Решение № 3928 от 26.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3928 гр. София, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20261110206657 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Електронен фиш (ЕФ) № ********** издаден от АПИ(Агенция пътна инфраструктура) на „*****“ ЕООД, ЕИК ********** е наложена имуществена санкция в размер на 2500(две хиляда и петстотин) лева на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. ал.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.102, ал.2 ЗДвП.

Недоволно от издадения електронен фиш е останало санкционираното лице, което в срочно подадена жалба, го атакува с искане за отмяна. В жалбата най-напред се изтъква, че при издаването на електронния фиш са нарушени процесуалните правила, доколкото към датата на нарушението не е предвидена възможност за санкциониране на нарушение по чл.179, ал.3б ЗДвП по този ред. На следващо място се излагат съображения за непълноти в съдържанието на електронния фиш, а именно дата, място на извършване, местоположение на камерата, данни за нарушителя. В допълнение се изтъква, че е нарушителят не е бил уведомен за пропуска в съответствие с чл.10б, ал.7 ЗП, както и се излагат аргументи за непропорционалност на санкцията.

В съдебно заседание дружеството- жалбоподателя, редовно призовано, се представлява от адвокат К., която моли за отмяна на електронния фиш по изложените в жалбата аргументи. Претендира присъждане на разноски- адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание въззиваемата страна- АПИ, редовно призовани, се представляват от юрисконсулт Г., която моли за потвърждаване на електронния фиш като правилен, законосъобразен и издаден при спазване на процесуалните правила. Претендира юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и 1 извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят „*****“ ЕООД, ЕИК ********** е търговско дружество, със седалище и адрес на управление ***************, представлявано от управителя си.

В търговската си дейност дружеството използвало различни моторни превозни средства, включително автобус марка „***“, с рег. № *********, с техническа допустима максимална маса 19200 кг т.е. над 12 тона, с брой оси - 2. На 01.08.2023г. в 13:00 часа посоченото по-горе пътно превозно средство, собственост на дружеството, а именно автобус марка „***“, с рег. № *********, се движело по път А-6(АМ „Европа), част от платената пътна мрежа. При км 60+705 на посочения пътен участък, била изградена и експлоатирана от АПИ стационарна контролна точка с № 10192, част от електронната система за събиране на таксите за ползване на републиканската пътна мрежа на база изминато разстояние за превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона (тол) и на база време за леки автомобили с обща технически допустима максимална маса до 3,5 т.

(електронна винетка). За посоченото устройство бил издаден Протокол за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка от 15.08.2019г.

При преминаване на посоченото по-горе пътно превозно средство, а именно автобус с рег. № *********, през посочената контролна точка, част от системата на НТУ, същото било заснето, като при това било отчетено наличието на маршрутна карта, но плащане за категория по-ниска от отчетената.

Приложени са статични изображения във вид на снимков материал на пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, както и на основание чл.167а, ал.3 ЗДвП бил създаден доказателствен запис в електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1, ЗП, с номер на нарушението 01EF872F66C216EFE063021F160A4E79.

Въз основа на същия бил генериран процесният Електронен фиш (НП) № ********** издаден от Национално тол управление(НТУ) към АПИ на "*****“ ЕООД, ЕИК ********** е наложена имуществена санкция в размер на 2500(две хиляда и петстотин) лева на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. ал.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.102, ал.2 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства- Електронен фиш (НП) № **********, създаден доклад от електронна система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл.179, ал.3- 3в от ЗДвП /извлечение за нарушение № 01EF872F66C216EFE063021F160A4E79, снимков материал от устройство № 1019, извлечение от електронната система на АПИ за генериране на ЕФ № **********, Протокол за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка, Протокол № 28765/21 от 09.09.2021г. на Управителния съвет на АПИ, Заповед № РД-11-983/13.09.2021г. на председателя на Управителния съвет на АПИ, образци на Електронен фиш, карта и извлечение от електронна система относно местоположение на техническо устройство № 1019, както и останалите документи, приложени по делото, включително фотоснимки на превозното средство.

Съдът възприема приложените по делото писмени доказателства в тяхната цялост като логични, последователни съответни помежду си. Те не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна 2 страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което се явява допустима, като преценена по същество се явява основателна в искането за отмяна на електронния фиш по изложените по-долу съображения.

Административнонаказателното производство е образувано и на дружеството-жалбоподател е наложена санкция въз основа на Електронен фиш № **********, издаден от АПИ. При това обаче съдът намира, че издаването на електронния фиш за санкциониране на нарушение на посоченото в същия основание- чл.187, ал.2, т.3 вр. 179, ал.3б ЗДвП е недопустимо и влиза в разрез с нормативната уредба, действала към момента на нарушението, и на издаване на електронния фиш. По правило облекчената процедура за санкциониране на административните нарушения чрез издаване на електронен фиш, вместо съставяне на АУАН и НП, въвежда изключение от общите правила на ЗАНН, поради което е допустима единствено в изрично предвидените случаи. По отношение на нарушенията свързани с експлоатацията на платената пътна мрежа този въпрос е регулиран в чл.189ж, ал.1 ЗДвП, който към дата 11.09.2023г.,- датата на генериране и подписване на ЕФ, допуска електронен фиш за нарушение установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал.

