Акт от 14.03.2023, Административен съд - Велико Търново

О П Р Е

Д Е Л Е Н И Е

№ 97 град Велико Търново, 14.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪДИЯ: Константин Калчев като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 428/2022 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК вр. чл. 144 от АПК.

Образувано е по молба вх.

№ 1065/01.03.2023 г. на „Зърнени храни – В. Търново“ ЕООД, с която се иска съдът да измени решението си по делото в частта за разноските, като осъди ответника да заплати сумата от 350 лв.-държавни такси, да се присъдят разноски за производствата пред АСВТ – за първоначалното производство и настоящото такова /след конституиране на останалите участници/ в размер на 1800 лв. или алтернативно 1500 лв., и за изготвянето на частните жалби срещу определение № 333/27.06.2022 г. и определение № 379/25.07.2022 г. да се присъдят в полза на жалбоподателя направени разноски в общ размер на 900 лв. Молителят изразява несъгласие с подхода на съда при определяне на размера на адвокатските възнаграждения.

Ответникът – кмета на община Лясковец моли жалбата да бъде оставена без уважение, като намира искането за неоснователно.

От фактическа страна се установява, че с Решение № 11 от 07.02.2023 г. по адм. дело № 428/2022 г. съдът по жалба на „Зърнени храни – В. Търново“ ЕООД е отменил Заповед № 749/18.05.2022 г. на кмета на община Лясковец, върнал е административната преписка на кмета на община Лясковец за продължаване на административнопроизводствените действия по провеждането на търга при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона и е осъдил Община Лясковец да заплати на „Зърнени храни – В. Търново“ ЕООД разноски по делото в размер на 1750 лв., при претендирани от дружеството такива в размер на 3050 лв.

В мотивите на решението настоящият състав е приел за основателно искането за присъждане на претендираните разноски за внесени държавни такси за производството пред АСВТ в размер на 50 лв. и за производствата по частните жалби срещу определение № 333/27.06.2022 г. и определение № 379/25.07.2022 г., всяка в размер на 150 лв., или общо държавни такси в размер на 350 лв.

По отношение на претендираното заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв. за производството пред АСВТ /900 лв. по договор за правна защита и съдействие от 03.06.2022 г. и 900 лв. по договор за правна защита и съдействие от 03.01.2023 г. за процесуално представителство след отмяна на прекратителното определение/, съдът е приел, че искането е частично основателно. Съдът е намерил за основателно възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за това производство, тъй като делото не се отличава с някаква фактическа или правна сложност, поради което адвокатското възнаграждение за изготвяне на жалба и процесуално представителство пред АСВТ е определено в размера по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в ред. към датата на сключване на втория договор, а именно 1000 лв.

Относно претендираните адвокатски възнаграждения в размер на 600 лв. по договор за правна защита и съдействие от 15.07.2022 г. за обжалване на определение № 333/27.06.2022 г. и 300 лв. по договор за правна защита и съдействие от 07.09.2022 г. за обжалване на определение № 379/25.07.2022 г. настоящият състав отново е приел за основателно възражението на ответника за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения, тъй като обжалването на прекратителното определение и на определението по чл. 248 от ГПК не е свързано с представяне на нови доказателства или с фактическа или правна сложност, а към датата на сключване на горепосочените договори за правна защита и съдействие между дружеството-жалбоподател и *** С. М., е действала редакцията на Наредбата към ДВ, бр. 68/20 г., която в чл. 11 е предвиждала минимално адвокатско възнаграждение за изготвяне на частни жалби в размер на 200 лева. С оглед липсата на фактическа и правна сложност съдът е намерил, че по всеки от горепосочените два договора следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 200 лв., или общо 400 лв.

Решението е връчено на жалбоподателя на 22.02.2023 г., а молбата за изменение на решението е подадена по пощата на 28.02.2023 г.

Във връзка с тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

В Решение № 11 от 07.02.2023 г. по адм. дело № 428/2022 г. съдът е изложил подробни мотиви защо е определил разноските в този размер, а не в претендирания от жалбоподателя, които не намира за необходимо да преразглежда и съответно да преповтаря в настоящото решение.

Делото е решено в едно открито съдебно заседание и разглежданият казус не е сложен от фактическа и правна страна. Изложеното несъгласие от дружеството не води до обратния извод. Към тях следва да се добави, че предмет на обжалване е заповед на кмета на община Лясковец, с която е определен спечелилия търга участник, т.е. делото е без материален интерес, въпреки че в тръжното производство е имало обявена първоначална тръжна цена, поради което неоснователно се претендира изчисляване на адвокатския хонорар по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. Следва също така да се посочи, че независимо от наличието на прекратително определение по делото, което е било отменено от ВАС, производството е едно /арг. от чл. 80, ал. 9 от Правилника за администрацията в съдилищата/, а фактическата и правна сложност на делото се определя от неговия спорен предмет, които обстоятелства са били съобразени от решаващия състав.

Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И

:

ОТХВЪРЛЯ искането на „Зърнени храни – В.

Търново“ ЕООД, за изменение на Решение № 11 от 07.02.2023 г. по адм. дело № 428/2022 г. по описа на Административен съд – Велико Търново в частта му за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: