Решение № 262651 от 20.10.2021, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№262651/20.10.2021г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година, проведено в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ при участието секретаря Даяна П., като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №13389 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото се развива по предявен отрицателен установителен иск за собственост от П.С.Я., ЕГН ********** *** срещу М.С.Б., ЕГН ********** *** за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата не е собственик на реална част от недвижим имот с идентификатор ************, с площ от 1000 кв.м. находящ се в село К., община Варна, област Варна, местност „Голяма К.” при граници: ***, ***, *** и

***, в частта в която недвижим имот с идентификатор ************попада в площта на поземлен имот №421 по кадастрален план на местност „Ф.Д>и К.”, гр. Варна, при граници:ПИ №420, път, дере и гора, която реална част е при граници: съвпадащи западна и южна граница, съответно източна граница преминаваща покрай застроителната линия на сграда в имота и продължаваща по пътека водеща към улицата, която представлява южна граница на имота, която реална част е повдигната в цвят на скица приложена на л.21 от делото, на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е собственик на ПИ №421, целия с площ от 1223 кв.м., който имот се намира в землището на гр. Варна, местност „Ф.Д>и К.”, който имот е придобил по силата на договор за покупко – продажба от 06.06.2007г., оформен в нотариален акт № 196/2007г. Имотът ищецът придобил от наследниците на П. и П.Г>, чиито права на собственост били възстановени в стари реални граници въз основа на Решение №1179/30.03.2004г. на ОСЗГ, постановено по чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ. С цитираното решение е потвърдено възстановяването на имот с площ от 1,5 дка., местност „Ф.Д>“, землище на гр. Варна, който П. и П.Г> се придобили въз основа на договор за покупко – продажба, оформен в НА №118/1957г.

В исковата си молба посочва, че притежаваният от него имот №421 се намира в граничната зона между село К. и гр. Варна, поради което във времето и при действието на различните кадастрални планове е бил причисляван към землищата, като на село К., така и към гр. Варна.Оспорва правните основания, въз основа на които ответницата се легитимира за собственик на имот с идентификатор ************, за процесната реална част, като намира, че договорът за покупко – продажба №118/2017г. и Решение №4а/13.07.2017г. на

ОСЗ не я легитимират за собственик на процесната част.

Счита, че неправилно с Решение №4а/13.07.2017г. на ОСЗ е възстановен имот в полза на праводателя на ответницата, доколкото за част от този имот вече е осъществена реституционна процедура, която е завършила с постановяване на Решение №1179/30.03.2004г. в полза на наследниците на праводателите на ищеца. В евентуалност сочи, че с решението е възстановен имот различен от заявения, доколкото е заявено, че наследодателя на ответницата е притежавал имот с площ от 700 кв.м. в местност „Голяма К.“, представен е нотариален акт за имот с площ от 850 кв.м., а предмет на реституционната производство е имот от 1000 кв.м.За нищожно намира Решение №4а/13.07.2017г. на ОСЗ, доколкото с предходно решение

№290/10.02.1995г. ПК е постановен отказ за възстановяване правото на собственост върху имота, по отношение на което решение било образувано гр. дело №3362/1996г., което не било приключило с окончателен съдебен акт, който да отмени решението на ПК.

В евентуалност посочва, че имота е придобил на оригинерно придобивно основание, а именно давностно владение осъществявано добросъвестно, несмущавано и на основание годно да го направи собственик, считано от 06.06.2007г., което владение е продължило повече от 10 години. Твърди, че в полза на праводателите на ищеца е постановено решение №1179/30.03.2004г. на ОСЗГ гр. Варна, с което на осн. чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ е възстановен имот с площ от 1,5 дка. в местност „Ф.Д>”, землище на гр. Варна. Ищецът твърди, че върху част (повдигната в цвят и посочена на л.21 от делото) от притежавания от него недвижим имот се ситуира имот с идентификатор ************, за който като собственик въз основа на деривативно придобивно основание се легитимира ответницата.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.

