Решение № 172 от 03.06.2021, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Търговище , 03.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ в публично заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Зорница Д. Павлова при участието на секретаря Женя Люб. Иванова като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Административно наказателно дело № 20213530200186 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН във вр. с чл.189, ал.8 от ЗДвП.

Образувано е по жалба от П. Д. Г. от гр.Варна с ЕГН ********** против електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 4213509 на ОДМВР – Търговище.

Считайки ел.фиш за незаконосъобразен, жалбоподателят желае отмяната му.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представя писмена молба, с която жалбата се поддържа.

Ответната по жалбата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з.

От същата е постъпило писмено становище за неоснователност на жалбата и искане обжалваният ел.фиш да бъде потвърден като законосъобразен.

Жалбата е подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП и е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното:

На 24.11.2020 г. в 18.15 ч. в гр.Търговище, в участъка на км.227 + 300 от ПП І 4 с автоматизирано техническо средство № 00209D32D438 била засечена скоростта на движение на МПС – л.а.„Субару Легаци“ с рег. № ****, движещо се в посока към гр.София. С техническото средство била отчетена скорост на движение на автомобила от 93 км/ч. Предвид това, на 01.12.2020г. от ОДМВР – Търговище бил издаден 1 електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 4213509. В същия било посочено, че автомобилът се е движил в посочения пътен участък с установена скорост от 90 км/ч., при максимално разрешена скорост на движение от 60 км/ч., въведена с пътен знак В26. В ел.фиш било прието, че превишението на разрешената скорост на движение е било с 30 км/ч., поради което на жалбоподателя за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 100лв.

Описаната фактическа обстановка се доказва от приложения към делото доказателствен материал.

Съдът намира, че в хода на производството не са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да са опорочили обжалвания ел.фиш.

Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш следва да съдържа данни за: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. В случая, обжалваният ел. фиш съдържа реквизитите, изискуеми от чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП и е налице яснота относно елементите от състава на административното нарушение, вменено на жалбоподателя.

От представеното извлечение от АИС – КАТ /л.15/ е видно, че обжалваният ел.фиш е издаден на 01.12.2020г. и следователно са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН и по чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН.

Чл.189, ал.5 от ЗДвП, както и Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. на МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата не съдържат изискване – на адресата на ел. фиш, ведно с последния да се изпраща и съответен снимков или друг доказателствен материал. Съгласно чл.16, ал.1 от посочената наредба, данните за нарушенията се съхраняват до приключване на административнонаказателната преписка във формата и вида, изготвен от автоматизираното техническо средство или система, като информацията се предоставя като отпечатано статично изображение във вид на снимков материал с уникален идентификационен номер по искане на органи на съдебната власт и на лица, участващи в административния процес. Т.е. липсва нормативно установено задължение - на наказаното лице заедно с ел. фиш да се изпраща и снимков материал за регистрираното нарушение. Такъв може да му бъде 2 предоставен по негово изрично искане. Предвид това, съдът намира, че в тази насока не е допуснато процесуално нарушение.

В чл.189, ал.15 от ЗДвП е предвидено, че изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Предвид посочената разпоредба, снимка № 060 /л.14 от делото/ се явява годно доказателствено средство в процеса. От същата се установява мястото, времето, както и техническото средство, с което е засечена скоростта на движение. По делото е представена инструкция за работа на „Мultaradar SD 580” /л.27- 35/, от която е видно, че техническото средство може да бъде настроено да засича скоростта на движение на МПС както в определена пътна лента, така и в определена посока на движение на превозното средство, респ. приближаващ или отдалечаващ се трафик. От снимка № 060 на „Мultaradar SD580” № 00209D32D438 е видно, че техническото средство, с което в случая е измерена скоростта е било настроено да измерва скоростта на движение на автомобилите в пътна лента 1 при приближаващ трафик. В инструкцията за работа с техническото средство е посочено как се извършва изчисление на ефективния радарен обхват, в зависимост от настройките и по-специално – при приближаващ трафик и ляво измерване, както е в случая. В този случай превозното средство, на което следва да се присвои измерената скорост, трябва да се намира най - малко отчасти в третата четвъртина на снимката по посока на движението и не трябва изцяло да е излязло от зоната на изчисление. Предвид това, в случая е безспорно, че измерената скорост от 93 км/ч. принадлежи именно на автомобила с рег.№ ****. Още повече, че това е единственият автомобил на снимката, отговарящ на зададената посока на движение – приближаващ трафик и намиращ се в пътна лента 1. С оглед тези категорични данни, съдът намери за безпредметно назначаването на експертиза за определяне скоростта на автомобилите, заснети на снимка №060, каквото искане бе направено от жалбоподателя.