3 ЗДвП да се издава единствено в случаите по чл.179, ал.3 ЗДвП, но не и в останалите случаи, в частност при нарушение по чл.179, ал.3б. Налице са съществени различия между двата състава на административно нарушение, като субект на отговорността за административно нарушение по чл.179б, ал.3 е водачът на ППС, преминало по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена таксата по чл.10, ал.1, т.1 ЗП т.е. единствено физическо лице, което управлява превозното средство към момента на нарушението, а не ЮЛ собственик на автомобила, санкционирано с обжалвания ЕФ, а наред с това се касае за различно изпълнително деяние.

Следователно нормата на чл.189ж, ал.1 ЗДвП(в редакцията към датата на деянието и на генериране на ЕФ), която предвижда възможност за издаване на електронен фиш, поради ненадлежно изпълнение на задължението за заплащане при преминаване на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа се е отнасяла единствено до нарушението по чл.179, ал.3 ЗДвП, което има коренно различен субект и изпълнително деяние от нарушението, за което е издаден атакувания Електронен фиш № **********. Този извод не се променя от текста на чл.189ж, ал.7 ЗДвП, в който действително се говори за ЕФ за нарушенията по чл.179, ал.3-3б ЗДвП, но доколкото с цитираната разпоредба се урежда единствено влизането в сила на санкционния акт чрез препращане към чл.189, ал.10 ЗДвП, то от същата не могат да се правят изводи водещи до разширяване на приложното поле на електронните фишове при липса на изрична законодателна воля в текста на чл.189ж, ал.1 ЗДвП, доколкото подобен подход съставлява разширително корективно тълкуване, което е недопустимо в санкционните производство по аргумент от чл.46, ал.3 ЗНА.

В допълнение следва да се изтъкне и обстоятелството, че в настоящия случай, дружеството- жалбоподател е санкционирано за нарушение по чл.187а, ал.2 ЗДвП, което се изразява в "допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата", за което пък въобще липсва каквото и да е нормативно основание за издаване на електронен фиш, като препращането във всяка от трите точки на разпоредбата към текстовете на чл.179, ал.3 до 3б ЗДвП касае определяне размера на имуществената санкция, а не реда за налагането й.

Поради изложеното настоящият съдебен състав счита, че като е приложил през 2023г., когато съгласно приложеното извлечение от електронната система за обработка на нарушението е генериран ЕФ, облекчения ред по санкциониране чрез електронен фиш, за нарушение по чл. 187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б ЗДвП(въведен значително по-късно с 3 нарочно изменение), вместо общия ред на ЗАНН включващ съставяне и връчване на АУАН и последващо издаване на НП, наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, отклонил се е от императивни законови разпоредби, с което в значителна степен е ограничено правото на защита на нарушителя, в частност възможността да направи възражения по при съставянето на акт или в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН, да представи доказателства в подкрепа на своите твърдения и евентуално – оспори фактическите констатации на контролните органи. Посоченото процесуално нарушение от категорията на съществените е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на атакувания електронен фиш. (изрично в този смисъл и практиката на касационната инстанция- Решение № 4461/05.07.2023г. по адм.д. № 3606/2023г., Решение № 4438/05.07.2023г. по адм.д. № 3117/2023г., Решение № 6424/30.10.2023г. по адм.д. № 6809/2023г., Решение № 7197 от 23.11.2023г. по адм.д. № 10085/2023г., Решение № 190 от 08.01.2024г. по адм.д. № 9916/2023г., Решение № 5561 от 17.05.2024г. по адм.д. № 2845/2024г., Решение № 2061 от 28.03.2024г. по адм.д. № 11745/2023г., Решение № 1681 от 08.01.2024г. по адм.д. № 10945/2023г., Решение № 12812 от 25.07.2024г. по адм.д. № 5284/2024г. всички по описа на АССГ, както и редица други). Аргумент в тази насока се явява и въведената с ДВ бр.13 от 2024г., в сила от 13.02.2024г. промяна в текста на чл.189ж, ал.1 ЗДвП, с която е предвидена възможността за издаване на електронен фиш и за нарушения по чл.179, ал.3б ЗДВП, ergo същата не е съществувала към датата на нарушението 01.08.2023г.

На следващо място съдът констатира и още едно процесуално нарушение, свързано този път със съдържанието на електронния фиш и в частност описанието на нарушението.

Същото съгласно текста на ЕФ се е изразило в това, че частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП, доколкото автомобил с рег. № ******** има маршрутна карта, но платената категория е по-малка от установената. Никъде в текста на атакувания акт обаче не се съдържа информация за дължимия, но незаплатен размер на пътната такса, нито дори за тол сегмента, за който тя се дължи, неговата начална и крайна точка или дължина, още по-малко пък, за която и да е от другите характеристики на пътя заложени като критерии за определяне на дължимата пътна такса в посочената по-горе разпоредба на ЗП.