Решение № 240 от 22.05.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Велико Търново, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Еманоел Вардаров

Йордан Воденичаров при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20234100500207 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение № 1398/23.12.2022г. по гр.д. № 1518/2022г. на ВТРС ответникът – застраховател е осъден да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000 лв. за търпение от нея болки и страдания вследствие на настъпило на 10.01.2022г. ПТП, ведно със законната лихва върху него от 24.03.2022г., като иска е отхвърлен за разликата над присъдения размер от 4000 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв.

В срока по чл. 259 ал. 1 ГПК ответното застрахователно дружество, чрез пълномощника си юк А. С., е подало въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта му, с която е осъдено да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за горницата над 2500 лв. до 4000 лв., ведно със законната лихва от 24.03.2022г. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост, с оглед неправилната оценка на събраните по делото доказателства.

Развиват се доводи за неправилно приложение на нормата на чл. 52 ЗЗД от районният съд, поради завишаване размера на присъденото обезщетение, като несъотвестващ на принципа на справедливостта и константната съдебна и застрахователна практика. В 1 тази връзка се изтъква, че с оглед на установените по делото травматични увреждания на ищцата – оток с кръвонасядане по лява китка, палпаторна болка в гръдния кош, кръвонасядане по корема и хълбока, при общ оздравителен периода от 15 - 20 дни, определеното от съда обезщетение не съответства на обема, интензитета и продължителността на търпените вреди. По тези съображения жалбоподателят смята, че съответстващо на критерия за справедливост е застрахователно обезщетение в размер на 2500 лв. и представя доказателства за заплащането му, ведно със законната лихва за периода от 24.03.2022г. до 13.01.2023г. в размер на 206, 85 лв. По изложените съображения се отправя искане до ВТОС да отмени обжалваното решение в атакуваната му част – за сумата над 2500 лв., ведно със законната лихва от 24.03.2022г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски съобразно изхода на спора.

В срока по чл. 263 ал.1 изр.1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който оспорва същата, като неоснователна и недоказана. Излагат се доводи, че обема, интензитета и продължителността на претърпените вреди налагат присъждане не на по – малко по размер обезщетение, както твърди застрахователя, а на уважаване на исковата претенция изцяло.

В двуседмичния срок за обжалване на решението въззивна жалба е подадена и от ищцовата страна в частта му, с която предявения иск е отхвърлен за разликата над присъдения размер на обезщетението от 4000 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв. Излагат се съображения за неправилност на решението в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон, доколкото определения от съда размер на обезщетението не съответства на претърпените от ищцата вреди. В тази връзка се акцентира, че последната е получила множество наранявания, както и притеснения да шофира за в бъдеще. Допълва се, че с оглед на получените наранявания ищцата трудно е свивала лявата си ръка, което й пречело да упражнява професията си на готвач.

Развиват се оплаквания, че освен физически травми същата е преживяла и емоционален стрес, предвид на което се сочи, че справедливия размер на обезщетението съответства на пълния размер на исковата претенция. С тези доводи се иска отмяна на решението на районния съд в отхвърлителната му част и постановяване на ново решение, с което предявения иск да бъде уважен изцяло.

Ответникът по тази жалба в срока по чл. 263 ал. 1 изр. 1 ГПК не е подал отговор по нея.

В останалата си част, с която предявения иск с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ е уважен в размер на 2500 лв., решение № 1398/23.12.2022г. по гр.д. № 1518/2022г. на ВТРС, поради необжалването си, е влязло в сила /арг. чл. 296 т. 2 ГПК/ и не е предмет на въззивна проверка.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като 2 прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност въззивният съд приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ за присъждане в полза на ищеца на застрахователно обезщетение в размер на 5000 лв. за търпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдания в резултат на получени травматични увреждания от настъпило на 10.01.2022г. застрахователно събитие – ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума от 24.03.2022г. до окончателното й изплащане. В исковата молба са изложени твърдения, че на горепосочената дата около 13:30 часа на път III – 514, км. 48+200, намиращ се в Община В. Търново, е реализирано ПТП между управлявания от ищцата л.а. ..., движещ се в посока към с. Арбанаси и л.а. ..., управляван от правоспособния водач Д.П.П., движещ се в посока гр. В. Търново. Сочи се, че ПТП е причинено виновно от последния водач, тъй като не е успял да контролира поведението на управляваното от него МПС, поради което е навлязъл в насрещната лента за движение и се сблъскал с автомобила на ищцата. Твърди се, че същата вследствие на удара е получила травматични увреждания, изразяващи се в оток с кръвонасядане по лява китка, палпаторна болка в гръдния кош, кръвонасядания по корема и хълбока. Допълва се, че виновният за пътния инцидент водач е застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, както и че до застрахователя е отправена писмена претенция за изплащане на обезщетение, по която е постановен отказ. По тези съображения се иска ответникът да бъда осъден да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за търпени неимуществени вреди в размер на 5000 лв., считано от 24.03.2022г. до окончателното му изплащане.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Възразява, че настъпването на ПТП не се дължи единствено на поведението на застрахования при него водач, че ищцата не е получила 3 твърдяните от нея увреждания в резултат на пътния инцидент, както и че е налице причинна връзка между механизма на ПТП и въпросните травми. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като ищцата не е била с поставен обезопаситен колан. Оспорва интензитетата на евентуално настъпилите неимуществени вреди и счита размера им за силно завишен.

