Определение № 734 от 18.08.2020, Районен съд - Провадия

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ /18.08.2020 г., гр. Провадия

ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІI гр. състав, в закрито съдебно заседание на 18.08.2020 г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН като разгледа докладваното от съдията г. д. № 548/2020 г.по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 312, вр. с. чл. 140 и чл.

146 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от М.Р.М., ЕГН ********** ***, с която е предявен конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и осъдителен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, поради което на основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства, да идготви проект за доклад.

Съдът, на основание чл. 140, ал. 3, вр. с чл. 146 от ГПК, изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ищеца:

Твърди, че е работил по трудово правоотношение /ТПО/ с ответника, съгласно трудов договор от 02.01.2020 г., по силата на който е бил назначен за определено време: 06.01.2020 г. – 06.07.2020 г., на длъжност „работник – копач, гробове” с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 610 лева, като преди това, за изпълнение на такива функции, е бил наеман многократно на граждански договори. Със заповед № 1361/14.05.2020 г. на Кмета на Община Провадия му било наложено наказание – дисциплинарно уволнение, като ТПО било прекратено на длъжност „Изпълнител в общинска дейност „Обредни домове” на основание чл. 188, т. 3 от КТ, вр. чл.

190, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 187, т. 1 от КТ, вр. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ с ответника – Община Провадия, поради неявяване на работа в течение на два последователни работни дни, или в конкретния случай на 21.04.2020 т., 24.04.2020 г. и 27.04.2020 г. Счита, че предвид естествето на работата му и вменените му задължения, а съгласно длъжностната му характеристика, отсъствието му в двата последователни работни дни 24.04.2020 г. и 27.04.2020 г. не е доказано, тъй като работната седмица за него била седемдневна, а не петдневна.

С оглед спецификата на извършваната от него работа – изкопаване на гробове и извършване на погребения в гробищните паркове на гр. Провадия, работата му не била организирана по график и се налагало да работи почти всяка събота и неделя. Твърди, че се е явявал винаги, когато е било необходимо в почивните и празничните дни и че не е получавал в цялост полагащата му се по КТ почивка.

Обикновено служебната му ангажираност през почивните дни била регламентирана и мотивирана със заповед и минимално заплащане. Сочи, че работата му осигурявала доходи, за да се грижи за болната си съпруга. За влошаването на състоянието ѝ били уведомени директорът на „ОА” Наталия Димитрова и зам. Кмета, отговарящ за дейността му Севим Мустафа, на които обяснил, че му се налага да вземе отпуск, за да се погрижи за жена си и те му разрешили, като съгласували и подписали отпуската. При получаването на работната си заплата в края на месеца констатирал, че отпуската му не била полагащата му се платена такава, а неплатена. Твърди, че за отсъствието му през трите цитирани в заповедта за уволнение дни своевременно били уведомени устно преките му началници. Това било вид компенсация за ангажираността му през почивните и празничните дни, поради което не е дал исканите му обяснения – всички били наясно с отсъствието му. Счита, че в тежест на работодателя е да установи осъществяването на фактическото основание на наложеното му наказание.

Счита, че предвид спецификата на работата му и организацията ѝ, не е извършил вмененото му нарушение. Моли съда да признае за незаконно и да отмени на основание чл. 344, ал. 1, т.1 от КТ уволнението, извършено със заповед за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение” № 1361/14.05.2020 г. на Кмета на Община Провадия, както и да осъди на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ Община Провадия да му заплати обезщетение за оставането му без работа поради уволнението му. Моли да за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана му безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответника:

В срока по чл.

