Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2782 от 08.05.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 3064/2025
Вид
Решение № 2782
Подписан
08.05.2025
В сила
08.05.2025
Състав
Милена Богданова, Весела Трайкова Живкова Офицерска, Илиана Станкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2782 гр. София, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-И, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Богданова

Членове:

Весела Тр. Живкова Офицерска

Илиана Станкова като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Въззивно гражданско дело № 20251100503064 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 437, във вр. с чл. 435, ал. 2, т. 6, пр.2 от ГПК.

Образувано е по жалба на О. В. Н. - длъжник по изп. дело № 20178580402617 по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ, срещу отказ на съдебния изпълнител по молба на жалбоподателя да прекрати изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, обективиран върху молба с вх. № 3344/04.02.2025 г.

Оплакванията са, че делото е образувано срещу майката на жалбоподателката през 2017 г., за периода от образуването му до нейната смърт на 15.04.2020 г. не били предприемани действия по принудително изпълнение, каквито не били предприети и след конституирането на законните и наследници, като жалбоподателката получила едва на 28.01.2025 г. съобщение, че срокът за доброволно изпълнение е изтекъл и ще се пристъпи към принудително изпълнение. Иска се отмяна на отказа и прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.

Взискателят „Топлофикация София“ ЕАД оспорва жалбата. Претендира разноски за юристконсултско възнаграждение в размер на 360 лева.

В мотивите си по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ У.Д. изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата, поради това, че не е налице период от над 2 години на бездействие на взискателя и неизвършване на изпълнителни действия.

За да се произнесе съдът установи от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 20178580402617 по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ, е образувано по молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу С.А. Н., въз основа на Изпълнителен лист от 13.11.2017 г., издаден по ч.гр.д. № 52079/2016 г. по описа на СРС, видно от който длъжникът е осъден да заплати на взискателясумата от 2 433.02 лева главница за ползвана топлинна енергия, 385.63 лева лихва за забава и 385.02 лева разноски по делото.

С молбата за образуване на изпьлнителното дело взискателят е възложил на ЧСИ правомощия по чл. 18, ал.1 от ЗЧСИ.

На 30.01.2018 г. е изпратено запорно съобщение за налагане запор на пенсията на 1 длъжника в НОИ.

С Постановление от 14.12.2018 г. е наложена възбрана върху притежавани от длъжника идеални части от недвижим имот.

Със съобщение от 04.02.2020 г. е насрочен опис на движими вещи.

На 15.04.2020 г. е починал длъжникът С.А. Н., а с протокол от 25.05.2021 г. са конституирани наследниците и О. В. Н. и Б.П.И..

С молба вх. № 40844/01.12.2021 г. взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия.

Със съобщение от 12.10.2023 г. е насрочен опис на движими вещи.

С молба вх. № 51342/21.11.2023 г. взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия.

С вх. № 03344/04.02.2025 г. е постъпила молба от О. В. Н. за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. Върху молбата е обективиран отказ на ЧСИ за прекратяване поради липса на основания.

Отказът е връчен на жалбоподателката на 10.02.2025 г. Жалбата е постъпила с вх. № 05070/19.02.2025 г.

Въз основа на така установените факти по делото и при тяхната оценка в съвкупност и взаимовръзка съдът достигна до следните правни изводи:

Софийски градски съд намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство, в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител – отказ да се прекрати принудителното изпълнение – чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. 2 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В разглеждания случай с процесната жалба се атакува постановеният отказ от ЧСИ У.Д. за прекратяване на изпълнително дело № 20178580402617 на основание чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК с твърдението, че в преклузивния двугодишен срок по не са били искани от взискателя и предприети действия по принудително изпълнение.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, в случай че взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, образуваното изпълнително производство подлежи на прекратяване с постановление на съдебния изпълнител. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство на това основание настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

В разглеждания случай законоустановените предпоставки по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не са налице.

Прекратяването на изпълнителното производство по силата на закона настъпва при осъществяване на факта, с настъпването на който законодателят свързва определените в правната норма последици. Този факт в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК е изтичането на двугодишния срок на бездействие на взискателя, считано от:

1. последното искане от визскателя за извършване на изпълнителни действия или 2. от последното извършено по отношение на конкретния длъжник действие.

Срокът от две години, в който бездействието на взискателя води до прекратяване на изпълнителното производство съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, се брои от датата на подаване на молбата, с която този субект е поискал от съдебния изпълнител да извърши определено изпълнително действие, което правило важи и в случаите, в които взискателят е направил искане, но съдебният изпълнител бездейства, както и когато действието не се извършва, тъй като взискателят не е внесъл дължимите авансово разноски за осъществяване на посоченото 2 от него действие по изпълнение.

Съгласно приетото в мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя/ представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Съгласно тълкувателното решение, за да е налице основание за перемция, взискателят следва да е изоставил изпълнението. В случая такова изоставяне от страна на взискателя не е налице. Видно е от гореизложеното, че от образуване на изпълнителното производство и към настоящия момент взискателят е постоянно активен с искания за прилагане на определен изпълнителен способ. За периода след образуване на изпълнителното дело от страна на взискателя са били подавани искания и са извършени действия по негова инициатива, които са прекъсвали давността.

Същевременно в период от смъртта на първоначалния длъжник до конституирането на наследниците му срокове не са текли, по аргумент от разпоредбата на чл. 61, ал.1 ГПК.

Такива не са текли и за периода на извънредното положение на основание чл.З т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците.

В случая липсва двугодишен период на бездействие, който да даде основание за прекратяване на делото.

Ето защо не може да се приеме, че взискателят се е дезинтересирал от изпълнението.

С оглед на установените по делото факти и съобразно приложимия закон, следва да се заключи, че взискателят по процесното изпълнително дело е проявявал постоянна активност в хода му, като е искал от съдебния изпълнител да извършва нови действия по изпълнението, респ. – такива са предприемани и това е ставало преди да е изтекъл двугодишният срок, който е предвиден в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради което и не са осъществени тези факти, при които в цитираната правна норма е предвидено, че изпълнителното производство се прекратява по силата на закона.

С оглед гореизложеното съдът намира, че не са налице твърдените от длъжника основания за прекратяване на изпълнителното дело, поради което и обжалваният акт на съдебния изпълнител, с който е отказал да прекрати принудителното изпълнение е законосъобразен, а подадената жалба следва да се остави без уважение.

Взискателят претендира разноски за юристконсултско възнаграждение в настоящото производство, каквото с оглед изхода му на основание чл. 78, ал. 8 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати. Размерът му съдът определя на сумата от 50 лв.на основание чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за правната помощ.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на О. В. Н. - длъжник по изп. дело № 20178580402617 по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ, срещу отказ на съдебния изпълнител по молба на жалбоподателя да прекрати изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, обективиран върху молба с вх. № 3344/04.02.2025 г.

ОСЪЖДА О. В. Н. с ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК 831609046, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 50 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.

3

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4