Решение № 262 от 24.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. София, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно търговско дело № 20221001001049 по описа за 2022 година

Производството е по чл.294, във вр. с чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 50158/12.12.2022 г., постановено по т.д.№1133/2021 г. на ВКС, I т.о., е отменено Решение № 144/15.03.2021 г. по в.т.д.№2237/2020 г. по описа на САС и делото върнато за ново разглеждане.

Производството е образувано по въззивна жалба на „Национална електрическа компания “ ЕАД срещу Решение № 530/13.03.2020г., постановено по т.д. № 2576/2017 г., СГС, ТО, VI – 22 състав, в частта с която въззивното дружество е осъдено да заплати на „Енергийна финансова група“ АД в несъстоятелност, на основание чл. 99 от ЗЗД, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД, сумата от 2 346 632.22 лева, представляваща придобито с договор от 25.01.2013 г. от ищеца вземане срещу ответника за възнаграждение по договор за консултантски услуги № И – 455 – 05 от 31.01.2005 г., изменен със споразумение от 24.01.2011г., във връзка с който е издадена фактура № 160/23.08.2012г., ведно със законната лихва от 23.08.2017 г. до окончателното заплащане на дълга и сумата от 715 151.81 лева, представляваща лихва за забава за периода 23.08.2014 г. до 22.08.2017 г., на основание чл. 99 от ЗЗД във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и в частта относно 1 разноските. Сторени са оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Твърди се, че решението е постановено в недопустимо съдебно производство, поради изначална липса на активна процесуална легитимация на ищеца, което представлява абсолютна процесуална пречка за разглеждане на иска и постановяване на решение. Поддържа, че ищецът се легитимира като носител на спорното вземане въз основа на договор за продажба на вземания от 25.01.2013г., сключен с „Уорлипарсънс нюклиър сървисис “ ЕАД, като договорът е сключен под отлагателно условие – заплащане на цената по договора и учредяване на поръчителство, като в процеса не е доказано тяхното реализиране. С оглед на горното твърди, че договорът за цесия не е влязъл в сила и съответно не е породил валидно правно действие и транслативен ефект по отношение на процесните вземания, поради което и ищецът не е процесуално легитимиран да претендира процесното вземане.

Излага, че по делото не са представени уведомления, изходящи от цесионера и потвърждения за извършената цесия от цедента за конкретния договор за прехвърляне на вземания от 25.01.2013г., с доводи, че представените доказателства касаят друг договор за прехвърляне на вземания от 28.01.2013г.

Навежда доводи за необоснованост на извода на първоинстанционния съд за преклудиране на възраженията за нищожност на договор № И – 455 – 05/31.01.2005г., ведно с всички негови изменения и допълнения. Излага, че последните не попадат в рамките на изключенията, предвидени в чл. 43, ал. 2 от ЗОП (отм.) за допустимост на изменения в договор, сключен след проведена процедура по обществена поръчка, поради което се явяват нищожни на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Твърди, че нищожен се явява и договорът за субективна новация от 31.01.2005 г. с който е заместен участникът в проведената процедура за възлагане на обществена поръчка.

Изтъква незаконсъобразност на изводите на първоинстанционния съд за валидност на договора за прехвърляне на вземания от 25.01.2013г., тъй като предмет на цесията са вземания, произтичащи от нищожни изменения на договор за обществена поръчка. Сочи, че изводът на първоинстанционния съд, че исковата претенция не е погасена по давност, тъй като за нея следва да бъде приложен общият петгодишен давностен срок е неправилен, тъй като процесното вземане отговаря изцяло на характеристиките на „периодичното плащане“. Сочи незаконосъобразност на изводите за правните последици на 2 арбитражно решение от 06.09.2018г. на Арбитражния съд при Международната търговска камара, Париж по дело № 20351.МНМ, постановено между цедента на процесното вземане „Уорлипарсънс нюклеар сървисиз “ ЕАД и „Национална електрическа компания“ ЕАД. Излага, че съдът неправилно е приел, че с арбитражното решение е призната валидността на договор № И – 455 – 05/31.01.2005г., както и на споразумението за прехвърляне на права и заместване в задължения от 24.01.2011г., като последващи възражения за нищожност на договора и споразумението са преклудирани. Инвокира оплакване за противоречие на постановеното решение с нормата чл. 297 от ГПК, поради липсата на обвързващо действие за българския съд на Арбитражното решение, тъй като неговото действие не е признато по надлежния за ред и изпълнението му не допуснато на територията на Република България. Излага, че по делото не са ангажирани доказателства, за признаване и допускане изпълнението на арбитражното решение по реда Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, т.е. че е приключило производство по екзекватура. Навежда доводи за необоснованост на изводите, че прехвърленото вземане е лихвоносно. Моли съда да обезсили постановеното решение, евентуално да отмени същото и да отхвърли предявения иск.

