Определение № 2869 от 04.11.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2869 гр. София, 04.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502879 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и следв.ГПК.

Постъпила е частна жалба, вх.№ 273546, подадена на 09.09.2025 г. от процесуалния представител на С. И. К., ответник пред първоинстанционния съд, срещу определение № 263409 от 22.08.2025 г. по гр.д.№ 10845 по описа за 2020 г. на СГС, с което е оставена без уважение молба, вх.№ 270213 от 25.06.2025 г. на С. И. К. да бъде отменено допуснатото с определение № 2396 от 26.10.2020 г. по в.ч.гр.д.№ 3510 по описа за 2020 г. на САС, обезпечение на бъдещ иск, след отмяната на определение № 262210 от 12.10.2020 г. по ч.гр.д.

№ 10845/2020 г. на СГС, ІV-а състав.

В обстоятелствената част на жалбата се сочи, че определението е неправилно и необосновано. Мотивите на съда били лаконични. Сочи, че висящността на производството пред ВКС в частта за разноските не може да влияе върху вземането на ищеца, което било обезпечено. Сочи се, че в молбата, с която се искало отмяна на обезпечението, подробно било описани вземанията и извършените прихващания, както и погасяването чрез плащане на присъденото в полза на ищеца, вземане. Посочено било и отпадането на причините за допускане на обезпечението, както и отпадането на обезпечителната нужда- ищцовата претенция била отхвърлена над 87,50 %; налице било погасяване чрез прихващане и плащане. Действително, било 1 налице производство по чл.248 ГПК по т.д.№ 196 по описа за 2025 г., но то касаело само оспорения от ищеца размер на адв.възнаграждение в полза на К. за касационната инстанция. На ищеца било присъдено вземане в размер на 97 120,65 лв., а за остатъка до 400 хиляди лева искът бил отхвърлен като решението било влязло в сила. Вземането на ищеца било погасено в размер на 96,66 % чрез прихващане и плащане. За сумата в размер на 3 240,67 лв. можело да се твърди, че погасяването не е безспорно установено, но били налице предпоставките за частична отмяна на обезпечението. За отхвърлената част била налице хипотезата на чл.403, ал.1,предл.1 ГПК и вече не съществувала причината поради която обезпечението е допуснато. А за уважената част с оглед погасяването на сумата в размер на 93 879,98 лв. при присъдена сума в общ размер от 97 120,65 лв. била налице хипотезата на чл.402, ал.2 ГПК. Счита, че не била налице процесуална пречка да се отмени частично обезпечението. Частичната отмяна на обезпечението било допустимо дори такова искане да не било направено от длъжника; позовава се на съдебна практика на СГС. Аргумент за това се съдържало и в правилото на чл.390, ал.3 ГПК. Жалбоподателката имала вземане за присъдени разноски за производството във ВКС. В полза на К. бил издаден изпълнителен лист на основание чл.405 ГПК. Веднага след като изп.лист бил издаден К. направила възражение за прихващане, което било сторено с уведомление от 12.06.2025 г. и получено от ищеца на 19.06.2025 г. А на 25.06.2025 г. ответницата подала молба за отмяна на обезпечението. Следвало да се посочи, че едва на 23.07.2025 г. ищецът бил оспорил разноските по реда на чл.248 ГПК. Това обстоятелство не било съществувало нито към момента на извършване на двете прихващания, нито към датата на подаване на молбата по чл.402 ГПК за отмяна на обезпечението. Това станало причина К. да не може да получи частична отмяна на обезпечението. Съдът, обаче, следвало да съобрази тези обстоятелства и да постанови частична отмяна на обезпечението.

Направеното възражение за прихващане било валидно и произвеждало правно действие това било така, защото към момента на волеизявлението за прихващане вземането в полза на К. за разноски пред ВКС било съществувало.

Налагал се извод, че обезпечителната нужда е отпаднала. Дори съдът да не споделял горните доводи на жалбоподателката, то налице било свръхобезпечение като се има предвид съотношението между уважена и отхвърлена част на иска, по който е допуснато обезпечението. Следвало да се 2 вземе предвид, че К. търпи значителни вреди и неблагоприятни последици от обезпечението. Тя била добросъвестна към момента, към който подала молбата за отмяна на обезпечението. Съществувало основателно съмнение, че ищеца се стреми да забави или осуети отмяната на обезпечителната мярка.

