Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 884 от 06.10.2025, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 1406/2025
Вид
Решение № 884
Подписан
06.10.2025
В сила
05.03.2026
Състав
Неделина Минчева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 884 гр. Стара Загора, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Неделина Минчева при участието на секретаря И.Б.К като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело № 20255530101406 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.9 от ЗПК и чл.6 ЗПФУР.

Искът е предявен от “ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД гр.София срещу С. П. С. от гр.Стара Загора. С исковата молба се твърди, че на ....г. страните са сключили Договор за предоставяне на кредит от разстояние №....., чрез средствата за комуникация от разстояние, като договорът е сключен като електронен документ при спазване на разпоредбите на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЕДЕП, ЗЕТ, ЗПК. По силата на договора ищецът е предоставил на ответника сумата от 4000,00лв., а ответникът се е задължил да върне сумата със съответното оскъпяване на 24 погасителни вноски. Ответникът заплатил сумата от общо 273,54лв., с което погасил вноската на 23.03.2024г. в размер на 166,67лв. и частично следващата вноска в размер на 106,87лв. За остатъка от дължимите плащания по договора ответникът изпаднал в забава. Сумата по кредита била обявена за предсрочно изискуема поради неизпълнението на задължението на ответника да заплаща в срок месечните погасителни вноски. За дължимите суми ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №....г. по описа на РС-Стара Загора. Съдът е издал заповед за изпълнение, но длъжникът е подал възражение в срок, поради което съдът е дал указания на ищеца да предяви установителен иск. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумата от 3726,46лв. – главница, представляваща задължение по Договор за предоставяне на кредит от разстояние №.....г., сумата от 857,85лв. договорна 1 лихва за периода от 23.03.2024г. до 18.11.2024г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените в настоящото производство разноски.

Ответникът, в срока за писмен отговор изразява становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Не оспорва сключването на процесния договор за кредит.

Твърди обаче, че същият е недействителен. Приложените към договора общи условия не били подписани от ответника на всяка страница, както изисквал ЗПК. Договорът противоречал на редица разпоредби на ЗПК и ЗЗП, както и на задължителната съдебна практика. Договорът за кредит не бил индивидуално договорен, а бланков, на съдържанието на който ответника не можел да влияе. Изискването на вид, форма на договора, размер на шрифта също не било спазено. В договора не се съдържал достатъчно ясен и подробен погасителен план. Липсвала информация за лихвения процент на ден. Клаузата за договорна лихва противоречала на добрите нрави и била нищожна, тъй като надхвърляла трикратния размер на законната лихва. Недействителна била клаузата за неустойка в договора. Отделно от това посоченият в договора размер на ГПР не съответствал на действителния, тъй като в него не бил включен размерът на начислената неустойка. Поради нищожността на тези клаузи ответникът счита, че не дължи заплащането на сумите за неустойка и договорна лихва, а дължи само главницата по договора, но на основание неоснователно обогатяване.

Счита целия договор за нищожен.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени направените разноски по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

От приложеното към настоящото производство ч.гр.дело №....г. по описа на РС-Стара Загора, е видно, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 3726,46лв. – главница, представляваща задължение по Договор за предоставяне на кредит от разстояние №.....г., сумата от 857,85лв. договорна лихва за периода от 23.03.2024г. до 18.11.2024г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Със заявлението се претендират и направените разноски по делото. Съдът е уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение №....г. Срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение в срок, поради което съдът е указал на заявителя, че следва да предяви иск за установяване на вземането си. Това обуславя за ищеца правния му интерес от предявяване на настоящите искове.

От представените и приети като писмени доказателства копия на Договор за предоставяне на кредит №......г., Общи условия, извлечение от кореспонденция по e-mail, Справка за валидност на български лични документи, Справка за кредити, Платежно нареждане от ...г., Известие за предсрочна изискуемост по e-mail, се установява, че на ...... страните са сключили Договор за предоставяне на кредит от разстояние за сумата от 4000,00лв. С подписването на договора ответникът се е задължил да върне предоставения му 2 кредит със съответното оскъпяване чрез 24 месечни вноски.

В случая между страните е сключен договор за паричен заем от разстояние по реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние. Според чл.18, ал.2 ЗПФУР за доказване на електронни изявления, отправени съгласно този закон, се прилага Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).

По делото са представени доказателства, че е постигнато съгласие между страните, чрез договаряне, осъществено посредством средства за комуникация от разстояние.

Комуникацията между страните е осъществена посредством електронната страница на кредитора, на която кредитополучателя е подал искане за получаване на кредит, предоставена е необходимата информация и лицето се е съгласило да получи заем.

Според съдебната практика (Решение №70/19.02.2014г. на ВКС по гр. дело №868/2012г., IV г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК), електронното изявление се счита за подписано при условията на чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Когато е създаден подписан електронен документ, неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, а ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл.180 ГПК). Ищецът се е съгласил да получи изявлението в електронна форма и е направил такова като страна по представения договор. В достатъчна степен представените по делото хартиени копия на електронни документи съдържат индивидуализиращи белези и данни, установяващи по категоричен начин кой е техният автор, какво е тяхното съдържание и каква е била целта да бъдат отправени. За да е налице валиден договор сключен от разстояние, е необходимо електронните документи да съдържат електронни изявления на двете страни, отправени една до друга, изразяващи волята си за сключване на договора, който да е представен на хартиен носител. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му, нито пък сочи до липсата на такъв. Съгласно чл.184, ал.1, изречение първо от ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната.

