Решение № 166 от 12.05.2022, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Враца, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20211420200470 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. Л. Б. против НП № 21-0967-000573/ 19.04.2021 г. на Началник група в сектор “ПП” към ОДМВР-Враца, с което за извършени три адинистративни нарушения са наложени съответно: административно наказание глоба в размер на 100.00 лв. на основание чл.183, ал.5,т.2 ЗДвП за извършено нарушение по чл.119, ал.1 ЗДвП; глоба в размер на 50.00 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7 ЗДвП за извършено нарушение по чл.137а, ал.1 ЗДвП, както и административно наказание глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП за нарушение на чл.103 ЗДвП. В жалбата, доуточнено и в с.з., се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното постановление само в частта за третото нарушение, с искане за отмяната му само в тази част. В останалата му част обжалваното НП не се оспорва, поради което и настоящият съдебен състав приема, че в тази му част същото е влязло в законна сила като необжалвано, съответно е и извън обхвата и предмета на съдебния контрол.

1

Ответната страна, редовно призована – не изпраща представител и не ангажира конкретно становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е процесуално допустима - като подадена от активно легитимирано лице в законоустановения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН.

Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:

На 12.04.21 г. полицейските служители на сектор „ПП“-Враца-св.Т.Т. и св.Я.Д. осъществявали контрол по ЗДвП по предварително утвърден график и на установъчен пункт н района на пл.Софроний Врачански“, гр.Враца със служебен автомобил паркиран на ул.“Ст.Заимов“до №2, където има пешеходна пътека-тип „зебра“, обозначена с пътен знак „Д-17“.Около 11.20 ч. бидейки извън и пред полицейския служебен автомобил, двамата свидетели възприели, че л.а.“Ауди А4“ с рег.№***** не пропуска и отнема предимството на преминаващите по пешеходната пътека пешеходци. Поради така извършеното нарушение, св.Т.Т. незабавно пристъпил напред на пътното платно и подал ясен сигнал за спиране със стоп-палка по образец, на който водачът не се подчинил. Същият продължил движението си напред, като при преминаването му покрай полицейските служители и през отворените предни прозорци на вратите на автомобила, двамата свидетели възприели, че водачът е без поставен обезопасителен колан. Едновременно с това, св.Т. разпознал в лицето на водача настоящият жалбоподател, когото познавал във връзка с изпълнение на служебните си задължения и предходно съставяни му актове по ЗДвП, поради което и му извикал поименно да спре. Водачът отново не реагирал и продължил движението си с автомобила, поради което и двамата полицейски служители го последвали със служебния си автомобил. Малко покъсно, вече на ул.“Цв.Кръстенякова“ в близост до у-ще „Отец Паисий“ и след подаден звуков и светлинен сигнал от полицейския автомобил, водачът спрял.

На място била извършена проверка и съставен АУАН №372408/12.04.21 г. срещу жалбоподателя за извършени три нарушения-отнемане на предимство на пешеходци по чл.119, ал.1 ЗДвП, неизползване на обезопасителен колан по чл.137а, ал.1 ЗДвП и неспиране при подаден такъв сигнал за спиране от органите за контрол по чл.103 ЗДвП.

2

АУАН е подписан от жалбоподателя без възражения. Такива били подадени писмено, последващо по реда на чл.44, ал.1 ЗАНН, като в същите първите две нарушения не са оспорени. Оспорено е само третото /неспиране на полицейски сигнал/ с доводи, че жалбоподателят „се бил замислил и е възможно да не е видял...“, че е „дочул, че някой го е извикал по име, но не е забелязал полицейския автомобил“ и че „ако е бил възприел сигнала за спиране незабавно щял да спре за проверка“.

По повод възраженията и в рамките на правомощията си по чл.52, ал.4 ЗАНН, АНО е провел допълнително разследване на спорните обстоятелства чрез събиране на допълнителни писменни сведения от полицейските служители-очевидци. Като краен резултат АНО е счел възраженията за неоснотвателни и е издал обжалваното НП, с което при идентично спрямо АУАН словесно и цифрово описание на нарушенията, същите са съответно санкционирани, като специално в релевантната за настоящето съд.производство част- за третото нарушение по чл.103 ЗДвП е наложена глоба в минимален размер от 50.00 лв. и лишаване от правоуправление на МПС в минимален срок от 1 месец, съгласно чл.175, ал.1,т.4 ЗДвП.