Индиция за това било продължителното време за връчване на волеизявлението за прихващане, както и съобщенията по делото. Освен това в полза на ищеца било допуснато обезпечение и по т.д.№ 2312/2020 г. на СГС, ТО, VІ-ти състав, обезпечителните мерки, по което били все още в сила. По това дело предмет били същите вземания, по същия договор, но във фазата на принудителното изпълнение. Сочи, че чрез отмяната на обезпечението щели да се ограничат вредите за молителката/жалбоподател. Съществуването на това обезпечение ставало причина ЧСИ А. по изп.д.№ 27/2021 г. да не извършва разпределение и превод на сумата, съставляваща вземане на К.. Тези доводи се излагали от жалбоподателката независимо от възможността да се предяви иск по чл.403 ГПК. Ако съдът приемел, че по отношение на сумата в размер на 3 240,67 лв. не може да се направи категоричен извод дали същата е погасена, жалбоподателката изразява готовност за внасяне на гаранция по реда на чл.398 ГПК вр. с чл.180 и чл.181 ЗЗД. В този случай щяло да бъде налице хипотезата на чл.389, ал.2 ГПК – замяна на съществуващото обезпечение, в който случай на основание чл.398, ал.3 вр. с ал.2 ГПК следвало при всички положения да се отмени допуснатото обезпечение, изцяло. Сочи се, че идентично производство за отмяна на обезпечението било висящо по т.д.№ 2312/2020 г. на СГС, където К. била направила идентично искане, по което искане предстояло произнасяне. Счита, че ако съдът допусне К. да внесе сумата в размер на 3 240,67 лв., то ищеца щял да бъде гарантиран, защото вземането било едно и щяло да бъде погасено. Счита за процесуално ненужно да съществуват две производство по обезпечение; цитира се съдебна практика, за която се сочи, че била по аналогични случаи.

Иска се обжалваното да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се отмени изцяло или частично обезпечението и съответно да се обезсили обезпечителната заповед- изцяло или частично. При условията на евентуалност, ако съдът уважи искането за замяна на обезпечението по т.ІІІ от жалбата, да се разпореди внасяне на сумата по сметка на съда и след внасянето й, алтернативно- в случай, че сумата бъде депозирана по т.д.№ 2312/2020 г. на СГС, по което щяла да представи допълнителни доказателства, 3 да отмени изцяло обезпечението. Разноски се претендират. Ако съдът приеме, че по разноските следва да се произнесе първоинстанционният съд, то да се счете, че се прави искане за допълване на определението в частта за разноските.

От ответника по жалбата /ищец по иска/ - „Индустриал Комерс Ко“ ЕАД е постъпил отговор, в който се излага становище за неоснователност на частната жалба и правилност на така постановеното, определение. Твърди се, че вземанията, за които обезпечение е допуснато, не са погасени. А производството по разноските пред ВКС било спряно поради образуваното тълк.д.№ 3/2025 г. на ВКС, ГК като се представя определение № 379 от 24.07.2025 г. и нямало произнасяне. Сочи, че не може да се извърши прихващане с вземане, което не е безспорно и ликвидно, както се твърдяло в п.2.4 от жалбата. По отношение на претенцията за разноски в производството по чл.402 ГПК, намира че такива не следва да се присъждат. Разноски не се претендират.

По допустимостта на частната жалба:

Обжалваното определение е връчено на жалбоподателката на 01.09.2025 г. Частната жалба е подадена на 09.09.2025 г., т.е. в срока по чл.275, ал.1 ГПК.

Частната жалба е подадена срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

Налице е правен интерес от обжалване.

Следователно частната жалба е допустима.

По основателността на частната жалба:

За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.402 ГПК, тъй като липсва окончателен съдебен акт за дължимостта на разноските пред касационната инстанция; липсвали доказателства, че вземането на ищцовата страна по частично уважената претенция е удовлетворено.