Въззиваемият „Енергийна финансова група“ АД (н), изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, като излага подробни съображения. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Третото лице – помагач на ищеца - „Аркадия сървисис“ АД изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, с доводи за законосъобразност на обжалваното решение, като моли съда да потвърди същото. С Определение от 09.02.2023 г. съдът е конституирал в настоящото производство назначения от ОС-Стара Загора синдик на дружеството- М. Г..

Третото лице- помагач на ищеца П. Б. М., в качеството си на приобретател на спорното право, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

Пред настоящата инстанция са приети нови писмени доказателства – сертификат-извлечение от ТР на Англия и Уелс за идентичност на имена на дружеството „УОРЛИ ЮРЪП“ ЛТД, което е едноличен собственик на 3 капитала на „УорлиПарсънс Нюклиър Сървисис“ ЕАД, със сегашно наименование „Уорли Нюклиър Сървисис“ ЕАД. Видно от представения сертификат е, че „УОРЛИ ЮРЪП“ ЛТД на 29.01.2002 г. е преименувано на Парсънс и енд Си Юръп Лимитид, на 01.07.2005 г. – на „УорлиПарсънс Юръп Лимитид, на 15.05.2019 г.- на „УОРЛИ ЮРЪП“ ЛТД.

Апелативен съд-София, след като разгледа и обсъди доводите и възраженията на страните и съобразно данните по делото и приложимите законови разпоредби, както и задължителните указания на ВКС, дадени в отменителното решение, приема следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

От фактическа страна съдът намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.99 вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от „Енергийна финансова група“ АД срещу „Национална електрическа компания“ АД за заплащане на сумата 2 346 632.22 лева, представляваща придобито с договор от 25.01.2013г. от ищеца срещу ответника вземане за възнаграждение по договор за консултантски услуги № И – 455 – 05 от 31.01.2005г., изменен със споразумение от 24.01.2011г., във връзка с който е издадена фактура № 160/23.08.2012г., мораторна лихва върху тази сума в размер на 716 568.53 лева, дължима за периода 22.08.2014 г. - 22.08.2017 г.

Между страните не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че с решение №40, т.20/21.10.2004 г. е открита процедура за възлагане на обществена поръчка по ЗОП с възложител „НЕК“ ЕАД за избор на архитект-инженер по програма за финансиране и изграждане на АЕЦ „Белене“. Не е спорно, че в проведената процедура за изпълнител на обществената поръчка е избрано „Парсънс ИендСи Юръп Лимитид“, Великобритания.

На 31.01.2005 г. е сключен Договор № I-455-05, 31.01.2005 г. между „НЕК“ ЕАД, от една страна като възложител, и „Парсънс ИендСи Юръп Лимитид“, Великобритания от друга като изпълнител. Договорът е приет с протоколно решение на МС №24/24.06.2004г., в което е посочено изрично, че 4 проектът ще бъде реализиран на две фази: фаза I - до финансовото приключване и фаза II- до финалното приемане на проекта. Съгласно договорните клаузи, обемът на услугите, графикът и изискванията за отчитане са посочени конкретно в приложение А и техническото задание в допълнение 1 на споразумението, а цените и търговските условия за обема работа -в Приложение В.