Гореизложените фактически обстоятелства се установяват последователно, логично и безпротиворечиво от всички налични по делото доказателствени източници, а именно: свидетелските показания на очевидците-полицейски служители- Т.Т.-актосътавител и Я.Д.-свидетел по АУАН, подкрепени и с останалите писмени материали по препискатапроцесните АУАН и НП, възражение потив АУАН, допълнителни писмени сведения от свидетелите по повод възраженията, становище на АНО, справка за липса на запазени видеозаписи от полицейския автомобил по време на проверката и др.Разгледани самостоятелно и съпоставено, показанията на двамата полицейски служители са изключително подробни, детайлни, логични и вътрешно-непротиворечиви, както по между им, така и със съобщеното от тях в саморъчно дадените им писмени обяснения в хода на административното производство пред АНО по повод възраженията на жалбоподателя против АУАН.Отделно от това, показанията на двамата свидетели пред съда са дадени и под страх от наказателна отговорност по чл.290, ал.1 НК.Отделно от това и в противовес на тези показания, защитата не ангажира никакви оборващи ги доказателства. При тези съображения, 3 съдът изцяло кредитира въпросните свидетелски показания, доказващи пряко основните факти от предмета на доказване, т.е. фактите за налично нарушение, като достоверни и добросъвестно изложени.Все в тази връзка следва да се подчертае, че в случая избраната от жалбоподателя и процесуалния му представител-адв.Д. защитна позиция не касае оспорване и обжалване на процесното НП в частта за първите две нарушения, т.е не касае оспорване на свидетелските показания на двамата полицейски служители откъм достоверност, заложени като фактически констатации за първите две нарушения в АУАН и НП. В този смисъл, възраженията за недостоверност и предубеденост на въпросните свидетелски показания само и единствено в частта им за оспорваното нарушение, за настоящият съдебен състав се явяват твърде избирателни /вероятно поради вида и размера на наложените санкции/, но най-вече житейски нелогични и доказателствено необорени по съответния процесуален ред.

При така установеното от фактическа страна и въз основа на гореизложения доказателствен анализ, съдът намира от правна страна следното:

В процесуален аспект съдът не констатира съществени нарушения на процесуалните правила, представлавощи формално основание за отмяна на НП: АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34 ЗАНН. Същите съдържат и всички задължителни реквизити по чл.42, и чл.57, ал.1 ЗАНН, в т.ч. дата и място на извършване на нарушението, начин на извършване и обстоятелства, при които е констатирано. Налице е и съответствие между цифровото и текстово описание на нарушението. Пороци в процедурата по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП в случая не се сочат и от страна на жалбоподателя.

От материално-правна страна и предвид обсъденото по-горе състояние на доказателствения материал, то и обжалванато НП се явява напълно обосновано и съобразено с изискванията на материалния закон: по делото безспорно се установи, че на инкриминираното време и място, жалбоподателят в качеството си на водач на МПС, извършил две предходни нарушения по ЗДВП и последващо не се е подчинил на надлежно подаден от полицейските органи сигнал за спиране, съгласно чл.103 ЗДвП, за което следва да понесе отговорност по чл.175, ал.1,т.4 ЗДвП.

4

Нарушението е типично за вида си и не се отличава с по-ниска обществена опасност от обичайната за този вид нарушения, поради което и не са налице основания за приложение на чл.28 ЗАНН.

При предвидени в чл.175, ал.1,т.4 ЗДвП възможни размери на санкцията, кумулативно от 50.00 до 200.00 лв. глоба и ЛПрМПС от един до 6 месеца, АНО е наложил и двете санкции в предвидения от закона минимум, без изложение на никакви мотиви в тази насока.Според настоящият съдебен състав, изхождайки от правилата за индивидуализация на наказанията по чл.27 ЗАНН, във връзка с конкретно установените по делото обстоятелства, свързани с наличието на извършени в реална съвкупност на две други предходни нарушения по същото време и място на ЗДвП и вероятно представляващи причина за извършване на процесното нарушение, в съчетание и с обемните данни от справката за „нарушител“/сочещи че жалбоподателя е системен нарушител на ЗДвП/, то и наложените в случая от АНО административни наказания в минимален размер се явявят занижени.

Затова и при липса на други процесуални опции, като краен резултат обжалваното НП следва да бъде потвърдено.

При горните съображения и на основание чл.63 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0967-000573/19.04.2021 г. на Началник група в сектор „ПП”-Враца към ОДМВР-Враца, с което на Б. Л. Б., с ЕГН: ********** са наложени административни наказания глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП за извършено нарушение на чл.103 ЗДвП.

В останалата му част, горепосоченото НП е влязло в законна сила като необжалвано.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за неговото изготвяне.

5

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 6