Апелативен съд-София като взе предвид доводите и възраженията на страните, както и данните по делото, приема следното:

Производството по чл. 402 ГПК за отмяна на обезпечението се осъществява по молба в случаите: 1. когато възнамеряваният иск, за който обезпечителната мярка е била допусната, не бъде предявен в дадения от съда 4 срок /чл. 390 ГПК/ ; 2. когато обезпеченият иск бъде отхвърлен като неоснователен; 3. когато производството по обезпечения иск бъде прекратено вследствие недопустимост на иска или в хипотезите на оттегляне или отказ от иска. В тези случаи обезпечителните мерки се оказват лишени от основание и оправдание.

С определение от 12.10.2020 г. СГС, ГО, ІV-а въззивен състав по гр.д.№ 10845 по описа за 2020 г., е оставил без уважение молбата да бъде допуснато по реда на чл.390 ГПК, обезпечение на бъдещите осъдителни искове, които е следвало да бъдат предявените от „Индустриал Комерс Ко“ ЕАД срещу С. И.

К., с цена в размер на 400 000 евро.

С определение № 2396 от 26.10.2020 г. по ч.гр.д.№ 3510 по описа за 2020 г. на САС е отменено определението на СГС и вместо това е допуснато търсеното обезпечение на бъдещия иск по чл.92 ЗЗД. Обезпечението е допуснато при условията на гаранция, която е определена в размер на 40 000 евро. Като обезпечителна мярка е наложена – запор на вземания от трети лица- И. П. и В. Е. до размера на претенцията по договор от 18.09.2018 г. за продажба на акции от капитала на дружеството „Саутбей Инвестмънт /Кипър/ КО“ Лимитид.

С определение № 148 от 26.03.2021 г. по ч.т.д.№ 259 по описа за 2021 г. на ВКС, ТК, Първо отд. не е допуснато до касационно обжалване определение № 2396 от 26.10.2020 г. по ч.гр.д.№ 3510 по описа за 2020 г. на САС.

Исковата молба е предявена в указания срок – на 26.11.2020 г. и е образувано т.д.№ 2312/2020 г. на СГС, ТО, VІ-6-ти състав. С решение № 260150 от 03.04.2023 г. първоинстанционният съд е отхвърлил ищцовата претенция, която е квалифицирана по чл.240 ТЗ, изцяло като неоснователна.

С решение № 408 от 24.06.2024 г. по т.д.№ 572/2023 г. на САС, ТК, 11-ти търговски състав, е отменено решението на СГС в частта, в която е отхвърлен иска за сумата от 49 657 евро, както и в частта за разноските и вместо това е постановено друго, с което ответницата С. К. е осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 49 657 евро; решението на СГС е потвърдено в останалата му част. Разпределени са разноски съответно на изхода по спора.

Решението на САС не е допуснато до касационно обжалване с определение № 1564 от 22.05.2025 г. по к.т.д.№ 196/2025 г. на ВКС. Същото е 5 било образувано по касационни жалби, подадени и от двете страни. В полза на С. К. са възложени разноски в размер на 3240,67 лв. На 05.06.2025 г. е издаден изпълнителен лист в полза на К. за сумата в общ размер на 6 865,67 лв., включваща и разноските в касационното производство.

С. К. е отправила на 19.06.2025 г. уведомление до ищеца за прихващане на основание чл.104, ал.1 ЗЗД между сумите, които същата дължи по решение № 408 от 24.06.2024 г. по т.д.№ 572/2023 г. на САС, ТК, 11-ти търговски състав в размер на 49 657 евро с левова равностойност от 97 120,65 лв. и нейното вземане за разноските в производството пред СГС, в производството пред САС и в касационното производство в общ размер на 6 865,67 лв., за които бил издаден на 05.06.2025 г. в нейна полза, изпълнителен лист. При извършване на това прихващане до размера на по-малката сума, задължението на К. възлизало в размер на 90 254,98 лв. Последната сума била платена от трето за спора лице като е представен платежен документ от 09.06.2025 г.

Сумата е платена от третото лице като изпълнение по договор за заем от 09.06.2025 г., по който К. е заемател, а заемодател е „Дървеница Ауто Пропъртис“ ЕООД. Плащането е сторено в полза на ищцовото дружество.