Решение № 138 от 10.03.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. КърджА., 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖА., ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело № 20255140101256 по описа за 2025 година

Предявен е иск по чл. 128, ал. 1 от СК на А. Д. И., ЕГН ********** и Г.

Р. И., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: ******* против Й. Ш. А.

/И./, ЕГН ********** и Е. А. И., ЕГН **********, за определяне на режим на лични отношения с техния внук Е. Е. И., ЕГН **********.

В исковата молба се сочи, че двамата ищци са родители на втория ответник Е. А. И. - техен син. До 12.06.2025 г. последният имал сключен граждански брак с първия ответник Й. Ш. А., който бил прекратен с Решение № 295 от 12.06.2025 г. по гр. д. № 57/2025 г. по описа на Районен съд КърджА., като родителските права по отношение на роденото по време на брака малолетно дете Е. Е. И., с ЕГН- ********** били предоставени на майката /първият ответник/, а на бащата /синът им и втори ответник/ е бил определен режим на лични отношения.

Сочат, че двамата ищци са дядо и баба по бащина линия на малолетния Е. Е. И.. Твърдят, че бащата на детето /вторият ответник/ трайно живее и работи в *******, като в ******* се връщал за кратко време и нямал възможност да се възползва пълноценно от дадената му възможност за лични отношения с детето. Освен това твърдят, че ответникът Й. Ш. А. създавала пречки за осъществяване на тези отношения, поради което синът им бил принуден да образува изпълнително дело и да търси съдействие от съдебен изпълнител при ******** Изтъква се, че те се опитА. да осъществяват режима на лични отношения, присъден на сина им Е. /чл.128 ал.З от СК/ с детето Е., но първият ответник категорично отказвала да им предоставя детето за 1 контакти.

На следващо място се сочи, че понастоящем детето Е. Е. И. е на *******, като твърдят, че ищците са го отглеждА. от самото му раждане и между тях и детето съществувала силна емоционална връзка, която желаели да поддържат и развиват за в бъдеще. Освен това детето било привързано към тях, но майката /първия ответник/ не му разрешавала да говорят по телефона, да се срещат или то да гостува в техния дом в ******* Навежда се, че контактите им с детето Е., като негови дядо и баба по бащина линия ще го обогатят емоционално и това било в негов интерес.

Молят съда да постанови решение, с което да им бъде предоставена възможност да осъществяват режим на лични отношение с малолетното им внуче Е.. Предлагат следния режим на лични контакти:

- дядото А. Д. И., с ЕГН ********** и бабата Г. Р. И., с ЕГН ********** - двамата от *******да виждат и вземат детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя с преспиваме в техния дом в *******за времето от 9.00 часа в събота до 17 часа в неделя, както и 15 дни в годината през лятото /юни, юли или август/, които не съвпадат с платения отпуск на майката и с месеца, през който детето е при бащата;

- за официалните религиозни празници, Нова година и рождения ден на детето, както следва: През четните години: За Нова година - от 31 декември в 9.00 часа до 01 януари в 17.00 часа детето да бъде в дома на дядото и бабата;

За рождения ден на детето /******* в 09.00 часа до ******* 17.00 часа да бъде в дома на дядото и бабата; За религиозните празници Курбан Байрям и Рамазан Байрям - от 9.00 часа предишния ден до 17.00 часа на следващия /първия/ ден да бъде в дома на дядото и бабата; През нечетните години: За Нова година - от 2 януари в 9.00 часа до 03 януари в 17.00 часа детето да бъде в дома на дядото и бабата; За рождения ден на детето /*******/ - от ******* в 9.00 часа до ******* 17.00 часа да бъде в дома на дядото и бабата; За религиозните празници Курбан Байрям и Рамазан Байрям - от 9.00 часа на втория ден до 17.00 часа на третия ден да бъде в дома на дядото и бабата;

Както и по 4 дни всяка година през коледната ваканция на детето, която е от 24 декември до 04 януари и по 3 дни всяка година през пролетната ваканция, която е от 04 април до 13 април. Във всички случаи вземането и връщането на детето Е. Е. И. с ЕГН ********** да става от и в дома на майката Й. Ш. И. с ЕГН **********. Навежда се, че претендираният от тях режим на лични отношения с техния внук Е. е тъждествен с режима на лични отношения, предоставен от съда на бащата, тъй като не желаели да създават затруднения на майката и допълнително да я лишават от възможност да общува с детето.