Доколкото предмет на въззивното производство е разрешаване на спора по отношения на уважения размер на иска за разликата над 2500 лв. до присъдения размер от 4000 лв., както и по отношения на отхвърления размер на исковата претенция над сумата от 4000 лв. до 5000 лв., то за установени със сила на присъдено нещо следва да се приемат правопораждащите отговорността на застрахователя факти – настъпило застрахователно събитие – ПТП, виновно причинено от застрахования при него водач, в резултат на което ищцата е претърпяла травматични увреждания.

Предвид на изложеното и въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключенията на изслушаните съдебни експертизи следва да се приеме от фактическа страна, че на 10.01.2022г. около 13:30 часа на път III – 514, км. 48+200, намиращ се в Община В. Търново, е причинено ПТП от водача на л.а. ..., гражданската отговорност на който е покрита от ответника. Същият виновно е нарушил правилата за движение по пътищата, тъй като е управлявал автомобила със скорост по – висока от критичната за преодоляване на кривата /завоя/, поради което е допуснал занасянето му и навлизане в лентата за насрещно движение, в резултат на което е блъснал управлявания от ищцата л.а. ..., движещ се в посока към с. Арбанаси.

Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства се установява, че ищцата вследствие на пътния инцидент е претърпяла телесни увреждания, изразяващи се в оток с кръвонасядане по лява китка, палпаторна болка в гръдния кош, кръвонасядания по корема и хълбока, които са й причинили болки, страдания и психически дискомфорт.

С подадените по делото въззивни жалби страните са пренесели пред въззивния съд съществуващия между тях правен спор относно справедливия размер на следващото се на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, намиращи се в причинна връзка с противоправното поведение на застрахования водач на МПС.

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно т. 11 от ППВС № 4/1968г. понятието „справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразят от съда при определяне размера на обезщетението. Такива са характерът на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е извършено, степента на влошаване на здравословното състояние, причинените морални страдания, социално – икономическата обстановка в страната към момента на увреждането и установените застрахователни лимити. Съобразно константната 4 практика на ВКС, за да удовлетвори критерия за справедливост обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съответно съизмеримо с техния действителен размер т.е. да е онзи своеобразен паричен еквивалент на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността и начина на живот на пострадалия. В тази връзка размерът на определеното обезщетение е справедлив когато е адекватен паричен еквивалент на претърпените от деликта неимуществени вреди.

По отношение на последните от събраните по делото доказателства /амбулаторни листи от прегледи след ПТП, СМУ/ и от заключението на СМЕ се установява, че получените в резултат на процесното произшествие кръвонасядания с болка в гърдите и хълбока, както и кръвонасядане с оток и ограничени движения в пръстите на лявата китка са причинили на ищцата болки и страдания, без разстройство на здравето, неопасно за живота със срок на възстановяване около 10 дни за травмите по торса респ. около 20 дни за травмите по ръката. Описаните увреждания не се налагали хоспитализация в лечебно заведение и същите са могли да преминат и без лечение в границите на горепосочените срокове. Не са установени медицински данни за настъпили усложнения в срока на възстановяване. Съгласно представения болничен лист, издаден от д-р ... ищцата е била 14 дни в отпуск по болест в периода 12.01.2022г.

– 25.01.2022г., като й е предписан домашен – амбулаторен режим.

От показанията на свид. А. К. – дъщеря на ищцата се установява, че същата е посетила мястото на произшествието непосредствено след настъпването му. Видяла, че майка й е леко зашеметена от ПТП-то и видимо имала болки в гръдния кош и хълбока, а лявата й ръка, в областта на китката, била подута и насинена. Завела ищцата в Бърза помощ, от където след преглед ги насочили към личния лекар. Болките на същата продължили и впоследствие, като тя приемала медикаменти и провеждала рехабилитационни процедури. В първите седмици ищцата изпитвала болки при вдишване, а сините в травмираните области стояли доста дълго време. Появило се ограничение в движението на три от пръстите на лявата ръка, като се твърди то да е налице и до сега. Ищцата била по – наплашена да шофира и станала по – страхлива, като отново започнала да управлява автомобил месец – два след инцидента, тъй като и се налагало да ходи на работа.