Решение № 59 от 11.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Благоевград, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: София Икономова

Членове:

Росица Велкова

Миглена Кавалова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от София Икономова Въззивно гражданско дело № 20251200501102 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№17341/08.07.2025 г., подадена от К. А. Ч., ЕГН **********, с адрес гр.Благоевград, ул.“***“№ 18 и Д. А. Т., ЕГН **********, с адрес гр.Благоевград, ул.„***“ № 1, ет.2, оф.4, чрез адв.Г.

Ч., против Решение № 341 от 25.04.2025 г., постановено по гр.д.№ 445/2025 г. по описа на РС – гр.Благоевград, с което е отхвърлен иска на К. А. Ч., ЕГН **********, и Д. А. Т., ЕГН **********, за признаване за установено по отношение на ответниците А. Й. Ч., ЕГН ********** и В. И. К., ЕГН **********, че ищците са собственици, на основание наследствено правоприемство от техния баща А. Ф. Ч. – бивш жител на гр.Благоевград, починал на 14.11.1988 г., на по 1/16 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта н а гр.Благоевград, одобрена със Заповед № РД 18- 32/10.05.2006 г. на ИД на А ГКК, с адрес на поземления имот: гр.Благоевград, ул.„***“ № 35, с площ от 913 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване ниско застрояване до 10 м., при съседи: поземлен имот с идентификатор ***, ***, ***, ***, ***,

***, и на по 1/8 идеална част от изградената в този поземлен имот сграда с идентификатор *** по КК на Благоевград, със застроена площ от 70 кв.м., и за осъждане на ответниците да предадат на ищците 1 владението върху посочените идеални части от имота и от сградата.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на РС-Благоевград е като незаконосъобразно и неправилно. Според въззивника, съдът неправилно е възприел и тълкувал установените по делото факти и неправилно е приложил материалния закон, доколкото липсва точен и задълбочен анализ на установените по делото факти. Като порок се сочи, че липсват мотиви относно връзката между фактическата обстановка и наличието на фактическия състав за уважаване възражението на ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност. Решението на първоинстанционния съд се определя като бланкетно и противоречиво, в което БлРС изцяло безкритично е кредитирал показанията на свидетелите на ответниците, без да ги съпостави с останалите приобщени по делото доказателства.

Обръща се внимание, че от една страна, съдът е приел за установено, че ищците са собственици по наследство на съответните идеални части от процесния недвижим имот, а от друга страна е възприел и уважил възражението на ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност, без да извърши цялостен и задълбочен анализ на всички предпоставки на фактическия състав на придобивната давност.

Във въззивната жалба се възразява владението на ответниците да е било постоянно, спокойно и явно. Изразява се становище, че същите не са демонстрирали пред ответниците намерението си за своене на имота, което е задължително условие, тъй като страните са съсобственици в имота. В тази насока въззивниците се позовават на показанията на свидетелите Т. и Г.ев, които са заявили, че ответниците, са ограничавали всеячески достъпа на ищците до имота им и са подменили ключовете от дворната и входната врата на къщата. Това поведение на ответниците се определя като противоправно и се оспорва възможността те да се ползват от него.

Въззивниците не оспорват, че за субективният елемент на владението е установена оборима законова презумпция в чл.69 ЗС, но твърдят, че следва да се отчете фактът, че отношенията между страните са усложнени, тъй като всеки от съсобствениците има право да ползва вещта /чл. 31, ал.1 ЗС/. В тази насока се обяснява, че когато след възникване на съсобственост, някой съсобственик ползва съсобствената вещ, той е владелец на своята част и държател на идеалната част на другите съсобственици, като за да придобие частите на останалите съсобственици е необходимо да демонстрира, че е отблъснал намерението на другите съсобственици и е започнал да свои техните части за себе си.

Във въззивната жалба се прави оплакване, че уважавайки наведеното от ответниците възражение за придобиване по давност, съдът се е отклонил от разрешенията в Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК и практика на ВКС по приложението на презумпцията на чл.69 ЗС когато фактическата власт е получена на основание, което признава правата на собственика.

По така изложените съображения, от въззивния съд се иска да отмени 2 решението на РС-Благоевград и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира се присъждане и на направените в двете инстанции разноски.

В предвидения по чл. 263, ал.1 от ГПК двуседмичен срок за отговор, насрещната страна по жалбата не е депозирала такъв.

В съдебно заседание въззивниците се представляват от упълномощен представител, който поддържа подадената жалба. Въззиваемите не се явяват и не се представляват, Вземат писмено становище по съществото на спора.

Окръжен съд-Благоевград, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално-правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално-правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално-правни норми.

По доводите за неправилност на решението , настоящият състав намира за нужно да посочи следното:

Предявените искове са с правна квалификация чл.108 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК и имат за предмет установяване правото на собственост на ищците върху процесните имоти и осъждане на ответниците да предадат владението връху тях, както и отмяна на издадения в полза на ответниците нотариален акт.

