Решение № 27 от 04.02.2025, Районен съд - Оряхово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Оряхово, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В.Л.П. при участието на секретаря В.И.И. като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20241460100475 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба Вх. № 2571/02.07.2024 г. от С. И. К., немски гражданин, код по булстат:

175740293, родена на ********** г., с документ за самоличност № L3H15TMNK, издаден на 31.01.2019, от В.Т.Ш. Ф.Р.Г. и адрес: Ф.Р.Г. 10245 Берлин, Г.М.Щ № 3, действаща чрез пълномощниците си д-р М Р. Н., с личен номер в регистрите на българската адвокатура №6000006701 и адвокат М. А.

А. с личен номер в регистрите на българската адвокатура №1500676010, с посочен съдебен адрес: 1504 София, ***, тел. ***, [email protected] срещу В. В. В., с ЕГН ********** от гр. Враца, ж.к.

„Дъбника“, бл. 26, вх. Г, ет. 4, ап. 84 и Т. К. Т., с ЕГН ********** от гр. Лом, ***А, ет.4, ап. 15, с която се иска установяване спрамо двамата ответници, че поземлен имот с идентификатор *** с площ 40 857 кв.м. в с. Г.В., Община Оряхово не е собственост на Т. К. Т., както и да бъде обявена нищожността на саморъчно завещание от 03.09.2005 г., обявено с Протокол от 01.03.2022 г., в полза на ответницата Т. К. Т., тъй като не е написано и подписано от покойния баща на ищцата Х. К. И.ов. Претендират се разноски в производството.

Предявени са отрицателни установителни искове с правна квалификация чл. 440, ал. 1 от ГПК и чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН.

Ищцата твърди, че като наследник на своя баща Х. К. И.ов– б.ж. на гр.

София, е собственик на поземлен имот с идентификатор *** с площ 40 857 кв.м. в с. Г.В., Община Оряхово, област Враца по КККР, одобрени със Заповед РД 18-97/14.02.2019 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 27.02.202З г., адрес на ПИ: с. Г.В., местност Въртопа, трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 6, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 054060 при съседи: ***, ***, 1

***, ***, ***, ***, ***. Върху този имот е насочено принудително изпълнение по изпълнително дело № 20248990401113, образувано при ЧСИ И.ка Ц, с Рег. № 899, с район на действие Окръжен съд Враца, като страни по това дело са двамата ответници В. В. В. - взискател и Т. К. Т. – длъжник. Във връзка с този факт се твърди, че изпълнението е насочено срещу имущество, което не принадлежи на длъжника Т. К. Т., тъй като завещанието от 03.09.2005 г., въз основа на което тя се легитимира като собственик на процесния имот, е нищожно – не е написано и подписано от завещателя Х. К. (баща на ищцата). Последният се твърди, че на 03.09.2005 г. се е намирал извън България - в отделение за интензивно лечение в болница в Германия и не е бил състояние да пише и подписва каквито и да било документи. Именно затова за ищцата е налице правен интерес от обявяване нищожността на саморъчно завещание от 03.09.2005 г., обявено с Протокол на нотариус от 01.03.2023 г. и установяване, че изпълнението по изпълнително дело № 20248990401113, образувано при ЧСИ И.ка Ц, с Рег. № 899, с район на действие Окръжен съд Враца, е насочено срещу имущество, което не принадлежи на ответницата Т. К. Т., тъй като ищцата е единствен законен наследник на покойния Х. К. И.ов и се легитимира като собственик на процесния имот с приложените към исковата си молба Договор за доброволна делба на земеделска земя от 07.03.2001 г. и два боя Констативни нотариални актове от 11.06.2009 г. и от 19.03.2001 г. В исковата молба подробно са изложени аргументи относно допустимостта и основателността на предявените искове, респ. подробни фактически твърдения, които според ищцата обуславят тази допустимост и основателност на същите.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника В. В. В., действащ чрез пълномощника си адв. Х. Г. П. от АК Враца, с който се оспорват предявените искове. Твърди се, че Т. К. Т. е собственик на процесния имот, въз основа на надлежно обявено и вписано завещание в нейна полза, както и че същата е владяла имота повече от 20 години. Сочи се също, че ищцата никога не е владяла имота, тъй като не е пребивавала в Р България и като чужденец, нямащ постоянен или настоящ адрес в Р България, не е изпълнила изискванията на чл. 3б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, което опорочава представения от нея Констативен нотариален акт от 2009 г.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата Т. К. Т., действаща чрез пълномощника си адв. Д. Е. К. от АК Враца, с който се оспорват предявените искове като неоснователни по идентични съображения с тези на ответника В., а именно че ищцата никога не е владяла имота, за да се снабди през 2009 г. с констативен нотариален акт за собственост и наличие на надлежно обявено завещание в полза на ответницата, което я легитимира като собственик. При тези доводи е заявено искане за отхвърляне на предявените от ищцата искове.