В съответствие с методическите указания относно реда за обработка, съставяне и отчет на ел. фиш за нарушения установени със стационарна система за контрол на скоростта „Мultaradar SD580“ /л.23-25/, от установената скорост - 93 км/ч е била приспадната допустимата грешка в измерването и законосъобразно за безспорно доказана в ел.фиш е приета скорост на движение на автомобила от 90 км/ч.

Нарушението е установено и заснето със стационарно техническо средство „Мultaradar SD580” с I D № 00209D32D438 /л.25/, като по делото са представени доказателства за техническа годност и изправност на същото към момента на констатиране на нарушението /удостоверение за одобрен тип средство за измерване, извлечение от регистър на одобрените за използване типове средства за измерване, 3 протокол № 26- С -ИСИС/ 13.05.2020г. от БИМ за последваща проверка на видео радарната система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „Мultaradar SD580” с ID № 00209D32D438 със срок на валидност една година/.

Видно от представената справка за собствеността на автомобила към момента на извършване на нарушението, като собственик на същия е посочено "УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ" ЕАД, а жалбоподателят е вписан като ползвател. Съдът споделя довода, че нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП следва да се тълкува във връзка с тази на чл.188, ал.1, изр.1 от ЗДвП, която урежда алтернативност в субекта на отговорността (собственикът или този, на когото е предоставено МПС). Това тълкуване е съобразено и с целта на регламентираната в закона процедура по установяване на действителния извършител на конкретното нарушение посредством подписване на декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП - да бъде наказан този, който е извършил нарушението, а не да се санкционира собственикът, респ. ползвателят на автомобила, без същият да го е извършил. Именно с цел да бъде избегнато ангажиране отговорността на лизингодателя за нарушения, които са извършени от лизингополучателя или от физическо лице, на което юридическото лице - лизингополучател е предоставило фактическото управление на автомобила, лизингодателят се е възползвал от предоставената правна възможност в свидетелството за регистрация на МПС изрично да бъде посочен лизингополучателят ползвател на автомобила. Противно на нормалната житейска логика е лизингодателят да разполага с информация и да може да посочи към конкретен момент кой е управлявал превозно средство - негова собственост, но ползващо се трайно и постоянно от трето лице - лизингополучател. Единствено у ползвателя на автомобила е възможно да съществува, респ. да се търси знание кое е лицето, управлявало към конкретен момент процесния автомобил. Именно с оглед избягване на една продължителна и тромава процедура, при която първоначално издаденият ел.фиш се връчва на лизингодателя, който от своя страна прави възражение, че автомобилът е лизингов и се ползва от конкретен лизингополучател, който обективно може да предостави информация за действителния извършител на нарушението, лизингодателят се е възползвал от предоставената правна възможност да посочи лизингополучателя в свидетелството за регистрация на МПС. Респ. по този начин и процедурата по установяване на действителния нарушител, чиято отговорност трябва да бъде ангажирана, да бъде съкратена. Освен посоченото, разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП изрично предвижда възможност ел.фиш да бъде съставен и на лицето, на което е предоставено ползването на МПС, т.е. ползвателя. Предвид изложеното и липсата на подадена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП от страна на жалбоподателя, съдът намира, че същият правилно е определен като субект на нарушението.

С ел.фиш жалбоподателят е наказан на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.3 във вр. с чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП – за превишение на разрешената 4 скорост на движение в населено място с 30 км/ч. Разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП изрично сочи стойностите на скоростите, които водачите на различните категории ППС е забранено да превишават в населено, извън населено място, скоростен път и автомагистрала. Разпоредбата чл.21, ал.2 от ЗДвП гласи: „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак“. В случая според ел. фиш и приложената снимка № 060 максимално допустимата скорост на движение в процесния участък от пътя е била 60 км/ч. Посоченото ограничение, по силата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, следва да е било обозначено с пътен знак, което обстоятелство се установява от писмо с изх.№ 24- 00128/ 24.11.2020г. на Директора на ОПУ – Търговище. Същото удостоверява наличието на пътен знак В 26 /60 км/ч./ на път І -4 при км.227+ 150 вдясно /за посока София – Варна/, както и на пътен знак В26 /60км/ч./ при км.227+450 вляво /за посока Варна София/. Посоченото писмено доказателство установява, че и двата пътни знака са поставени на 150м. преди стационарната камера за засичане на скоростта на ППС, монтирана на път І - 4 при км.227+300 вляво, като местоположението на знаците не е променяно през 2018 и 2019г. и същите се намират на едно и също километрично положение от момента на поставянето им.

Предвид изложените обстоятелства, съдът намира, че жалбоподателят е санкциониран обосновано и законосъобразно с ел.фиш на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП посредством налагане на глоба в размер на 100лв.

Размерът на глобата е фиксиран в закона и същият е определен правило.

С оглед горното, съдът намира, че обжалваният ел. фиш следва да бъде потвърден като законосъобразен. Предвид този извод, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно. Респ. основателно се явява искането на ответната по жалбата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.