Определение № 2233 от 11.05.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2233 гр. Варна, 11.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20263100500841 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 21263/16.03.2026 год. на М. Д. Б., чрез адвокат Р. Д., срещу определение № 3644/08.03.2026 год. по гр. д. № 10375/2025 год. на ВРС – 48 състав, с което без уважение е оставена депозираната от нея молба за изменение на решение № 162/14.01.2026 год., постановено по делото в частта за разноските.

В жалбата се отправя искане за отмяна на определението и изменение на решението чрез присъждането на пълния претендиран размер на адвокатския хонорар. Позовава се на относима съдебна практика на СЕС, от която се извличат аргументи, че присъдените в полза на спечелилата делото страна, вкл. за адвокатско възнаграждение, следва да бъдат разумни и пропорционални, а на база казуална практика на ВКС след постановяване на решенията на СИС се излага, че съдът следва да отхвърли възражението по чл.78, ал.5 ГПК, когато установи, че адвокатското възнаграждение е уговорено в минимално определения размер с Наредба № 1/09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредба № 1), или макар и възражението да е основателно, да намали отговорността на страната, предизвикала спора, до минимално определения размер.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК по жалбата не е депозиран отговор от другата страна.

Молбата, с която е сезиран настоящият състав се преценя за допустима, доколкото е депозирана в законоустановения срок от надлежно легитимирано лице, разполагащо с правен интерес от изменение на решението в частта му за разноските, като е заплатена и дължимата такса за разглеждането й. Представен е и списък на разноските, явяващ се абсолютна предпоставка за допустимост на искането. По тези причини, жалбата следва да бъде разгледана по същество.

За тази цел, съдът съобразява, че производството по делото пред първа инстанция е приключило с постановяването на решение № 162/14.01.2026 год. при признание на иска, на основание чл.237, ал.2 ГПК, като съобразно изхода на спора, поради по-ниската му правна и фактическа сложност, разглеждането на спора само в едно заседание, в което процесуалният 1 представител на ищцата не се е явил, а е депозирал молба за разглеждането му в негово отсъствие, в полза на адвоката съдът определя по реда на чл. 38 ЗАдв. и присъжда възнаграждение в размер на 204.52 евро. С определение № 3644/08.03.2026 год., ВРС оставя без уважение молбата на ищеца за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на пълния претендиран размер на адвокатското възнаграждение, като сочи, че не вижда причина за ревизиране на мотивите си, довели до първоначалното му становище.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, който ответникът с отговора на исковата молба признава изцяло. Проведено е едно съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищцата не се е явил, а е депозирал молба за разглеждането му в негово отсъствие, като с оглед направеното признание на иска от ответната страна, съдът е постановил решение по чл.237, ал.2 ГПК.

Със задължителното за всички съдилища, на основание чл.633 ГПК, решение на СЕС от 25.01.2024 год. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер понисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази Наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Или, както е прието и в определение № 50015/16.02.2024 год. по ч. т. д.

№ 1908/2022 г., II т. о., размерите на адвокатските възнаграждения в Наредбата могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В случая, проведеното първоинстанционно производство не се характеризира с голяма фактическа и правна сложност, развило се е в едно съдебно заседание и е постановено при признание на иска. Единствените извършени по делото процесуални действия са изготвяне на исковата молба, като с оглед преценката на предоставените услуги, които са от значение при определяне на размера му /видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото/, реално направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение 1800 лева не са съответни и правилно са намалени до размера на 204.52 евро, което съставлява близо ¼ от претендирания разход.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3644/08.03.2026 год. по гр. д. № 10375/2025 год. на 2

ВРС – 48 състав, с което е оставена без уважение депозираната от М. Д. Б., чрез адвокат Р.

Д., молба за изменение на решение № 162/14.01.2026 год., постановено по делото в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му пред Върховния касационен съд, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3