Определение № 35 от 22.02.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35 гр. Велико Търново, 21.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно частно търговско дело № 20244001000021 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Юробанк България“ АД против Определение № 302 от 30.11.2023 г. по т.д. № 81/2023 г. на Окръжен съд Русе, с което първостепенният съд е оставил без уважение молбата на „Юробанк България“ АД, с която иска да бъде изменено и допълнено постановеното по делото решение в частта за разноските. В частната жалба се излагат съображения, че доказателства за реалното плащане на разноските са депозирани по електронна поща на посочения на сайта на Окръжен съд Русе електронен адрес, като към списъка с разноските са приложени фактура от 20.03.2023 г. и платежно нареждане от 21.03.2023 г. за сумата 2957,40 лв., платени като адвокатски хонорар за предявяване на установителен иск по чл.

694 ТЗ във връзка с т.д. № 174/2022 г. на Окръжен съд Русе /делото за несъстоятелност на „Адис К.ов“ ООД. Поради технически пропуск на съдебните служители доказателствата не са били разпечатани и приобщени в кориците на селото, поради което решаващият състав е формирал погрешен извод в обжалвания съдебен акт, че не са представени доказателства за плащане на разноски по делото.

Моли съда да отмени обжалваното определение, вместо което постанови друго, с което бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско 1 възнаграждение в размер на 2957,40 лв.

Ответникът по жалба „Адис К.ов” ООД и синдикът на дружеството Я. С. не са депозирали становище по жалбата.

Съдът, след като съобрази оплакванията в частната жалба, мотивите на обжалвания съдебен акт и материалите по приложеното производство, намира следното:

Пред Окръжен съд Русе подадена искова молба от „Юробанк България” АД против „Адис К.ов“ ООД, с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ и отправен петитум да се установи със сила на присъдено нещо, че ответникът дължи на банката сумите 22938,88 лв., от които 13055,56 лв. – законни лихви, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, 972,22 лв. – законни лихви, възникнали след датата на решението, 8441,68 лв. – мораторни лихви, възникнали до датата на решението и 469,42 лв. – мораторни лихви, възникнали след датата на решението. Претендират се разноски.

С молба вх. № 5985/19.06.2023 г., постъпила по електронната поща на съда, „Юробанк България“ АД е заела становище по делото, като е отправила искане да й бъдат присъдени сторените разноски, съгласно приложения списък. Към молбата, подписана с електронен подпис, е приложен списък, също подписан с електронен подпис, според който разноските се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2957,40 лв.

С молба вх. № 8542/18.09.2023 г., също постъпила по електронната поща на съда, „Юробанк България“ АД отново е поискала присъждане на сторените разноски, за което прилага списък на разноските, включващ адвокатско възнаграждение в размер на 2957,40 лв. и депозит вещо лице 350 лв.

С Решение № 112/04.10.2023 г. по т.д. № 81/2023 г. на Окръжен съд Русе, съдът е уважил изцяло предявените искове с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, като е възложил в тежест на ответника сторените от ищеца разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 350 лв., а по отношение на претендираното адвокатско възнаграждение е прието, че няма представени доказателства за заплащането му.

2

С молба от 23.10.2023 г. „Юробанк България“ АД е поискала изменение на решението в частта за разноските, като й бъдат присъдени сторените разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, посочвайки, че с молба вх. № 5985/19.06.2023 г. и с молба вх. № 8542/18.09.2023 г., депозирани по електронна поща, са представени доказателства за реалното плащане на разноските – фактура от 20.03.2023 г. и платежно нареждане от 21.03.2023 г. за сумата от 2957,40 лв.

С обжалваното определение № 302 от 30.11.2023 г. съдът е приел молбата за неоснователна, тъй като към сочените молби не са представени доказателства за заплащането на разноски, нито са посочени като представени фактура от 20.03.2023 г. и платежно нареждане от 21.03.2023 г. за сумата 2957,40 лв. Това определение е предмет на проверка в настоящото производство.

При тези изложени обстоятелства въззивният съд мотивира следните правни изводи:

Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, за което закона изрично предвижда в чл. 248, ал.

3 ГПК възможност за обжалване, поради което същата е процесуално допустима, и следва да се разгледа по същество.

Настоящият състав приема оспорваното определение за неправилно по следните съображения:

Безспорно е образувано производство по реда на чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, по което предявените искове са уважени изцяло. Преди приключване на устните състезания ищецът своевременно е упражнил правото си да поиска присъждане на сторените разноски по делото, за което е приложил списък на разноските. При проверка от страна на въззивния състав на електронното дело на Окръжен съд Русе в ЕИСС се установява, че и към двете подадени молби, с вх. № 5985/19.06.2023 г. и вх. № 8542/18.09.2023 г. е наличен прикачен файл, озаглавен списък на разноски, в който освен списък на разноските се съдържат фактура № 242/20.03.2023 г., издадена от адвокатското съдружие, за адвокатски хонорар в размер на 2957,40 лв. с ДДС, и преводно нареждане от 21.03.2023 г. за същата сума. С оглед на това, настоящият състав намира, че ищецът е представил доказателства за реалното заплащане на сторените от него за производството разноски, доказателствата са надлежно представени в 3 допустимата от закона електронна форма преди приключване на устните състезания и с оглед уважаването на предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, тези разноски следва също да бъдат възложени на ответника по делото.

По тези съображения настоящият състав счита, че обжалваното определение се явява неправилно, последица от което е отмяната му като такова и постановяване на ново, с което искането по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде уважено, като на „Юробанк България“ АД се присъди сумата от 2957,40 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 302 от 30.11.2023 г. по т.д. № 81/2023 г. на Окръжен съд Русе, с което е оставено без уважение искането на „Юробанк България“ АД да бъде изменено и допълнено постановеното Решение № 112/04.10.2023 г. по т.д. № 81/2023 г. на Окръжен съд Русе, в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 112/04.10.2023 г. по т.д. № 81/2023 г. на Окръжен съд Русе в частта за разноските, като ОСЪЖДА „АДИС К.ОВ“ ООД - в несъстоятелност, ЕИК 117002317, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. Бистрица, 4, блок Бистрица – І, вход Г, да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ “ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Околовръстен път, 260, сумата 2957,40 /две хиляди деветстотин петдесет и седем лева и 40 ст./, лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5