Решение № 16658 от 25.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16658 гр. София, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседА.е на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря Анелия Н. Г.а като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20251110110683 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Т.С.” ЕАД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление в /адрес/, представлявано от П.Р.П. и М.С.Ц., чрез юрк. Ф.И., против Г. А. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес в /адрес/ и с настоящ адрес в /адрес/ и против А. С. Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в /адрес/.

Ищецът твърди, че ответниците, в качеството им на собственици на топлоснабден имот, находящ се на адрес /адрес/, апартамент на втория етаж, инсталация **********/аб. № ******, са потребители на топлинна енергия за битови нужди. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след изтичане на 45- дневен срок от публикуване на изравнителните фактури. Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т.С.“ ЕООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответниците. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответниците му дължат заявените суми.

Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указА.е от съда по чл. 415, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК в разпореждане по частно гражданско дело № 48784 по описа на съда за 2022 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и състав.

Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на „Т.С.“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени искове против ответниците за установяване дължимостта при условията на солидарна отговорност на сумата от 2 640,48 лв. (две хиляди шестстотин и четиридесет лева и четиридесет и осем стотинки), дължима за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2018 г. до месец април 2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в /адрес/, апартамент на 1 втория етаж, инсталация **********/аб. № ******, от която а) 2 046,48 лв. (две хиляди и четиридесет шест лева и четиридесет и осем стотинки) – главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от м. май 2018 г. до м. април 2019 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 07.09.2022 г., до окончателното изплащане на сумата и б) 594 лв. (петстотин деветдесет и четири лева) – лихва за периода от 15.09.2019 г. до 23.08.2022 г.

С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Моли съда да задължи „Т.С.“ ЕООД да представи всички относними към правния спор документи. Ищецът моли за допускането на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, които да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.

Процесуалният представител на ищцовото дружество моли да бъде конституирано като трето лице-помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД, което дружество, осъществява дялово разпределение на топлинна енергия в сградата етажна собственост, част от която е и процесният имот.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците, чрез процесуалния им представител, депозират отговори, с които оспорват предявените искове като неоснователни. Твърди се в отговорите, че ответникът Г. Х. е придобил процесния топлоснаден имот с договор за покупко – продажба, сключен на 22.12.2008 г., като върху имота е било учредено право на ползване. Реално ответниците са влезли във владение на имота през 2017 г., но същият е бил в необитаемо състояние и за основен ремонт. Ответниците не са предприели действия за ремонтирането на апартамента и са продали същия в състоянието, в което са го получили на 02.09.2019 г. По тази причина в процесния по делото период (от месец май 2018 г. до месец април 2019 г.) реално имотът е бил необитаем и не е потребявана топлинна енергия за отоплението му и за топла вода, което се установява и от отчетите на дружеството, предоставящо услугата за дялово разпределение „Т.С.“ ЕООД. Същевременно ответниците са заплатили сума за сградна инсталация в размер, по-голям от начисления такъв.

Независимо от погасяването на това задължение, ответниците оспорват същото, като твърдят, че се основава на прогласени за нищожни подзаконови нормативни актове. С отговорите, Г. Х. и А. Х. правят възражение за изтекла погасителна давност. Оспорват акцесорните искове за заплащане на обезщетение за забава и поради недоказаността им по размер.

Ответникът Г. Х. представя писмени доказателства с отговора.

Ответниците не се противопоставя на приемането като писмени доказателства на документите, приложени към отговора на исковата молба. Оспорват останалите доказателствени искА.я на ищеца, както и искането за конституирането на подпомагаща страна.

Съдът, след като прецени събрА.те по делото доказателства и обсъди доводите на стрА.те, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основА.е чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от стрА.те, съдът е указал на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: сключен между стрА.те валиден договор при ОУ или индивидуален с ответниците; качеството потребител – собственик, основА.ето за възникването на това качество на ответника и/или вещен ползвател на топлоснабдения имот за ответника; квотите в съсобствеността върху топлоснабдения имот от двамата ответници; точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне на топлинна 2 енергия до имот, ползван от ответника, по вид / за отопление, топла вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.

По делото е представен Протокол от проведено на Общо събрА.е (ОС) на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение дяловото разпределение на доставената в кооперацията топлоенергия да се осъществява от топлопреносното предприятие – „Т.С.“ ЕАД, като на съда му е служебно известно, че това дружество притежава лиценз за осъществяване на такава дейност. Въз основа на него е сключен договор между Т.С. ЕООД и етажната собсвтвеност. Представен е сключеният между ищеца и „Т.С. ЕООД договор, който от своя страна урежда отношенията между подписалите го лица именно по повод осъществяване на дялово разпределение на потребената в ЕС топлинна енергия и калкулиране и събиране на вземането за осъществената услуга от топлопреносното предприятие. Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.

Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показА.ята на топломерите в отделните имоти. По делото не се спори, че за периода на претенцията услугата дялово разпределение на топлинна енергия е осъществявано именно от ищеца, в резултат на което са изготвени общите фактури за процесния период.

Според нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

По делото е представен нотариален акт № ***, том *, рег. № ****, дело ***/2008 г., съгласно който ответникът Г. Х. е придобил на 22.12.2008 г. имот на адрес /адрес/, апартамент на втория етаж, върху който имот е запазено пожизнено правото на ползване на продавача П.Д.. Представен е и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том **, рег. № ****, съгласно който на 07.09.2019 г. ответниците Г. Х. и А.Х. са продали своя имот в режим на СИО. СтрА.те не спорят, че през процесния период е погасено правото на позлване, след като в ОИМ е направено признА.е, че е ответниците са въведение в имота през 2017 г.

Предвид изложеното, потребител на доставената за имота топлинна енергия и задължено лице за цената й за процесния период се явява именно ответниците, тъй като те са били страна по облигационното правоотношение с „Т.С.“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/.

С оглед така приетите доказателства, съдът намира за установено, че единствен ползвател на имота за процесния период е именно ответницата, сключила договор за 3 доставка на топлоенергия за жилището в качеството й на единствен негов ползвател след развода, поради което и при съобразяване на разрешението в т.1 от ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, ответницата се явява задължена да заплати стойността на доставената за имота топлоенергия в цялост, тъй като се явява страна по облигационното правоотношение с „Т.С.“ ЕАД за процесния период по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР.

Видно от заключението на КСТСС експертиза, размерът на просрочените задължения възлизат на търсените с исковата молба суми: 2046,53 лева – главница за доставена топлоенергия, 594 лева – лихва за забава върху главницата за потребена топлоенергия.

Съдът приема, че е приложим тригодишният давностен срок, съобразно с чл. 111, б.

„в“ ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 ЗЕ представлява задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че ако е уговорено, че то става изискуемо след покана давността започва да тече от деня, в който вземането е възникнало. Законодателят е уредил института на погасителната давност по начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага, да се свързва с обективно осъществени факти и да не зависи от волята на стрА.те по правоотношението. Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да възникне отговорността на длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от който момент започва да тече погасителната давност. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за всяка една от претендирА.те месечни суми, дължими за топлинна енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното плащане. Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски / равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от стрА.те по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото „изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземА.ята на топлопреносното предприятие за месечни вноски / равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Теченето на давността се прекъсва на основА.е чл.