Решение № 632 от 12.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 632 гр. Пловдив, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно наказателно дело № 20235330200261 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 22-1030-001929 от 01.04.2022г., издадено от Й. П. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на А. К. В., ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв. /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата;

В жалбата се посочва, че наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано, постановено при неизяснена фактическа обстановка и при съществено нарушение на процесуалните правила. В този смисъл сочи, че жалбоподателят не е извършил вмененото му административно нарушение от субективна страна, като не е знаел или предполагал, че регистрацията на МПС е служебно прекратена. Предлага наказателното постановление да бъде отменено, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат Т. поддържа жалбата на изложените основания, също предлага наказателното постановление да бъде отменено, както и да 1 бъдат присъдени направените разноски.

Ответната страна – *** сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив не изпраща представител, в Молба – становище оспорва жалбата, като посочва, че не са налице съществени процесуални нарушения, които нарушават правото на защита на жалбоподателя, както и че фактическата обстановка е изяснена, в административната преписка се съдържат достатъчни по своя обем, категоричност и безспорност доказателства, които да доказват вината на жалбоподателя и да обуславят админстративнонаказателната му отговорност. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, както и наказателното постановление да бъде потвърдено, при условията на евентуалност - присъденото адвокатско такова да бъде в минимален размер съгласно предвиденото в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното постановление е връчен на 20.04.2022г. видно от приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив, чрез ОД МВР – гр.Пловдив на 03.05.2022г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 13.01.2022г., около 16:00 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Марица“ , служители на Шесто РУ при ОД МВР – Пловдив – С. С. и К. К., като АП-464, спрели за проверка движещо се по същата улица, в посока – Изток, МПС – товарен автомобил „Фолксваген ЛТ 28“ с рег.№ ***. При това същите служители на МВР установили, че МПС с рег.№ *** било собственост на М.

2

Ж. М. и било управлявано от жалбоподателя А. К. В.. При проверката още било установено, че МПС с рег.№ *** не било регистрирано по надлежния ред – предвиден в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи. Регистрацията на МПС с рег.№ *** била прекратена служебно на 30.12.2021г., по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, след получаване уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.

След произнасяне на прокурора с Постановление за отказа да се образува досъдебно производство от 15.02.2022г., материалите били изпратени по компетентност на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив, който издал обжалваното наказателно постановление Така описаната фактическа обстановка се установява от всички материали по прокурорска преписка № 567/2022г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив, включително Докладна записка от 14.01.2022г., от която се установява начина на констатиране разглежданото нарушение.

Горната фактическа обстановка се установява и от приложените по делото писмени доказателства, а именно:

– справка база данни КАТ, от която се установява, че регистрацията на МПС с рег.№ *** е била прекратена на 30.12.2021г. по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП;

– писмо на изпълнителния директор на Гаранционен фонд с вх.№ 8190 от 26.01.2023г. по описа на РС-Пловдив, в едно с приложени Уведомления по чл.547, ал.10 от КЗ - от които се установява начина на уведомяване собственика, че за МПС няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“;

– писмо на *** сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив с вх.

№ 25306 от 16.03.2023г. по описа на РС-Пловдив, от което се установява причината и начина на дерегистрация на МПС с рег.№ ***, както и че собственика не е уведомен за същото.

3

Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, не се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което А. К. В., на 13.01.2022г., около 16:00 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Марица“,виновно да е нарушил чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата.

В този смисъл по делото се установи, че от обективна страна жалбоподателят В., на посочените дата и място, по път, отворен за обществено ползване, е управлявал МПС – МПС – товарен автомобил „Фолксваген ЛТ 28“ с рег.№ ***, което не е регистрирано по надлежния ред.

Въпреки това, в случая не се установява субективната страна на деянието по чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата, а именно – същото да е извършено виновно – умишлено или непредпазливо, по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗАНН.

Съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП – Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.

4

Във връзка, на първо място следва да се обърне внимание, че прекратяването на регистрацията на МПС не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането.

Ето защо, макар собственикът на МПС безспорно да е длъжен да знае до кога е валидна сключената застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, то същият не е длъжен (нито може) да знае в кой момент е изпратено автоматизираното уведомление от Гаранционния фонд, с което е прекратена регистрацията на собственото му МПС.

Именно с оглед на горното, чл.143, ал.10 от ЗДвП изрично предвижда уведомяване на собственика на пътното превозно средство за факта на прекратяване регистрацията.

При това, собственикът на пътното превозно средство не би могъл да прояви не само умисъл, но и непредпазливост във връзка с това, че не знае едно обстоятелство, за което самата норма на чл.143, ал.10 от ЗДвП изисква да бъде изрично уведомен.

В същия смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд.

При съобразяване на горното, в настоящият казус се установява, че собственикът на МПС с рег.№ *** - М. Ж. М. не е бил уведомен за това, че на регистрацията на МПС с рег.№ *** е била прекратена служебно на 30.12.2021г., по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, след получаване уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.

Що се отнася до жалбоподателя А. К. В. – който дори не е собственик на МПС с рег.№ ***, то за последния още по-трудно би могло да бъде сторено каквото и да е предположение, че е бил уведомен за това, че регистрацията на управляваното от него МПС е била прекратена. От приложената в делото в цялост прокурорска преписка № 567/2022г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив, включително докладните записки не се 5 установява същото МПС да е било без регистрационни табели и т.н., подобно обстоятелство не се твърди от въззиваемата страна. Не на последно място следва да се отбележи, че незнанието на определено обстоятелство от страна на жалбоподателя по същество съставлява отрицателен факт, като не е в тежест на последния да установява същото.

Ето защо съдът намери, че макар в случая да се установиха данни за това, че жалбоподателят А. К. В. е извършил от обективна страна нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата, то същевременно не се установи, че е извършил същото виновно.

Горното мотивира отмяната на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно и по същество – неправилно, доколкото не се установи жалбоподателят да е извършил твърдяното нарушение.

С оглед изхода на спора, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство от упълномощен от него адвокат в общ размер на 1 500 лева.

Следва да се посочи, че от страна на същия е направено своевременно искане за присъждане на разноските в настоящото производство, а именно – още в жалбата, както и са представени оправдателни документ за тяхното извършване, както следва:

– Договор за правна защита и съдействие, в който е посочено договорено и изплатено възнаграждение в размер на 400 лева /лист 14 от АНД № 3069/2022/ - относно разноските по АНД № 3069/2022 по описа на Районен съд – Пловдив.

– Договор за правна защита и съдействие, в който е посочено договорено и изплатено възнаграждение в размер на 500 лева /лист 5 от КАНД № 2663/2022/ - относно разноските по КАНД № 2663/2022 по описа на Административен съд – Пловдив.

– Договор за правна защита и съдействие, в който е посочено договорено и изплатено възнаграждение в размер на 900 лева /лист 46 от АНД № 261/2023/ - относно разноските по АНД № 261/2023 по описа на Районен 6 съд – Пловдив.