Установява се още, че на същата дата, на която е сключен договорът31.05.2005г., е сключен Договор за новация, по силата на който със съгласието на възложителя НЕК, „Парсънс Иенд Си Юръп Лимитед Великобритания“ е прехвърлил в полза на едно новоучредено специално за тази цел дружество „Парсънс Иенд Си България“ЕООД (впоследствие с променено наименование на „Уорли Парсънс Юръп Енерджи Сървисиз“ ЕООД), всички права, интереси или задължения, произтичащи от договора за обществена поръчка.

С Анекс № 1 към договор И-455-05, сключен между ответника и „Парсънс и енд си България“ ЕООД, страните са изменили графика за натоварване на работната сила, графика за фактуриране и разбивката на разходите. В т. 2 от споразумението е постигнато съгласие общата стойност на договора да бъде увеличена с 2 100 300 евро до обща фиксирана сума от 18 985 185 евро.

С Анекс № 2 към договор 1-455-05, сключен между ответника и „Парсънс и енд си България“ ЕООД, в сила от 29.06.2006 г., фазата на развитие и договаряне на проекта е удължена с два месеца, като срокът изтича на 31.08.2006 г.

Не се спори още, че през годините са предприети многократни изменения на договора, а именно:

Н а 31.01.2005г. е сключено Споразумение за новация, с което със съгласието на възложителя „Национална електрическа компания“ ЕАД, „Парсънс ИендСи Юръп Лимитед“, Великобритания, е прехвърлило в полза на новоучреденото дъщерно дружество „Парсънс ИендСи България“ ЕООД всички права, интереси и задължения, произтичащи от договора за обществена поръчка, като правоприемникът е заместил изцяло праводателя си. Установява се, че в самия договор за възлагане на обществена поръчка е предвидена изрично такава възможност - първоначално избраният за 5 изпълните да прехвърли със съгласието на възложителя правата и задълженията си по договора в полза на трето лице, с което това лице да го замести като страна по договора.

С решение №3/22.06.2007г. по ф.д.№ 8777/2003г. на СГС е променено наименованието на новия изпълнител по договора от „Парсънс ИендСи България“ ЕООД на „Уорли Парсънс Юръп Енерджи Сървисиз“ ЕООД.

На 24.01.2011 г. между „Уорли Парсънс Юръп Енерджи Сървисис“ ЕООД, „НЕК“ ЕАД и „УорлиПарсънс Нюклиър Сървисис“ ЕАД е сключено Споразумение за прехвърляне на права и заместване в задължения, като дружеството било заменено като страна по договор № И-455-05/31.01.2005 г. от „Уорли Парсънс Нюклиър Сървисис“ ЕАД (капиталът на което се притежавал от Уорли Парсънс Лимитид, Австралия).

На 25.01.2013 г. е сключен Договор за продажба на вземания, по силата на който „Уорли Парсънс Нюклиър Сървисис“ ЕАД, като цедент прехвърлило на „Енергийна финансова група“ АД, в качеството му на цесионер, вземания на цедента към „НЕК“ ЕАД, произтичащи от Договор № И-455-05/31.01.2005 г., част от които е и вземане по фактура № 160/23.08.2012 г. общо за сумата от 1 199 814 евро без ДДС. Уведомлението е извършено с известие до „НЕК“ ЕАД с изх.№ BNPP-0004/28.01.2013 г. и повторно за процесната фактура с писмо с изх.№ BNPP-0023/20.06.2013 г., за което не се спори, че е получено от ответника с вх.№ 99-04-22/21.06.2013 г., съобразно датата на щемпела за входящи документи.

С писмо, заведено при „Уорли Парсънс Нюклиър Сървисиз“ ЕАД на 07.10.2013 г., ответникът „Национална електрическа компания“ ЕАД го е уведомил, че поради приетото решение на МС №250/29.03.2012г. за прекратяване на изграждането на АЕЦ „Белене“, счита договора за развален по право поради невъзможност за изпълнение.