В отговора на исковата молба ответницата излага възражения, че същата се легитимира за собственик на имот с идентификатор ************, с площ от 1000 кв.м. находящ се в землището на село К., въз основа на наследяване и реституция за ½ ид.част от имота, а за останалата ½ ид.част въз основа на разпоредителна сделка, а именно договор за покупко – продажба от 09.11.2017г., обективиран в нотариален акт № 67/2017г. Излагат се съображения,че с решение №

748/01.11.2000г. на ПК – Варна в полза на наследниците на С.М.Г.е признато правото на възстановяване върху имот с площ от 1000 дка, представляващ №9851 по КП от 1956г., намиращ се в землището на гр. Варна, местност „Голяма К.”, като с решение №1827/24.11.2014г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение на ПК – Варна от 2000г., като вместо имот №9851, следва да се чете имот №9434.КККР за землището на село К. била одобрена със Заповед от 2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, като с решение № 4а/13.07.2017г. на ОСЗ- Варна е възстановено правото на собственост на наследниците на С.М.Г.по отношение на имот 9851 по КП от 1956г., целия с площ от 1000 кв.м., представляващ процесния имот с идентификатор ************, землище на село К., община Варна. Излага се, че въз основа на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 1946г. праводателят на ответницата - С.М.Г.е придобил имот с площ от 1,5 дка. в местност „К.”, като през 1955г. имота е бил отчужден от Горско стопанство за залесяване. В последствие през 1992г. ответницата в качеството й на наследник на С.Г>е поискала със заявление от 1992г. да й бъде възстановен имота, като с Решение №290/10.02.1995г. на ПК е отказано възстановяване, доколкото било прието, че в полза на наследниците на С.Г>бил възстановен друг имот в местност „С.“, землище на село О., който имот бил заменен за процесния имот в местност „Голяма К.”.

Не отрича, че е образувано гр. дело №3362/1996г., като същото е приключило с прекратително определение постановено от ВРС, което определение е по реда на чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ. С цитираното определение е прекратено производството по делото, доколкото съдът е счел, че вече е подадено заявление за възстановяване по друг ред.

Излага възражения, като посочва, че ищецът не се легитимира за собственик на имота въз основа на договор за покупко – продажба, който е оформен в НА № 136/2007г., доколкото намира, че той няма вещнопрехвърлителен ефект, предвид това, че праводателите на ищеца не се легитимират за собственици на имота предмет на разпоредителната сделка. Посочва, че решение №1179/30.03.2004г. на ОСЗГ гр. Варна единствено признава собствеността върху имот с площ от 1,5 дка. в землището на гр. Врана, местност Ф.Д>, респ. приключване на процедурата по възстановяване следва да бъде осъществено с приемане план на новообразуваните имоти за местността, в която се намира имота. Към момента на прехвърлителната сделка, въз основа на която се легитимира ищеца, оформена в НА №136/2007г. имота посочен в цитираното решение не е с приключила процедура по възстановяване. Намира, че не е налице идентичност между имота посочен нотариален акт №118/1957г., респ. имота посочен в решение

№1179/2004г. на ОСЗГ с имота посочен в НА

№136/2007г.Намира, че имота по НА №136/2007г. се намира в местност „Ф.Д>“, а не в местност

„К.“, която е различна местност, независимо от обстоятелството, че ПСИГ е изработен като комбиниран и за двете местности.

Оспорва релевираното в условията на евентуалност от ищеца основание за придобиване на имота по давност. Счита, че до приключване на реституционната процедура по възстановяване на имота в полза на ответницата, ищецът не би могъл да се позове на придобивната давност, като способ за придобиване на имота.