По отношение на оспореното саморъчно завещание се твърди, че твърденията за неговата нищожност са неоснователни, както и че същото е получено по пощата от Т. Т.. Сочи се, че покойният Х. К. е имал намерение да й прехвърли собствеността върху процесната нива, тъй като тя я е обработвала години наред преди неговата смърт, за което той е имал знание и не се е противопоставял. При тези доводи е заявено искане за отхвърляне на предявените от ищцата искове.

2

Заявено е възражение за изтекла придобивна давност по отношение на процесния имот в полза на Т. К. Т., което е прието за разглеждане в производството. Твърди се, че ответницата владее имота повече от 10 години, считано от 01.03.2004 г., вкл. до настоящия момент, като се твърди владението да е било спокойно, явно и непрекъснато, като ищцата обработва имота, ползва се от плодовете му и се грижи за него, като го е отдавала под наем на земеделци, по сключени устни договори с тях. Претендират се разноски в производството.

След като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 132, том IV, рег. № 1909, дело № 564 от от 11.06.2009 г. се установява, че ищцата С. И. К. е призната за собственик по наследство на процесния недвижим имот, който съгласно приложена актуална скица представлява поземлен имот с идентификатор *** с площ 40 857 кв.м. в с. Г.В., Община Оряхово, област Враца по КККР, одобрени със Заповед РД 18-97/14.02.2019 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 27.02.202З г., адрес на ПИ: с. Г.В., местност Въртопа, трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 6, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 054060 при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***. Освен на този имот, ищцата е призната за собственик по наследство и на още три имота, наследени от баща й Х. К. И.ов – б.ж на гр. София и находящи се в с. Г.В., общ. Оряхово.

От приложения по делото Договор за доброволна делба на земеделска земя от 07.03.2001 г. се установява, че наследниците на К.И.Д. – б.ж на с. Г.В., общ. Оряхово (дядо на ищцата) са постигнали съгласие за доброволноо разпределение на наследството му, като в дял на покойния баща на ищцата е възложен именно процесния недвижим имот – нива от 40,850 дка., шеста категовия земя, в местността „Въртопа“, представляващ имот № 054060 в с.

Г.В., общ. Оряхово. По отношение на този имот, след доброволната делба между наследниците на К.И.Д. – б.ж на с. Г.В., общ. Оряхово, покойният баща на ищцата Х. К. И.ов се е снабдил и с Констативен нотариален акт № 31, том I, рег. № 158, дело 75 от 19.03.2001 г. по отношение на процесния имот.

От приложените по делото съобщение за насрочен опис с Изх. № 18548/ 29.04.2024 г., постановление за налагане на възбрана, справка за вписвания, отбелязвания и заличавания по електронна партида 7707 от 11.06.2009 г. за процесния имот, 2 броя изпълнителни листове от 11.04.2024 г., 2 броя заповеди за изпълнение по чл. 417 ГПК от 11.04.2024 г., Запис на заповед от 08.02.2022 г., Запис на заповед от 14.01.2023 г., молба за образуване на изпълнително дело от 25.04.2024 г. се установява, че при ЧСИ И.ка Ц, с Рег. № 899, с район на действие Окръжен съд Враца е образувано изпълнително дело № 20248990401113, с взискател ответникът В. В. В. и длъжник – ответницата Т. К. Т., като изпълнението е насочено срещу процесния имот, чрез насрочване на опис и оценка на същия, респ. изнасянето му на публична продан.

