Определение № 980 от 27.07.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 980 гр. Стара Загора, 27.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Н. Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20235500500496 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.2 74, ал.1, т.2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по частна жалба нотариус Н. Т. К., с рег. № 700 на НК и район на действие при Районен съд - Казанлък против определение № 3/27.06.2023 г., постановено по молба за вписване вх.рег. № 3809/27.06.2023 г. на съдия по вписванията при Районен съд - Казанлък, с което е отказано вписване на н.а. № 96, т.II, рег.№ 5710, дело № 432/2023 г. за покупкопродажба на недвижим имот .

Изложени са съображения, че обжалваното определение е незаконосъобразно и се претендира неговата отмяна и връщане на преписката на съдията по вписванията с указания за извършване вписването на нотариалният акт.

Настоящият въззивен съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните и събраните доказателства по делото намира за установено от фактическа и правна страна следното :

Частната жалба е процесуално допустима, т.к. е подадена от процесуално-легитимирана страна, в предвидения срок за обжалване срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

С н.а. № 96, т. II, рег.№ 5710, дело № 432/2023 г. на нотариус Н. Т. К., с рег. № 700 на НК и район на действие при Районен съд – Казанлък е обективиран договор за покупко-продажба на три недвижими имоти – сгради, построени с отстъпено право на строеж в общински поземлен имот на общ.Мъглиж, находящи се в с.Р., ***, сключен между продавача „СБДПЛПФЗР-Р.“ ЕООД, ЕИК № ***, представлявано от ликвидатора И.П.К.

1 и „Ф.Б.“, ЕИК № ***, представлявана от В.С.Н., за цена от 45 000 лв.

В акта е записано, че продажната цена е заплатена предварително по банков път по нарочна сметка на ликвидатора.

От съдържанието на приложените в нотариалното дело удостоверения за данъчни оценки на трите имота се установяват съответните данъчни оценки. Липсва посочване дали за съответните имоти липсват или са налице неплатени данъчни задължения.

От приложеното удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки на НАП – ТД Пловдив е видно, че към 23.06.2023 г.

„СБДПЛПФЗР-Р.“ ЕООД има публични задължения в размер на 210974,07 лв., за чието събиране е образувано изп.д.№ 24140002227/2014 г.

От приложената декларация по чл.264, ал.4 от ДОПК на ликвидатора на „СБДПЛПФЗР-Р.“ ЕООД също е видно, че дружеството има подлежащи на принудително изпълнение публични вземания в размер на 210 975 лв.

Тълкуването на следващото изявление в декларацията обуславя извод, че е налице изявление на декларатора, че сумата от продажната цена ще постъпи по нарочна сметка на ликвидатора.

С обжалваното определение съдията по вписванията е приел, че не са спазени изискванията на чл.264, ал.4 от ДОПК, поради което е постановил обжалваният отказ за вписване.

Настоящият въззивен съд намира отказът на съдията по вписванията за законосъобразен.

Разпоредбата на чл.264, ал.1 от ДОПК предвижда, че п рехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка.

Съгласно ал.4 на чл.264 от ДОПК к огато прехвърлителят или учредителят декларират, че имат посочените в ал. 1 и 2 публични държавни и общински задължения, действията по ал. 1 и 2 могат да се извършат след тяхното заплащане или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните държавни и общински вземания да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет.

В случая е безспорно, че продавачът по договора за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в н.а. № 96, т.II, рег.№ 5710, дело № 432/2023 г. на нотариус Н. Т. К., с рег. № 700 на НК и район на действие при Районен съд – Казанлък - „СБДПЛПФЗР-Р.“ ЕООД има подлежащи на принудително изпълнение публични задължения в размер на 210974,07 лв., което обстоятелство е и декларирано в декларацията по чл.264, ал.4 от ДОПК.

Същевременно не е налице декларирано от „СБДПЛПФЗР-Р.“ ЕООД 2 съгласие публичните държавни вземания да се погасят от продажната цена на имотите и доказателство, че купувачът е внесел сумата от 45 000 лв. в държавния бюджет, а напротив – налице са изявления, че сумата е платена преди сключване на договора по специална банкова сметка на ликвидатора на дружеството.

При така установените факти следва изводът, че не са спазени предвидените в закона изисквания за прехвърлянето на правото на собственост върху недвижимите имоти, предмет на обективираната в н.а. № 96, т.II, рег.№ 5710, дело № 432/2023 г. на нотариус Н. Т. К., с рег. № 700 на НК и район на действие при Районен съд – Казанлък.

Отделно от това представените пред нотариуса удостоверения за данъчни оценки на продаваните имоти не съдържат необходимата информация за липсата или наличието на непогасени данъчни задължения за тези имоти.

Неоснователен е доводът в частната жалба, че наличието на производство по ликвидация на дружеството-продавач следва да изключи приложението на чл.264 от ДОПК.

В Търговския закон не е налице изрична правна регламентация за развитие на производството по ликвидация в хипотезата на наличие на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на дружеството в ликвидация, при липсата на открито производство по несъстоятелност и предвидено в чл.626 от ТЗ задължение за ликвидатора да подаде молба за откриване на такова производство.

Разпоредбата на чл.264 от ДОПК се намира в гл.26, отнасяща се до принудителното изпълнение на публични задължения, и целта й е да създаде специална привилегия за кредитора /държавата или общината/ в случаите, когато длъжникът намалява своето имущество, което служи за общо обезпечение на всички кредитори, или обременява отделни свои имущества с права на трети лица, които биха се ползвали спрямо публичният кредитор с привилегия при удовлетворяване на свои вземания от стойността на тези имущества.

С оглед на това не са налице основания да се приеме, че по аналогия в производството по ликвидация следва да намери приложение разпоредбата на чл.722 от Търговския закон, т.к. не са налице законовите предпоставки за правоприлагане по аналогия.

По изложените съображения въззивният съд намира обжалваното определение за правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл. 278, ал.4 и чл.271, ал.1, пр.1-во от ГПК Окръжен съд – Стара Загора

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3/27.06.2023 г., постановено по молба за вписване вх.рег. № 3809/27.06.2023 г. на съдия по вписванията при Районен съд - Казанлък.

3

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4