на 1 934 722,07 лв. В споразумението единствено се сочело, че задълженията на длъжника към кредитора до 31.12.2019 г. са общо в размер на 345 652,34 лв., а до 31.05.2020 г. са общо в размер на 1 589 069,73 лв. В същото споразумение страните се договорили, че ако длъжникът погаси в пълен обем задължението си от 1 934 722,07 лв. в срок до 19.06.2020 г., т. е. само 7 дни след подписването, от които само 5 работни, то кредиторът се отказва да получи законната лихва за забава върху неизплатената част и неустойка в размер на 18 %. В преамбюла на споразумението било посочено, че „Краси“ ЕООД е одобрено за финансиране от БАКБ, като между страните предстои да се подпише договор за кредит, с размер на финансирането 2 800 000 лева.