Горните съображения са достатъчни, за да се приеме, че договорът за кредит е сключен във валидна електронна форма, съгласно изискванията на специалния закон. Доколкото се касае за вид заем, който по своята характеристика е реален договор, за да е действително съглашението, трябва реално да е предадена съответната сума на заемателя. С представеното към исковата молба копие на Платежно нареждане от .....г. се установява, че в полза на ответника на .......г. е преведена сумата от 4000,00лв. Ответникът в отговора на исковата молба не оспори получаването на сумата, което обстоятелство съдът е приел, че не е спорно.

В документа заемателят е индивидуализиран с три имена, а като основание за превода е посочен номерът на договора за кредит. Преводното нареждане удостоверява изпълнението на задълженията на кредитодателя.

Редовно възникналото заемно правоотношение валидно обвързва страните и поражда 3 своите правни последици, като с подписване на договора ответницата се е съгласила с всички негови клаузи. Съглашението е било предмет на индивидуално договаряне, т. е. то е израз на общата воля на страните, които именно по този начин те са уредили отношенията си. Заемателят се е съгласил с тези условия, включително и с общите условия към кредита, приел ги е подписвайки договора, а и предварително още към момента на сключването е бил наясно с крайната сума, която ще дължи по отпуснатия му кредит.

За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит, какъвто се явява процесният, е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК, и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.

Ответникът счита, че договорът за кредит е сключен в нарушение на разпоредбата на ЗПК, регламентираща формата на договора. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Предвид спецификата на договора в случая, а именно, че същият е сключен от разстояние, в електронна форма, съдът намира, че изискванията за форма са спазени. Съдът намира, че информацията по договора е предоставена на потребителя по ясен и разбираем начин до степен да бъде попълнено неговото съдържание с необходимите и посочени в чл.11, т.11 и т.12 ЗПК реквизити, съгласие за които е било дадено по несъмнен начин от страните.

В договорът е инкорпориран погасителен план, който според настоящия състав отговаря на изискванията на чл.11, т.11 от ЗПК. Същият съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, съдържанието на всяка погасителна вноска – главница и възнаградителна лихва. Предвиден е втори вариант на погасителен план, който включва и неустойка. Не е посочена последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, тъй като не е предвиден различен лихвен процент за периода на погасяване на кредита.

В чл.3, ал.1 от договора е посочено, че потребителят се задължава в срок до пет дни, считано от датата на сключване на същия договор, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Банкова гаранция в полза на кредитора за дължимата сума по кредита със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора или 2. Две физически лица поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение , като нетния им осигурителен доход е в размер над 1000 лв.; да работят по трудов договор без определен срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Финанс“ ЕООД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат – кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да се със статус не по-лош от 401 „Редовен“; да подпишат договор за поръчителство. Според чл.3, ал.2 от 4 договора, страните се съгласяват, че неизпълнение на задължението по предходната алинея ще причини на кредитора вреди, за чието обезщетяване се дължи неустойка в размер на 1676,76лв. Неустойката се начислява в деня, следващ неизпълнението по предходната алинея и се заплаща с погасителната вноска.

Действително ищецът представя доказателства за кореспонденция между него и Комисията за защита на потребителите, според която ищецът признава клаузата за неустойка за нищожна. Няма доказателства обаче ищецът да е уведомил ответника, че счита тази клауза за нищожна, и че не се дължат плащания за неустойка. Към исковата молба е приложена кореспонденция по електронна поща между страните, от която се установява, че на ответника е изпратена ограничена информация, като същият не е уведомен за реалния размер на дълга му. Макар в уведомлението за предсрочна изискуемост и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение да се претендират само сумите за главница и договорна лихва, съдът намира, че за потребителя е налице неяснота относно дължимостта на сумата за неустойка, предвидена в договора. Няма спор между страните, че уговорената неустойка противоречи на разпоредбата на чл.92 ЗЗД, дефинираща неустойката като предварително уговорено обезщетение за неизпълнението на договорно задължение, служещо за обезпечаване изпълнението на задължението, поради което е нищожна. Същевременно обаче процесния договор трябва да отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Според тази разпоредба договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изискване дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора. В случая при определяне на размера на ГПР очевидно не е включена неустойката по чл.3, ал.2 от договора, тъй като размерът на неустойката съгласно погасителния план е 1676,76лв. и представлява повече от 1/3 от главното задължение на кредитополучателя. С това допълнително плащане се покриват разходи, които са свързани с договора за потребителски кредит и които са били предварително известни на заемодателя, доколкото заплащането на неустойка при непредставяне на поръчителство е предвидено в самия договор за потребителски кредит. Ето защо размерът на това плащане е следвало да бъде включен в ГПР по кредита съгласно чл.11, ал.1, т.10, във връзка с чл.19, ал.1 ЗПК. Като се има предвид, че неустойката надвишава значително по размер договорната лихва, то включването й при определяне размера на ГПР би довело до превишаване на законовия мининимум. Така на практика се стига до заобикаляне на императивното изискване на чл.19, ал.4 от ЗПК за максималния размер на ГПР по потребителски кредити, който в случая ще надхвърли допустимия петкратен размер на годишния процент на разходите.