Въз основа на Обезпечителна заповед № 7/05.06.2024 г., издадена от ОС Враца по ч. гр. дело № 431/2024 г. в полза на ищцата, е допуснато обезпечение 3 на бъдещ иск, чрез спиране на изпълнението по образувано изпълнително дело № 20248990401113 по описа на ЧСИ И.ка Ц, с Рег. № 899, с район на действие Окръжен съд Враца, което се установява от приетите по делото Определение № 579/04.06.2024 г. по ЧГД 431/2024 на Окръжен съд Враца, Обезпечителна заповед от 05.06.2024 г., Постановление за спиране на изпълнението № 1468/10.06.2024 г., Съобщение за спиране на изпълнението и молба по ИД 1113/2024 г. по описа на ЧСИ И. Ц.

По делото е приложено и Саморъчно завещание от 03.09.2005 г., ведно с Протокол от 01.03.2022 г. за обявяване на това завещание, съгласно които покойният баща на ищцата – Х. К. И.ов – б.ж. на гр. София, е завещал в полза на ответницата Т. Т. цялото си притежавано към смъртта му имущество, като не е налице изброяване какво включва това имущество.

Представен по делото е и Протокол за извършена частна почеркова експертиза, която съдът не следва да коментира и ползва в производството, тъй като същата е извършена преди подаване на исковата молба – т.е извън настоящото производство и изводите от нея не могат да се ползват от съда по делото.

От приложеното Писмо от Германски сърдечен център Берлин от 21.10.2005 г. се установява, че покойният баща на ищцата – Х. К. И.ов – б.ж. на гр. София е бил хоспитализиран в сърдечния център от 30.08.2005 г. до смъртта си на 27.09.2005 г., с остър миокарден инфарк от 19.08.2005 г., коронарна болест на три съда и други диагнози, като на 31.08.2005 г. е била извършена операция на пациента. Последвали са усложнения и допълнителни интервенции, с последващо влошаване на състоянието на пациета, който е починал на 27.09.2005 г. в 6,42 часа.

От представените по делото преводи на смъртен акт от 30.09.2005 г. и удостоверение за наследници от Районен съд Лихтенберг от 29.11.2005 г. се установява, че Х. К. – роден на 22.02.1926 г. и живущ в Берлин – Лихтенберг е починал на 27.09.2005 г. в Берлин – Митте и е бил женен за Елизабет Гизела К., а единствен негов наследник по завещание е дъщеря му С. И. К..

От представените по делото писмени документи от ОЗС Оряхово (писмо с изх. № РД-12-05-133-6/03.01.2025 г., електронно писмо от 08.01.2025 г., молба до ОСЗ Оряхово от 13.12.2024 г. с вх. № РД-12-05-135-5/16.12.2024 г. и писмо от ОСЗ Оряхово, с изх. № РД-12-05-133-4/29.05.2024 г.) и Договор за аренда на земеделска земя от 11.08.2005 г. се установява, че процесният имот е бил обработван в периода 2005 г. – 2015 г. по силата на договори за аренда и преарендуване, а след 2015 г. и до момента се обработва като бели петна по чл.

37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ.

По делото е прието и заключение на допусната съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно, пълно и всестранно изготвено по поставените въпроси, съгласно компетентността и специалните знания на вещото лице в конкретната област.

От заключението се потвърждава, че съгласно здравословното състояние и всички медицински документи от болничен престой и интервенции спрямо покойният баща на ищцата – Х. К. И.ов – б.ж. на гр. София, то последният на дата 03.09.2005 г. (датата на съставяне на саморъчното завещание, представено от ответницата Т. Т.) не е бил способен да пише и не е бил в съзнание след проведената на 31.08.2005 г. операция, като е показал будна реакция едва на 07.09.2005 г., вкл. предвид това състояние – на дата 03.09.2005 4 г. не е бил в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и не е могъл адекватно да ги ръководи.