Определение № 22998 от 29.06.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22998 гр. София, 29.06.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110166492 по описа за 2022 година намери следното:

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Съдът констатира, че исковата молба е нередовна, поради което на ищцата следва да се дадат указания за отстраняване на констатираните нередовности. В исковата молба ищцата е посочила като цена на иска в размер на 1070,93 лв., представляваща главница по договора за кредит, за което вземане е издаден процесният изпълнителен лист, но в петитума, както и в обстоятелствената част на исковата молба се прави искане за установяване на недължимост и на вземанията за лихви, такси и разноски. С оглед на това ма ищцата следва да конкретизира дали иска да бъде установено, че не дължи единствено главницата или иска да бъде поставено решение, с което да бъде установено, че не дължи всички вземания по процесния изпълнителен лист, в който случай следва да довнесе държавна такса в размер на 16,24 лв.

Ищцата и ответникът са представили относими и допустими писмени доказателства, които следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Искането на ответника да се изиска и приобщи изпълнително дело № . по описа на Ч. с район на действие СГС следва да бъде уважено.

Въпреки нередовността на исковата молба и за процесуална икономия делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно основание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищцата на основание чл. 129, ал. 2 ГПК в едноседмичен срок от 1 съобщението с писмена молба с препис за връчване на ответника да конкретизира дали иска да бъде установено, че не дължи единствено главницата по изпълнителен лист от 28.04.2014 г. издаден по гражданско дело № 49735/13 г., 28 състав, по описа на СРС или иска да бъде поставено решение, с което да бъде установено, че не дължи всички вземания по процесния изпълнителен лист, в който случай следва да довнесе държавна такса в размер на 16,24 лв., като я ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанията в дадения срок ще върне исковата молба в съответната част, касаеща лихви, такси и разноски.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 186 изпълнително дело № . по описа на Ч. с район на действие СГС.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 12.10.2023г. от 09.50 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК, с който се иска да се признае за установено, че ищцата Р. М. Т., не дължи на ответника „К. сумата в размер на 1070, 93 лв., представляваща главница по договор за кредит, за която е бил издаден изпълнителен лист от 29.04.2014 г., тъй като същата е погасена по давност.

Ищцата твърди, че въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение от 09.12.2013 г. по ч. гр. дело № 49736/2013 година, срещу нея е бил издаден изпълнителен лист на 28.03.2014 година. Въз основа на издадения изпълнителен лист срещу нея е било образувано изпълнително дело № . по описа на Ч.. Впоследствие на 01.07.2016 г. банката подала молба за присъединяване на процесния изпълнителен лист от 28.04.2014 г. издаден по гражданско дело № 49735/13 г., 28 състав, по описа на СРС, въз основа на заповед за изпълнение от 11.12.2013 г., в който били инкорпорирани следните суми: сумата от 1070,93 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва за периода от 29.11.2013 г. до изплащане на вземането, добавка в размер на 326,64 лв., мораторна лихва в размер на 127,83 лв., както и 130,51 лв. разноски по делото, от които 30,51 лв. - държавна такса и 100 лв. възнаграждение за юрисконсулт. Счита, че сумите обективирани в изпълнителния лист са погасени по давност. Посочва, че изпълнителното дело е образувано на 08.05.2014 г. Твърди, че на 20.05.2014г. е била изпратена покана за доброволно изпълнение, като същевременно е бил наложил запор на притежаваните от ищцата банкови сметки. Впоследствие били наложени нови запори от 19.06.2014 г. и 03.02.2015 г. Сочи, че на 02.08.2016 г. е била изпратена нова покана за доброволно изпълнение. Твърди, че на 03.02.2017 г. настъпила перемпция на изпълнителното дело, като извършвани след това изпълнителни действия не пораждали действие. Счита, че вземането е погасено по давност на 01.09.2021 г. при съобразяване спирането течението на давността за периода на обявеното извънредно 2 положение в Република България за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. Моли да се постанови решение, с което да се признае за установено, че не дължи посочените в исковата молба суми като погасени по давност. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от ответното дружество, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че поради неизпълнение на възникналите договорни задължения от страна на Р. М. Т., е била издадена Заповед за изпълнение по ч. гр.д. № 49736/2013 г. по описа на Софийски районен съд, въз основа на която е издаден Изпълнителен лист от 28.03.2014 г., относно задължението по Договор за кредит № .. По молба на "Б., на 08.05.2014 г. е било образувано изп. дело № . по описа на Ч., с peг. № . към КЧСИ и е бил приведен в изпълнение изпълнителен лист по гр. д. № 49736/2013 г. на Софийски районен съд. Твърди, че по време на образуваното на 08.05.2014 г. изпълнително производство по изпълнително дело № . по описа на Ч. са били предприети редица изпълнителни действия, всяко от които прекъсващо погасителната давност. Посочва, че с молбата си за образуване на изпълнително дело на 08.05.2014 г. „Б. са възложили правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на Ч., с което погасителната давност е била прекъсната, като след това е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата, както и изпратени запорни съобщения до конкретно посочени банки. Твърди, че на 01.07.2016г. е входирана от взискателя „Б. за присъединяване на процесния изпълнителен лист от 28.04.2014г. по гр.д. № 49735/2013г. относно задълженията на ищцата по договор за кредит № .. Твърди, че на 07.03.2017 г. е била депозирана молба за конституиране на нов взискател от „К., което действие също прекъсва течащата относно вземането погасителна давност, като с нея на съдебния изпълнител са били възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, както и е отправено искане за насрочване на опис на движими вещи, което е отделно основание за прекъсване на давността. Твърди, че в периода от 07.02.2017 г. до 17.09.2020 г. по банкова сметка на „К." ЕАД са постъпвали доброволни вноски от страна на длъжника, които са в общ размер на 4,220.00 лв., които суми са разпределяни за погасяване на задълженията по двата изпълнителни листа. Посочва, че на 26.02.2021 г. е била депозирана молба за посочване на изпълнителен способ, а именно за извършване на справка в ел. регистър на БНБ и налагане на запори, включено е алтернативно искане за насрочване на опис на движими вещи, което искане отново прекъснало погасителната давност, а на 05.10.2022 г. със запорно съобщение до КД . е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Посочва, че в резултат на наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, по делото след извършено разпределение на сума от страна на съдебния изпълнител, по сметка на взискателя на 13.01.2023 г. е постъпила сума, с която сума задължението произтичащо от процесния изпълнителен лист от 28.04.2014 г., издаден по гр. д. № 49735 по описа на 2013 г. на Софийски районен съд е било погасено. Моли за отхвърлянето на предявения иск като неоснователен.

Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК в тежест на ответника е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на 3 чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните по делото обстоятелството, че срещу ищцата е била издадена Заповед за изпълнение по ч. гр.д. № 49736/2013 г. по описа на Софийски районен съд, въз основа на която е издаден Изпълнителен лист от 28.03.2014 г., относно задължението по Договор за кредит № ., чрез който е било образувано изпълнително дело № ., както и че по същото дело е присъединен процесния изпълнителен лист от 28.04.2014г. по гр.д. № 49735/2013г. относно задълженията на ищцата по договор за кредит № ..

Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за установяване на фактите, тежестта на доказването за които носят, като относно доказателствената им стойност съдът ще вземе отношение с акта по същество на делото.

ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма „Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, ***, ет. 2, стая 204, както и на телефон: *** – координатор М. или на електронна поща: [email protected]. Съдът разяснява на страните и че съдебна спогодба може да се постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в понисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4