Решение № 193 от 20.05.2021, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Русе , 20.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Мирослав А. Йорданов при участието на секретаря Наталия И. Тодорова като разгледа докладваното от Мирослав А. Йорданов Административно наказателно дело № 20214520200183 по описа за 2021 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. В. Ц. против Наказателно постановление № 20-1085-003871 / 17.12.2020 год. на началника на Сектор “ПП” към ОДМВР - гр.Русе, с което на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, а на основание чл.183, ал.7 от с.з за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. Иска се от съда, да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Редовно призован, се явява с процесуален представител, с когото поддържат депозираната пред съда жалба.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща свой процесуален представител.

Русенската районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема отношение по жалбата.

Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, с оглед произнасяне по същество, намира за установено следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Подлежи на разглеждане по същество и е ОСНОВАТЕЛНА.

На 30.11.2020 г. жалб.Ц. управлявал лек автомобил „Порше Кайен“ с рег. № Р 37-78 КВ по пътя с.Юпер – с.Черешово, обл.Русе, в условията на снеговалеж, заснежено и непочистено от сняг платно за движение, с дебелина на снежната покривка около 5 см. В един момент загубил контрол над автомобила и се блъснал товарен автомобил – снегорин, с рег.№ Р 32-93 ВР.

За случая били уведомени органите на МВР. На място се явил свид.Д.Г., който приел, че жалбоподателя е извършил нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Едновременно с това полицейският служител приел, че на пътя имало създадена ВОД със заповед № РД 11-73 / 18.10.2019 г., изразяваща се в забрана за движение на МПС, сигнализирана с пътни знаци А-23, В-2 и бариера. При тези констатации съставил срещу Ц. АУАН, а впоследствие въз основа на акта било постановено и обжалваното наказателно постановление.

Тази фактическа обстановка, съдът приема за установена след анализ на събраните по делото доказателства.

По отношение на първото нарушение:

На първо място при извършената служебна проверка, съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуални правила при провеждане на административнонаказателното производство, водещи до незаконосъобразността и отмяната на наказателното постановление, в тази му част.

Налице е непълно описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, тъй като административнонаказаващия орган е посочил, че жалбоподателят при избиране скоростта си на движение не се съобразила с атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движението и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие. В същото време не са посочени фактически обстоятелства, при които е извършено нарушението, отнасящи се до несъобразяването релефа, интензивността на движението и др.обстоятелства.

В крайна сметка е наказан за това, че поради движение с несъобразена скорост е причинила пътнотранспортно произшествие, но същевременно въобще не е посочена скоростта на движение на управлявания автомобил.

Тази констатация е от съществено значение, за да може да се направи 2 преценка дали наистина скоростта е била несъобразена.

Всички тези пропуски са в разрез с императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, съобразно която наказателното постановление следва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като е довело до невъзможност жалбоподателя да разбере, въз основа на какви факти и обстоятелства е било констатирано нарушението и какво точно е то, поради което му било ограничено правото на защита, а освен това като не отговаря на изискванията на посочената разпоредба, наказателното постановление се явява незаконосъобразно, в тази му част.

Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН се допуска да се издаде наказателно постановление и при липса на някои от задължителните реквизити по чл.42 от ЗАНН в съставения акт за установяване на административно нарушение, при определени условия, но в същия закон липсва разпоредба, която да допуска валидиране на допуснатите нарушения при постановяване на наказателното постановление.

На второ място, наред с допусната процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление, то се явява и необосновано, тъй като липсва изследване относно това, каква е била скоростта на движение на управлявания от Ц. автомобил и каква е следвало да бъде съобразената скорост. Само факта на възникването на пътнотранспортно произшествие не може да обоснове извод, че скоростта е била несъобразена. За да се направи такъв обоснован и несъмнен извод е необходимо да се изследва конкретната и безопасната скорост и причинно следствената ѝ връзка с настъпилия резултат.

Недопустимо е подвеждането на едно лице под административнонаказателна отговорност, да почива само и единствено на предположение и субективна преценка, неподкрепени със съответните доказателства.

Относно второто нарушение:

По делото се установи, че с визираната заповед е въведена ВОД по пътя «Сливо поле-Борисово-Черешово», а село с.Юпер е извън този участък.

Освен това срокът на въведената организация на движението е за периода от 21.10.2019 г. до 30.11.2019 г., който е изтекъл година преди извършване на деянието. С оглед изложеното не са налице доказателства, че цитираните нарушени пътни знаци и бариера са във връзка с въведена ВОД, което е съставомерен признак от вмененото му нарушение.

По изложените съображения

3 наказателното постановление е незаконосъобразно следва изцяло да се отмени.

При този изход на делото ОДМВР Русе следва да понесе направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

Не се споделя възражението за прекомерност на направените от жалбоподателя разноски. Размерът на претендираните разноски, представляващи единствено заплатеното адвокатско възнаграждение, следва да се определи при съобразяване с правилото на чл. 18, ал. 2 във връзка с чл.

7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно което, когато наложената имуществена санкция е до 1000 лева, минималното адвокатско възнаграждение следва да е 300 лева.

Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1085-003871 / 23.06.2017 год. на началник група в Сектор “ПП” към ОДМВР - гр.Русе.

ОСЪЖДА ОДМВР Русе да заплати на В. В. Ц. с ЕГН: ********** направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4