Представят доказателства под опис. Правят искане за разпит на един свидетел при режим на довеждане.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Й. Ш. А. чрез адв. И. Б.- АК-******* Сочи се, че предявеният иск е допустим и частично основателен, с оглед определяне на подходящ режим на 2 лични отношения между ищците, като баба и дядо на малолетния им внук Е.

И..

Оспорват се изцяло описаните в исковата молба обстоятелства, с изключение единствено на описанато за производството по гр.д. № 57/2025 г. по описа на РС-КърджА..

Излага подробни съображения в противовес на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, тъй като счита, че те не отговарят на истината.

Възразява се ответницата да е създавала пречки по отношение режима на лични отношения на малолетното дете с неговия баща и втори ответник в настоящото производство. Твърди се, че през месец юли 2025 г. последният подал жалба срещу ответницата в ******* която се оказала неоснователна след извършена проверка по нея от социалните работници на отдела.

На следващо място се твърди, че през месец април 2025 г. ответницата се обадила на втория ответник - Е. А. И., за да организира лятната почивка на детето Е., както с него, така и с нея самата. От приложеното като доказателство към исковата молба съдебно Решение № 295/12.06.2025 г., постановено по гр. д. № 57/2025 г. по описа на PC-КърджА., било видно, че бащата Е. А. И. имал право на лични контакти със своя син, подробно описани в диспозитива на решението, както и един месец в годината през лятото /юли или август/, който не съвпадал с платения отпуск на майката. Сочи се, че при проведения телефонен разговор Е. И. уведомил ответницата, че ще е във възможностите му да вземе детето от 22.07.2025 г. до 22.08.2025 г. Тогава тя се възпротивила, тъй като по този начин на нея не й оставала ефективна възможност да организира ваканцията на детето с нея самата. Независимо от проведения разговор, Е. И. през месец юли 2025 г. осъществил личните си контакти с детето Е. за времето от 05.07. до 06.07.2025 г. и от 19.07. до 20.07.2025 г. Освен това се твърди, че през месец август 2025 г. той отново взел детето в периода от 09.08.2025 г. до 06.09.2025 г. Така, по този начин за ответницата не останала никаква възможност да организира лятна почивка за себе си и детето.

Навежда се, че след посещенията и преспиванията на детето Е. с баща му в дома на неговите родители, ответницата забелязала, че детето се връщало разстроено, както и с учестен сърдечен ритъм което наложило посещение при лекар-педиатър.

Тъй като на ******* детето имало рожден ден и вторият ответник го върнал на ответницата, и съгласно постановеното съдебно решение, тя имала право да бъде с него на празника му. Твърди се, че тогава тя забелязала множество наранявания по тялото на детето. Съответно попитала детето от къде са тези наранявания и кой му ги е причинил, като то й отговорило, че паднал от пързалката на басейн в комплекс *******, където бил с баща си.

Попитала го също така баща му не е ли бил с него до пързалката, но детето отговорило, че било само, а баща му се намирал на друго място, като преди 3 това го е пуснал сам да отиде на пързалката и да се пързаля колкото пожелае.