За да бъдат уважени исковете, следва да бъде установено, че ищците са придобили имотите на заявеното придобивно основание, а именно наследство, че ответниците ги владеят, както и че това владение е без правно основание.

Доказването на тези факти трябва да е главно и пълно. Противната страна – ответниците по иска могат да оспорват фактическите твърдения на претендиращите собственически права и да сочат и представят доказателства, установяващи обратното, като това доказване е насрещно и може да бъде и непълно – достатъчно е да създаде вероятност, с което разколебава безспорността в установяваното от ищците фактическо положение.

3

В случая по делото не е спорно, че през 1958 г. А. Ф. Ч. /баща на ищците и дядо на първия ответник/, е придобил в съсобственост с Т.Л.Г., при равни квоти, собствеността върху парцел II, пл.№ 2863, кв.209 от плана на Благоевград, с площ 862 кв.м., като с нотариален акт № 76, том I, от 1959 г.

Т.Г. е учредил право на строеж на А. Ч. върху парцела за построяване на сграда, съгласно одобрен и утвърден архитектурен план.

От представените писмени доказателства е видно, че през 1988 г. А. Ч. е починал, при което е оставил за наследници съпругата си Е.Л. Ч.а и децата си К. А. Ч., Д. А. Т. и Й. А. Ч., които са придобили съответно 5/16 ид.ч. от поземления имот и 5/8 ид.ч. от сградата за съпругата и по 1/16 ид.ч. от имота и 1/8 ид.ч. от сградата за всяко от децата.

На 28.12.2022 г. Е. Ч.а е прехвърлила на сина си Й. Ч., своите 5/8 ид.ч. от поземления имот и построената в него сграда, срещу задължение за издръжка и гледане. След смъртта на Й. Ч. /06.04.2007 г./, на 21.05.2007 г., неговата съпруга Л. Ч.а и дъщеря А.М., са продали на своя съответно син и брат А. Ч., притежаваните от тях по наследство ид.ч. от имотите.

След тези сделки, в поземления имот е възникнала съсобственост при следните квоти: 6/96 ид.ч. за К. Ч., 6/96 ид.ч. за Д. Т., 7/96 ид.ч. за А. Ч., 29/96 ид.ч. за А. Ч. в СИО с В. Ч.а /доколкото по делото има данни, че при сделките от 2002 г. и 2007 г. Й. Ч. и А. Ч. са били в бракв - в тази насока и отразеното в нотариалния акт от 2022 г./, и 48/96 ид.ч. за наследниците Т.Г.. В сградата квотите са следните: 6/48 ид.ч. за К. Ч., 6/48 ид.ч. за Д. Т., 7/48 ид.ч. за А. Ч., и 29/48 ид.ч. за А. Ч. в СИО с В. Ч.а /доколкото по делото има данни, че при сделките от 2002 г. и 2007 г. Й. Ч. и А. Ч. са били в брак - в тази насока и отразеното в нотариалния акт от 2022 г./.

С оглед на това, съдът намира, че ищците установиха, че са придобили по наследство от баща им А. Ч. посочените в исковата молба имоти при заявените квоти.

От страна на ответниците обаче е заявено възражение за придобиване на притежаваните от ищците квоти в собствеността, на основание давностно владение, упражнявано от 2000 г. /съобразно заявеното в отговора на исковата молба/.

За установяване на правата си, ответниците са се снабдили на 11.08.2022 г. с нотариален акт № 126, том III, рег.№ 8409, нот.дело № 471/2022 г., съставен от нотариус К.М., рег.№ 415 от РНК. Със същия те са признати за собственици на 2/16 ид.ч. от процесния поземлен имот и на 2/8 ид.ч. от построената в него сграда, на основание давностно владение.

За да бъде придобит по давност даден имот, то върху него следва да е упражнявана спокойно, явно и необезпокоявано трайна фактическа власт в продължение на 10 години с намерение за своене. Допустимо е придобиване в по-кратък период от време ако владението е получено на юридическо основание и от лице, за което владелецът е уверен, че е собственик на вещта и е могъл да му прехвърли собствеността върху нея. В случая приложима е 4 общата 10-годишна придобивна давност, доколкото няма данни, а и не се твърди ответниците да са били добросъвестни владелци по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС.

По отношение елементите на владението следва да се посочи, че б ез да се установи, че то е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение. Като елемент от придобивната давност изикванията към владението са да е явно и несъмнено и да се осъществява постоянно - да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. Постоянното владение не изисква непременно фактическата власт да се осъществява във всеки момент във времето.

Фактическата власт върху имота може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица. Обективният признак на владението обаче изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот - да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива фактически действия собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си (в този смисъл решение № 115/28.10.2016 г., постановено по гр.д.№ 977/2016 г. по описа на ВКС, ІІ г.о.; решение № 145/14.06.2011 г., постановено по гр.д.№ 627/2010 г. по описа на

ВКС, І г.о.). Владелецът трябва да осъществява владението и непрекъснато.