Решение № 157 от 13.01.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. София, 13.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря Б. В. И. П. като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА

Административно наказателно дело № 20211110207592 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. М. М. против наказателно постановление (НП) № 21-4332-008722/22.04.2021 г. на началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното постановление. Жалбоподателят не е съгласен с фактическите констатации в НП, като твърди, че е намалил скоростта на движение на управляваното от него МПС, съобразявайки пътната обстановка и натовареността на движението, като автомобилът вече бил в покой, когато е реализиран удар в задната му част от неспазващо дистанция друго МПС. С оглед на това заявява, че няма вина за настъпилото ПТП с намиращите се пред него автомобили. На следващо място счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение при описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, довело до ограничаване на правото му на защита.

Посочва също така, че липсват каквито и да било мотиви в НП относно конкретно определения размер на наложената глоба. Моли НП да бъде 1 отменено.

В съдебното заседание жалбоподателят, поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 13.04.2021 г., в 13.50 часа, в гр. София, по бул. „Патриарх Евтимий“, с посока на движение от ул. „Хан Крум“ към ул. „Фритьоф Нансен“, жалбоподателят Б. М. М. управлявал лек автомобил марка „Опел“ с рег. № ........ След кръстовището с ул. „Г.С. Раковски“ лек автомобил с неустановен по делото регистрационен номер реализирал ПТП, като ударил в задната част управлявания от жалбоподателя автомобил, докато последния намалявал скоростта с цел да спре преди формирана колона от две други МПС, изчакващи в покой на пътното платно. В резултат на удара л.а. марка „Опел“ с рег. № .......се изместил напред и ударил в задната част лек автомобил „Хонда“ с рег. № ......., който от своя страна също се изместил и ударил спрелия пред него л.а. „Дачия“ с рег. № СВ7235АТ.

На място били изпратени служителите на ОПП-СДВР – свидетелят В. К. Д. и Б. З.К.. Водачите на автомобили с рег. № ...........попълнили декларации, въз основа на които бил съставен протокол за ПТП № 1729832/13.04.2021 г. ведно със скица към него и протокол за ПТП № 1729833/13.04.2021 г.

Свидетелят В.Д. – на длъжност мл.автоконтрольор при ОПП-СДВР, приел, че водачът на лек автомобил марка „Опел“ с рег. № ....... Б. М. М. е извършил нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, за което съставил АУАН № 377662/13.0.2021 г. Нарушителят подписал акта без възражения. Такива обаче постъпили в законоустановения тридневен срок с доводи, идентични с тези в жалбата, инициирала настоящото производство, за несъответствие на описаната в АУАН фактическа обстановка с действителната такава.

2

Въз основа на съставения АУАН и след като преценил възраженията за неоснователни началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР издал НП № 21-4332-008722/22.04.2021 г., с което на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП на Б. М. М. била наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. НП било връчено на жалбоподателя на 12.05.2021 г.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от гласните доказателства по делото – показанията на свидетеля В. К. Д., както и от писмените такива - протокол за ПТП № 1729832/13.04.2021 г. ведно със скица към него, протокол за ПТП № 1729833/13.04.2021 г., декларация на Б. М. М., декларация на М. Й. Я., декларация на Ю. М. С., възражение с вх. № УРИ 433200-41144/14.04.2021 г., справка картон на водача Б. М. М., заповед № 8121К-13180/29.10.2019 г. и заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност, както и видеозапис и снимков материал, предоставени на оптичен носител.

Свидетелят Д. няма спомен за случая, което е житейски логично предвид естеството на работата му. Следва да се отбележи, че същият не е свидетелочевидец на вмененото нарушение.

След проведен в съдебно заседание оглед на приложения по делото видеозапис се установява, че посоченото от М. в декларацията, съставена във връзка с процесното ПТП, за наличието на още един участник в ПТП, съответства на обективната действителност. Ю. М. и М. Я., предвид механизма на настъпване на ПТП, обективно е било възможно да не са възприели въпросното четвърто МПС, поради което отразеното в изготвените от тях скици към декларациите им не променя горния извод. Следва да се отбележи, че съставените протоколи за ПТП са базирани изцяло на декларираното от установените участници в произшествието, но категорично се оборва видеозаписа от мястото на инцидента. Видно от последния, противно на изложеното в жалбата, автомобилът, управляван от жалбоподателя М. не е бил в пълен покой към момента на удара, а в процес на спиране, при което е ударен в задната част от неустановено МПС, което му е придало допълнителна инерционна скорост.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления 3 районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН, и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди.

Настоящият съдебен състав намира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като са нарушени разпоредбите на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, съгласно които АУАН и НП следва да съдържат пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при което то е извършено. За да е описано нарушението по изискуемия от закона и разбираем за нарушителя начин, позволяващ му да организира защитата си, следва в АУАН и НП да е посочено какво конкретно водачът е направил или е пропуснал да стори, за да се стигне до удар в спрелия пред него автомобил; в какво се е изразявала интензивността на движението; имал ли е възможност водачът да избегне този удар; каква е била скоростта на движение на МПС, поради което и не би могло да се установи каква скорост би била съобразена с конкретната пътна обстановка.

Същевременно съдът намира, че не се събраха и доказателства, от които по безспорен начин да се установи, че жалбоподателят М. е осъществил състава на административно нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В този смисъл следва да е налице причинно-следствена връзка между виновното поведение на водача и настъпилото ПТП. В конкретния случай следва жалбоподателят да не е изпълнил едно измежду задълженията си по чл. 20, ал.

2 ЗДвП, в резултат на което нарушение да е настъпило ПТП. По делото обаче 4 не се събраха каквито и да е доказателства, от които да се установи, че М. е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а именно че не е съобразил скоростта на движение на управлявания от него автомобил с интензивността на движението. Както бе посочено по-горе, видно от приложения по делото видеозапис на настъпилото ПТП първоначално е реализиран удар между неизвестно по делото МПС с неустановен водач и управлявания от жалбоподателя лек автомобил, едва след което последният се удря в изчакващите в колона автомобили. С оглед на това и предвид неустановената му скорост, не може да се направи извод по безспорен и категоричен начин дали причината за настъпване на ПТП е именно несъобразена скорост и имал ли е изобщо водачът възможност да избегне този удар.

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-008722/22.04.2021 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП на Б. М. М. е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5