Решение № 22225 от 04.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22225 гр. София, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110141577 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на П. П. П. срещу „Неткредит“ ООД.

Ищцата твърди, че на 02.05.2024 г. сключила с ответника договор за потребителски кредит №*******************, по силата на който ответникът, в качеството на заемодател, й предоставил сумата в размер на 3000 лева, със срок за погасяване на кредита 24 месеца, при годишен лихвен процент в размер на 40,88% и годишен процент на разходите в размер на 49,49%. Сочи, че в чл. 4, ал. 3 от договора било предвидено задължение за кредитополучателя да предостави едно от следните обезпечения: банкова гаранция; гаранция, издадена от небанкова институция или двама поръчители. Сочи, че за исканите обезпечения били поставени неизпълними условия, като в чл. 6, ал. 1 от договора било уговорено, че при непредоставянето на обезпечение по кредита кредитполучателят дължи неустойка в размер на 5136 лева. ищецът намира така уговорената неустоечна клауза за нищожна поради противоречието й с добрите нрави, тъй като същата не изпълнявала присъщите на неустойката функции. Намира, че същата е скрита лихва, маскирана като неустойка, за да не бъде включена в ГПР, което щяло да доведе до недействителност на договора за заем.

Ищецът твърди, че и целият договор за потребителски кредит се явявал недействителен, доколкото посоченият в договора ГПР по кредита не отразявал действително приложимия – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Сочи, че заплатила на ответника общо сумата в размер на 3117,01 лева по 1 договора за кредит, като намира, че доколкото договорът за кредит е изцяло недействителен, то сумата в размер на 117,01 лева била недължимо платена. По изложените съображения ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата в размер на 117,01 лева – платена без основание.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорва предявения иск. Моли съда на основание чл. 213 ГПК да съедини за разглеждане настоящото дело с гр.д. №41540/2025 г. по описа на СРС. Признава сключването на процесния договор с ищцата. Излага съображения относно действителността на уговорката за неустойка при непредоставяне на обезпечение.

Признава, че при изчисляване на ГПР е заложил като разход по кредита единствено възнаградителната лихва, като намира, че добавянето на каквито и да било други разходи би довело до надвишаване на законоустановения праг по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Признава, че е получил сумата в размер на 3117,01 лева, с което задълженията по кредита са предсрочно погасени. По изложените съображения моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Така заявените от ищеца твърдения и формулирания петитум дават основание на съда да заключи, че е сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. В доказателствена тежест на ищеца иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е да докаже, че е заплатил на ответника сумата в общ размер от 3117,01 лева.

Като доказателство по делото е представен потребителски кредит №*******************/02.05.2024 г., сключен между „Неткредит“ ООД и П. П. П., съгласно който страните се съгласяват, че кредитодателят предоставя на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 3000 лева, при лихвен процент в размер на 40,88% годишна лихва и годишен процент на разходите по кредит 49,49%, при което общата сума, дължима от потребителя е в размер на 4400 лева.

В чл. 4, ал. 3 от договора за потребителски кредит е предвидено, че кредитополучателят се задължава в срок до края на следващия ден от сключване на договора да предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора – банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, която трябва да бъде в размер на 4400 ева със срок на валидност до 04.05.2026 г.

В чл. 6, ал. 1 от договора е предвидено, че в случай че кредитополучателят не предостви на кредитора гаранция п кредита по чл. 4, ал. 3 от договора в установения срок и съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора, той 2 дължи на кредитодателя неустойка в размер на 5136 лева, като в ал. 2 е посочено, че неустойката се начислява на месец, считано от изтичането на срок по чл. 4, ал. 3 от договора.

Съдът намира, че между страните е сключен писмен договор, въз основа на който кредиторът-ответник се е задължил да предостави на потребителя-ищец кредит под формата на парична сума за определена цел, която длъжникът се е задължил да ползва съобразно уговореното и да върне в определения срок, като договорът съдържа всички необходими реквизити. Приложение в отношенията между страните следва да намерят нормите на ЗПК в действащата към момента на сключване на договора редакция, тъй като ищецът има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и няма данни при сключването на договора физическото лице да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност – чл. 9, ал. 3 ЗПК.

Съгласно цитираната разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Визираната норма е в съответствие с чл. 19 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити.

Съгласно чл. 4, б. "а" от Дирекитва 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2008 г., ГПР трябва да се изчисли в момента, в който кредитният договор е сключен. Съгласно практиката на СЕС, целта на уредбата е потребителите да разполагат с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението, като това информиране има съществено значение за правата на потребителя.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В случая, в процесния договор за паричен заем е посочен процент на ГПР от 49,49 %, с което формално изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е било изпълнено.

Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – неустойката за непредоставяне на обезпечение, която следва да бъде включено в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Ответникът в отговора на исковата молба сочи, че ГПР е изчислен, като не е взимана предвид неустойката за непредоставяне на обезпечение, доколкото същата не следва да бъде включвана при изчисление на ГПР.

3

Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ е посочена в разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.

Посочената сума от 5136 лева настоящият състав намира, че следва да бъде включена при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита.

Това е така, доколкото неустойката за непредоставяне на обезпечение обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи независимо от своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва съобразно уговорения погасителен план. Така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на добросъвестността. С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а представлява скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР.

В този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз по дело C-714/22, съгласно което член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

Доколкото самият ответник признава, че при изчисляването на ГПР не е била взета предвид уговорената в договора неустойка за непредоставяне на обезпечение, то 4 в случай че същата бъде взета предвид при изчисляване на ГПР, процентът на същия ще надхвърли посочения в договора за потребителски кредит размер на ГПР.

Доколкото посочването на ГПР в договора за потребителски кредит е от съществено значение, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент

Същото виждане е възприето и в актуалната практика на ВКС, обективирана в решение № 50013/05.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г. на ВКС, II ТО, според което установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочения в договора ГПР съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на този компонент от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата последица, както и непосочването му.

С оглед на изложеното, процесният договор за потребителски кредит се явява недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което кредитополучателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, което в случая е сумата в размер на 3000 лева (арг. от чл. 23 ЗПК).