Също така не отговаряло на истината и твърдението, че ищците правили опити да встъпят в правата на бащата по отношение на личните контакти с детето Е.. Действително, ищците се обаждА. на ответницата, че имат желание да се видят с детето, при което тя се съгласявала и го водела на място, което те определяли. Твърди се, че например ищците са се виждА. с детето в парка на ******* в сладкарница *******, в заведение ******* в *******, ресторант ******* в ******* Категорично се възразява ответницата да се е противопоставяла ищците да осъществяват своето право за личен контакт с детето. Освен това се твърди, че те осъществявА. и видеовръзка с втория ответник, за да може и той да контактува с детето, тъй като бил в *******.

На следващо място категорично заявява, че ищците никога не са поставяли изискване детето да остане в дома им с преспиване. Те търсили единствено само срещи с детето за по няколко часа, които срещи ответницата никога не била отказвала.

Освен това не било вярно и, че ищците са отглеждА. детето Е. от раждането му. Те живеели в ******* на *******, докато ответницата и бившият й съпруг- втори ответник, още от първия ден на техния брак, включително и след раждането на детето Е., живеели в собствен апартамент в ******* на *******. Твърди се, че ищцата Г. И. никога не била помагала на ответницата нито в домакинството, нито при отглеждане на бебето Е., а идвала инцидентно в дома й за половин-един час и гледала как спи бебето.

На следващото място се оспорва твърдението, че между ищците и малолетното дете Е. съществувала силна емоционална връзка. Твърди се, че ищецът А. И. работил от 25 години във ******* и идвал в ******* два пъти годишно- за Новогодишните празници и през месец август. При тези редки и кратковременни престои на ищеца в *******, той не обръщал особено внимание на Е. и в този смисъл между двамата било пресилено да се твърди, че има силна емоционална връзка. Навежда се, че детето почти не познавало дядо си и в негово присъствие то се чувствало респектирано.

Освен това не било вярно, че ответницата не разрешавала на детето да разговаря по телефона с двамата ищци, тъй като те не търсели детето и това правило невъзможно тя да изрази своето съгласие или несъгласие.

Възразява се относно твърдението, че ответницата не разрешавала на детето Е. да се среща с двамата ищци или да гостува в дома им. Напротив, когато ищците са пожелаели да видят детето, ответницата лично им го е водила и осъществявала връзката между тях и Е., тъй като тя не виждала никакъв проблем детето да контактува със своите дядо и баба.

Категорично заявяват, че не са били правени никакви опити от страна на ищците доброволно да уредят въпроса за личните им отношения с малолетния им внук Е., с неговата майка - ответницата. Освен това се твърди, че по никакъв начин след развода ищците не били правили опити да уговорят системни лични контакти с техния внук Е., дори не били демонстрирА.

4 поведение на привързаност към своя внук.

Навежда се, че не възразяват срещу предявения иск, като считат същия за частично основателен, като се съобразявА. с интересите на детето Е..

Действително било в негов интерес то да поддържа режим на лични отношения със своите баба и дядо, какъвто до този момент самите ищци не били проявявА..

Предлага различен режим на лични отношения между ищците и техния малолетен внук, предвид възрастта на детето Е. - *******, а именно: ищците да имат право да виждат и вземат внука си, детето Е. Е. И., с ЕГН **********, до навършване на ******* възраст - всяка трета неделя от нечетен месец от 10.00 ч. до 13.00 ч. на територията на *******в присъствието на майката; след навършване на ******* възраст на детето всяка трета неделя от нечетен месец от 09.00 ч. до 17.00 ч., а след навършване на 10-годишна възраст на детето и пет дни през лятото на годината, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката и на бащата, до навършване на пълнолетие на детето или настъпването на друга причина, изменяваща или погасяваща определените мерки, като вземането и връщането на детето да става в дома на майката.

Изтъква се, че предлаганият от тях режим на лични отношения е поразумен и подходящ, като излагат подробни съображения в тяхна подкрепа.

Мерките винаги трябвало да са конкретни и така съответни, че да са рамка за правилното развитие на детето и добрите взаимоотношения с прародителя.