Решение № 247 от 15.05.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. София, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

И.йло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20241800501057 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 223 от 02.08.2024 г. по гр. д. № 294/2023 г. по описа на РС Елин Пелин е отхвърлен предявеният от „Аксес Файнанс” ООД срещу Н. Н.

Н. иск за плащане на сумата от 303.74 лв., представляваща неплатена главница по договор за кредит „Бяла Карта“ № 839789 от 13.08.2020 г. и „Аксес Файнанс” ООД е осъдено да плати на процесуалния представител на Н. Н. Н.

- адв. Д. М., сумата от 480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана й безплатна адвокатска защита по делото.

Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му и постановяване на друго решение, с което искът бъде уважен.

От ответницата в първоинстанционното производство е постъпил отговор на въззивната жалба, в който същата е оспорена. Изложени са доводи за правилност на решението и се иска потвърждаването му.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения:

За да отхвърли иска, първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е доказал насрещно изпълнение на задълженията на страните по договора за 1 кредит „Бяла Карта“ - не са представени никакви доказателства за извършени плащания между страните в изпълнение на договора и за размера на евентуално дължимите суми.

Този извод на първоинстанционния съд е правилен.

Изложеното във въззивната жалба е неоснователно. Представените в табличен вид в исковата молба списъци на операции с посочени дата, вид на операцията и стойност на изтеглената сума, респ. на платената неустойка, за които се твърди, че са справки от системата на дружеството, по никакъв начин не доказват твърденията в исковата молба, тъй като не отговорят на изискванията за документи, представляващи извлечения от вписвания в счетоводни книги, за да бъдат ценени по реда на чл. 182 ГПК. Наистина ответницата не е оспорила изрично в отговора на исковата молба факта, че кредитният лимит по картата й е предоставен и тя го е ползвала и е извършвала частични погасявания на задълженията си в размерите, посочени от кредитодателя, но становището й не следва да се тълкува в смисъла, вложен от въззивника, тъй като по същество становището на ответницата се свежда до твърдение за липса на непогасени задължения по договора от страна на ответницата. Това твърдение е основано на възражения за недействителност на договора /по изложени в отговора на исковата молба съображения/, при преценка за основателност на които би се дължала от кредитополучателя само чистата стойност на кредита, съответно при прихващане с платените - според твърденията на ищеца, който и се е позовал на такова прихващане - от ответницата суми за лихва, неустойка по чл. 20 от договора и такси за разходи по чл. 21, ал. 4 от договора, цялото претендирано задължение за главница по договора би било погасено.

Допълнителен аргумент за неоснователност на въззивната жалба е обстоятелството, че договорът за кредит „Бяла карта“ е недействителен на основание на чл. 22 ЗПК. В отговора на исковата молба ответницата изрично се е позовала на тази недействителност. В чл. 11, ал. 1 ЗПК е очертано съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Според условията на договора за кредит „Бяла карта“ на ответницата следва да бъде отпуснат револвиращ кредит в максимален размер на 500 лв. при фиксирана годишна лихва в размер на 43.2 %. В чл. 4 от договора е посочен ГПР – 45.9 %, като от словесно разяснение относно начина на формирането му не става ясно от какви компоненти е формиран този ГПР, 2 като не е посочена и ясна и разбираема за потребителя методика за определянето му предвид вида на кредита. При така изложеното е видно, че договорът за кредит формално отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в него цифрово е посочен ГПР, но доколкото не става ясно по какъв начин е формиран ГПР в този размер договорът е недействителен на основание на чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Дори да се приеме въз основа на доказателствата по делото, че е доказано твърдяното изпълнение на насрещните задължения на страните по договора, вкл. извършването само на частични погасявания от страна на ответницата в посочените от ищеца размери, гореизложеното налага извод, че всички суми, платени от ответницата според твърденията на ищеца, за неустойка, за разходи за събиране на вземането и за лихва, следва да бъдат отнесени за погасяване само на главницата, при което същата е изцяло погасена.

Съобразно гореизложеното решението следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото на въззивника не следва да се присъждат разноски.

На въззиваемата следва да се присъдят разноски с оглед изхода на делото. В настоящото производство въззиваемата не е направила разноски, претендира се само адвокатско възнаграждение в полза на адв. М. за оказана безплатна адвокатска защита по реда чл. 38 ЗАдв. Размерът на това възнаграждение, определен по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., е 400 лв. на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответно същото следва да се присъди в полза на адв. М.. Върху така определеното възнаграждение следва да се присъди и ДДС /представени са доказателства за регистрация на адв. М. по ЗДДС/, при което общата сума, която следва да се присъди в полза на адв.

М., е 480 лв. Възражението на въззивника за прекомерност на адвокатското възнаграждение касае възнаграждение, надхвърлящо минималния размер по наредбата, а в случая съдът определя възнаграждението именно в минималния размер /в който и същото се претендира/, поради което това възражение не следва да се коментира.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 223 от 02.08.2024 г. по гр. д. № 294/2023 г. по описа на РС - Елин Пелин.

ОСЪЖДА „Аксес Файнанс” ООД с ЕИК 202806978, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Балша“ № 1, бл. 9, ет. 2, представлявано от управителя Ц. К., да плати на адв. М. М. от АК – Пловдив сумата от 480 лв.

/четиристотин и осемдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС за оказана по делото безплатна адвокатска защита на Н. Н. Н..

3

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4