Определение № 673 от 13.03.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 673 гр. София, 12.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно гражданско дело № 20241000500511 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по съвместна частна жалба на И. Н. И. и СД“Мегаспед – И. и Сие“, чрез адв.Г. Г. от САК насочена против Разпореждане № 8568/04.12.2023 г., постановено по т.д. № 334/2022 г. по описа на СГС, ТО, с което подадената от частните жалбоподатели въззивна жалба против Решение № 1148/28.09.2023 е върната, като просрочена.

В частната жалба се поддържа неправилност на атакуваното определение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Поддържа се СГС неправилно е върнал въззивната жалба, без да укаже на страната да представи доказателства за подаването й в срок и без да разгледа съдържанието на жалбата, която съдържа в себе си и молба за допълване на постановения съдебен акт при условията на чл.250 ГПК.

По изложените доводи в подкрепа на това оплаквани се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на частния жалбоподател и данните по първоинстанционното дело, намира следното:

Предявената частна жалба е процесуално допустима, като депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно процесуално легитимирани лица – адресатите на обжалваното разпореждане и ответници в главното производство, срещу съдебен акт, за който е въведен въззивен контрол, по арг. от чл.274, ал.1, т.2 във вр. с чл.262, ал.3 ГПК.

Разгледани по същество оплакванията за неправилност на обжалваното определение настоящата инстанция приема за неоснователни, по следните съображения:

Безсъмнено се установява от данните по първоинстанционното дело, че постановеното по него Решение с № 1148/28.09.2023 г. е връчено на жалбоподателите И. И. и СД“Мегаспед – И. и Сие“, чрез техния общ процесуален представител адв. Г. Г. лично на 13.11.2023 г.

Следователно и по арг. от чл.259, ал.1 ГПК, във вр. с чл.60, ал.4 ГПК срокът за подаване на въззивна жалба срещу решението, който е двуседмичен от връчването на страната, е изтекъл на 27.11.2023 г.

1

Установява се още, че И. Н. И. и СД“Мегаспед – И. и Сие“, чрез адв.Г. Г. от САК са подали въззивна жалба срещу решението с плик, чието пощенско клеймо е от 28.11.2023 г., а самата жалба е постъпила в СГС на 30.11.2023 г. и регистрирана с вх.№ 112637.

При тези факти несъстоятелни са доводите на жалбоподателите в насока, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като не е указал на страната да представи доказателства за подаване на жалбата в срок.

Доказателства за последното обстоятелство са налице и същите установяват безспорно, че жалбата е подадена по пощата, но след изтичане на преклузивния срок за обжалване на първоинстанционното решение.

Несъстоятелно е и оплакването обжалваното разпореждане да е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения от СГС поради това, че подадената жалба съдържала в себе си искане за допълване на първоинстанционното решение, с което съдът не се съобразил, доколкото е видно от съдържанието на подадената въззивната жалба, че искане за допълване на постановеното решение не е формулирано.

По отношение на дължимите от съда съдопроизводствени действия при постъпило искане за поправка на очевидна фактическа грешка или искане за допълване на постановеното по делото решение е налице последователна и безпротиворечива практика на касационната инстанция, съобразно която съдът се произнася по съществото на искането за поправка на очевидна фактическа грешка или по искането за допълване на постановеното по делото решение само, ако в същото ясно и точно е по кое от надлежно заявените от страната искания съдът не се е произнесъл. По общо отправено до съда искане за допълване, без да се сочи по кое искане съдът не се е произнесъл, последният не би могъл да постанови акт по реда на чл.250 ГПК.

В случая, както вече се посочи, в подадената извън преклузивния срок за обжалване на първоинстанционното решение въззивна жалба искане за допълване на решението на СГС изобщо не се съдържа. Съдържанието на въззивната жалба се изчерпва с оплакване първоинстанционният съд да не се е произнесъл по въведените от въззивниците възражения за нищожност на обвързващия страните договор и анексите към него, което следва да се преценява като такова за неправилност на обжалваното решение отправено до въззивната инстанция. Горният извод се налага поради обстоятелството, че изрично искане за допълване на постановеното решение от първоинстанционния съд не е формулирано.

В обобщение – искането за допълване на решението предполага непълно такова, което не обхваща целия спорен предмет или в което няма формирана воля на съда относно част от спорното право, респ. – някои от съединените искове или относно допълнителни искания за плодове, лихви, съдебни разноски.

В случая искане с горното съдържание не е формулирано във въззивната жалба, поради което и се налага същата да няма за предмет искане за допълване на първоинстанционното решение.

По изложените съображения като правилно, обжалваното разпореждане следва да се потвърди.

Така мотивиран Софийският апелативен съд, Търговска колегия, пети състав, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 8568/04.12.2023 г., постановено по т.д. № 334/2022 г. по описа на СГС, ТО.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБългария, по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

2

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3