131 от ГПК е постъпил отговор от ответника. Счита предявените искове за допустими като подадени в законоустановения двумесечния срок по чл. 358 ал.1 т.2 КТ и от лице имащо правен интерес от предявяването им. Оспорва същите като неоснователни. Признава се обстоятелството, че ищецът е работил по ТПО въз основа на сключен между страните трудов договор № 1 от 02.01.2020 г., по силата, на който на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ работодателят е възложил, а работникът е приел да изпълнява в общинска дейност - „Обредни домове“ длъжността „Работник - копач, гробове“ с код по НКПД 93120011 за определено време, а именно с краен срок до 06.07.2020 г. при пълно работно време по 8 часа дневно и за основна месечна работна заплата в размер на 610 лв. Твърди, че с допълнително споразумение от 02.01.2020 г. на ищеца е увеличена работната заплата на 650 лв., а с допълнително споразумение от 20.03.2020 г. същият е преназначен на длъжност „Изпълнител“ в общинска дейност „Обредни домове”. Признава също, че ищецът е бил в неплатен отпуск на няколко пъти с подавана молба за ползване на неплатен отпуск за различни периоди, а именно: от 02.03.2020 г. до 09.03.2020 г, 24.03.2020 г., от 1.04.2020 г. до 02.04.2020 г., от 06.04.2020 г. до 07.04.2020 г. Твърди, че по време на действието на трудовия му договор ищецът не е подавал молба за ползване на платен годишен отпуск. Посочва, че през месец април е получил основна заплата за 5 работни дни, доколкото има 4 дни неплатен отпуск по чл. 160 от КТ и 5 дни болничен. Твърди, че след 27.04.2020 г. ищецът е продължил да не се явява на работното си място, като за месец април 2020 г. е отсъствал от работа 6 дни (3 от които са описани в докладните), а за месец май 2020 г. е отсъствал от работа 12 дни. Оспорва твърденията за заплащане на труда по друга заповед, като счита същите за неоснователни, доколкото не е била издавана заповед за полагане на извънреден труд, нито ищецът е работил по график, нито при сумарно изчисляване на работното време и подобни заповеди не са налични в трудовото му досие, нито пък са издавани от кмета на Община Провадия в качеството му на работодател. Сочи, че при назначаването си ищецът е приел да изпълнява длъжността при нормалното установено за работното му място, работно време, идентично с това на администрацията. Оспорва твърденията за седемдневна работна седмица и че работата му предполагала той да работи без почивка. Излага, че не е установено сумарно изчисляване на работното време, както и работно време в променливи граници по отношение на ищеца. Отсъствието на работника е било констатирано и с докладни записки ресорният заместник – кмет, с които е уведомил за неявяването му: с докладна записка вх. № ВД-379 от 22.04.2020 г. е докладвано, че М. не се е явил на работа на 21.04.2020 г., с докладна записка № ВД -392 от 24.04.2020 г. е докладвано, че на 21.04.2020г. също не се е явил на работа, а с докладна записка № ВД - 395 от 27.04.2020 г. е представена информация, че лицето не се е явило на работа два последователни дни 24.04.2020 г. и 27.04.2020 г. Писмо с искане на основание чл. 193, ал. 1 от КТ е било връчено на ищеца на 04.05.2020 г. и в указания му срок същият не е дал такива, като видно от исковата молба е счел, че не е необходимо доколкото всички знаели защо не е на работа. Счита, че щом работникът е отказал да даде обяснения, това означава, че той се отказал на този етап от правото си на защита. Отказът от упражняването на права, включително и от правото на защита, е негово правомерно поведение, но същото не следва да бъде обосновано под предтекст, че работодателят е „компенсирал“ това, че той се е явявал на работа в извънработно време. Признава, че с ищеца е имало сключени няколко граждански договора за различни периоди от годината, по силата, на които е изпълнявал дейности, различаващи се от тази, която е следвало да извършва по трудовото си правоотношение. За тези дейности същия е получил дължимото му възнаграждение, уговорено съгласно всеки един от договорите и сключвайки отделно от основното си трудово правоотношение тези граждански договори е бил наясно, че извършва насрещната престация в извънработно време. Нито един от тях обаче не е за месец април 2020 година, още повече за извършване на дейност, съвпадаща с основното му трудово правоотношение. Счита заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ за правилна и законосъобразна. Твърди, че при налагане на наказанието на работника е съобразена тежестта на провинението му, а несъмнено неявяването на работа без уважителна причина е тежко нарушение на трудовата дисциплина, като в случая същото е два поредни работни дни. Налице било и още едно неявяване на лицето без основателна причина на 21.04.2020 г., за което имало писмени данни, а именно докладна записка от прекия ръководител до работодателя.

При издаване на заповедта било взето предвид цялостното поведение на работника и това, че същият не за първи път се отклонява от трудовите си задължения. В потвърждение на изложеното е и обстоятелството, че след 27.04.2020 г. ищецът е продължил да не се явява на работното си място, като до издаване на заповедта - за месец май, има отразени 12 работни дни, през които последният е отсъствал.

Към настоящия момент същият не се е явил в общинска администрация да получи заповедта за уволнението си, а същата е изпратена по пощата с обратна разписка.

Не се е явил да получи и трудовата си книжка.

По отношение на обективно съединения иск по чл. 255, ал. 1 от КТ заявява, че ищецът не сочи факти или обстоятелства, които да водят до обективния извод, че и към настоящи момент е безработен, т.е. че е лишен от възможността за периода след уволнението, но не повече от 6 месеца да престира труд и е загубил трудовия си доход и за наличие на причинно- следствена връзка между загубата на доход и уволнението му. Поради липсата на конкретни факти и обстоятелства относно втория съединен иск, описани в исковата молба и доказателства в тази насока, счита и обективно съединения е главния иск за неоснователен.

Предвид гореизложеното моли съда да отхвърли като неоснователи предявените от М.Р.М. обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 1 и т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ.

Съдът, на основание чл. 145, ал.

2 от ГПК, УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщаването с писмена молба с препис за ответника да уточни твърди ли, че вследствие на уволнението е останал без работа; да формулира точен и ясен петитум по отношение на иска за заплащане на обезщетение като посочи: за какъв период време, т.е. за колко дни или месеца се претендира обезщетение по чл. 225 от КТ - оставане без работа поради незаконното уволнение, и какъв е размерът на претендираното обезщетение за оставане без работа по чл. 225, ал. 1 от КТ.

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване се отделят следните обстоятелства: наличие на валидно възникнало и съществувало трудово правоотношение по сключен трудов договор № 1 от 02.01.2020 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ за определено време, а именно с краен срок до 06.07.2020 г., с конкретни параметри; че първоначално ищецът е заемал посочената в исковата молба длъжност с основно месечно трудово възнаграждение 610 лева, че ТПО е било прекратено със заповед № 1361/14.05.2020 г. на Кмета на Община Провадия, на посоченото в нея основание, че работодателят е изпълнил задължението си по чл.

193, ал. 1 от КТ като му е предоставил възможност да даде писмени обяснения и че ищецът не е упражнил правото си да даде такива.

Не са налице други факти и обстоятелства, които се признават, както и такива, които не се нуждаят от доказване.