Твърди, че процедурата по възстановяване на собствеността за ответницата е приключила на 24.09.2017г., от който момент до предявяване на исковата молба в съда не е изтекъл предвидения в закона срок за придобиване на имота по давност. В евентуалност оспорва, че имота се владее от ответника за посочения от него период. Посочва, че във владение на имота ответницата влиза на през 2017г., като едва през септември 2019г. ищецът разбивайки катинар, който е поставен от ответницата отнема владението й.

В срокът по чл. 219, ал.1 ГПК е предявен обратен иск от ищеца П.С.Я., ЕГН ********** *** срещу третото лице –помагач на страната на ищеца С.П.Г., ЕГН ********** с адрес *** за осъждане на страната да заплати сумата от 17800,72 лева, съставляваща заплатена продажна цена по договор за покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 196, том XLVII, дело № 11602/2007г. по описа на Служба по вписванията - Варна, който иск е предявен в условията на евентуалност, в случай, че бъде отхвърлен главният му отрицателен иск за собственост срещу настоящия ответник М.С.Б., на осн. чл. 55, ал.1, пр.2ро ЗЗД.

Ищецът Я. в изложението си по обратният си иск посочва, че към момента на сделката – 06.06.2007г. е имал очаквания да придобие в пълен обем правото на собственост по отношение на ПИ 421, който е предмет на прехвърлителната сделка. Предявява обратният си осъдителен иск, като в случай, че с влязлото в сила съдебно решение по настоящото дело бъде отречено правото на собственост на ищеца върху частта от ПИ 421, която попада в имот с идентификатор ************, очакванията му да придобие материални права в пълен обем биха се оказали неосъществени, с оглед на което желае осъждане на страната да върне заплатената продажна цена.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от третото лице – помагач по предявения срещу нея осъдителен иск. Излагат се възражения за неоснователност на иска. Посочва, че процесния имот се владее от ищеца необезпокоявано от 07.06.2007г. – датата на разпоредителната сделка – до 17.07.2017г., на която дата ответницата Б. е въведена във владение, за което е съставен протокол за въвод №1629. След този момент отново ищецът се върнал владението върху имота, при което и доколкото към момента на сезиране на съда той владее имота то искът е допустим.

Намира искът за основателен, като счита, че ответницата Б. следва да докаже идентичността на имота посочен в договор за дарение от 25.06.1946г. отразен, като имот от 1,5 дка- лозе в местност „Малкака К.“ с процесния имот с идентификатор ************, съответно че този имот е включен в имот ПИ№9434 по

КП от 1956г., ПИ109/КП73г., ПИ421/КП1999г.

Излагат се, че с решение №

748/01.11.2000г. на ПК при Община Варна в полза на наследниците на С.Г>е признато правото на собственост на 1,000 дка. от имот в местност „Голяма К.“ представляващ имот №9851 по КП от 1956. Едва със заявление от 2014г. ответницата е поискала отстраняване на техническа грешка в решението на ПК, с което се признават наследниците на Г. за собственици на имот №9851, при което за тези 14 години от датата на издаване на първоначалното решение имотът може да бъде придобит по давност от недобросъвестен владелец.

Посочва, че имотът посочен в решение на ПК №1179/30.03.2004г., на което ищецът се позовава, по отношение на имот ПИ №421 с площ от 1223кв.м. в местност „Ф.Д>и К.“ е идентичен с имота по НА № 118/1957 и представляващ лозе – хавра, с площ от 1,5 дка в землището на гр. Варна и горски фонд.Счита, че процедурата по реституция на имота с решение на ПК №1179/30.030.2004г. е приключила, поради което за посочените в това решение имоти могат да се извършват и разпоредителни сделки.

Намира възражението на ответника, с което се оспорва евентуалното придобивно основание на ищеца за придобиване по давност на имот ПИ №421 за неоснователно, доколкото счита, че разпоредбата на чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ се прилага само за продадени или предоставени за ползване имоти на трети лица от ТКСЗ и пр.

Разпечатката съдържа 32 от 137 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7884e228-293b-4607-b0a3-b7a70ef22e25