Акт № 14044 от 30.10.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 14044

Варна, 30.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XVI състав, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

КРАСИМИР КИПРОВ

При секретар КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР КИПРОВ административно дело № 20267050701076 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 84 ал. 3 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба от В. О. С., гражданин на Руската Федерация, роден на [дата]. в гр. Москва, [ЛНЧ], срещу Решение № 275/18.02.2026 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски Съвет /МС/, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, на жалбоподателя е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С жалбата се релевира незаконосъобразност на оспореното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и в противоречие на дадените с влезли в сила съдебни решения указания по тълкуването и прилагането на закона. Сочи се, че в решението на Председателя на ДАБ няма никаква информация относно дадените указания и същите не са изпълнени, тъй като липсва всестранен и обективен анализ на бежанската история на С., като без да са съобразени указанията на съда е постановен поредният отказ за предоставяне на международна закрила. По същество се оспорват изводите на административния орган, направени във връзка с реквизитите на представените повиквателни заповеди и въз основа на извършен анализ на данните от представените справки на Директора на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ при МС и на норми от Римския статут и Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации /ООН/. Твърди се, че от събраните доказателства се установява наличието на основанията по чл. 8, ал. 1, вр. ал. 5, т. 5 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец, както и по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Отправеното към съда искане е за отмяна на обжалваното решение на Председателя на ДАБ при МС.

В съдебно заседание жалбата се поддържа лично и чрез представител по пълномощие, като се претендира и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски съгласно представен списък.

Ответникът – Председателят на ДАБ при МС, в депозирани чрез процесуален представител писмени бележки, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Счита, че при постановяване на оспореното решение са спазени общите изисквания за законосъобразност на индивидуалните административни актове, както и специалните разпоредби на Закона за убежището и чужденците. Навежда доводи за липса на предпоставките по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец, както и липса на тези по чл. 9, ал. 1, 6 и 8 за предоставяне на хуманитарен статут. Моли на основание чл. 92 от ЗУБ дa се отхвърли искането на жалбоподателя за присъждане на разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Началото на административното производство е поставено с молба вх. № 213/26.05.2022 г. от В. О. С., роден на [дата]. в гр. Москва, гражданин на Руската Федерация, за предоставяне на международна закрила, в частност на хуманитарен статут.

При подаване на молбата от В. С. са попълнени регистрационен лист с лични данни, декларация за съгласие за събиране на информация и от други органи, като впоследствие е представена и молба-декларация да му бъде разрешено пребиваването за негова сметка на адрес в гр. Варна, като е декларирал наличието на достатъчно лични средства и е представил договор за наем и декларация от собственика на имота.

С Решение № 145/30.05.2022 г. на Директора на РПЦ – с. Баня към ДАБ при МС е разрешено на В. О. С. да се настани на избрания от него адрес в гр. Варна, като не получава финансова и материална помощ от ДАБ.

С кандидата за статут на бежанец или хуманитарен статут е проведено интервю на 10.08.2022 г. в присъствието на преводач, при което С. е посочил, че е напуснал страната си със задграничен паспорт, паспорт на Руската федерация и виза за България. На 13.03.2022 г. е отпътувал за Киргизия и оттам на 14.03.2022 г. със самолет е отпътувал за България, като е имал прикачване в гр. Истанбул. Влязъл е в страната легално, тъй като има българска виза, която му е издадена още през 2019 г., когато е бил на почивка в гр. Варна. Заявителят сочи, че не е посещавал посолството на собствената си страна в България, не е подавал други молби за международна закрила, не е арестуван или осъждан в държавата си на произход. Няма проблеми поради принадлежността си към етническата си група или поради изповядваната от него религия, не участва в религиозни организации, общност, секта. Преди да напусне страната си живеел в гр. Москва, заедно с майка си, баща си и брат си. Не е отбивал военна служба. Бил е задържан няколко пъти на митинги срещу властта в Руската федерация, но не е бил арестуван. Напуснал е родината си, тъй като е трябвало да постъпи в армията, но той не подкрепя политиката на страната и не желае да служи на държавата. Твърди, че не може да ходи спокойно по улиците, тъй като има непрестанно полицейско присъствие. Не одобрява войната в Украйна. Посещава митинги от 2017 г., на които е ставал свидетел на полицейско насилие. Не желае да постъпи в армията, тъй като я определя като престъпна организация. Не желае да живее в Руската Федерация и не одобрява законодателството в страната. Получил е призовка на 10.03.2022 г. да се яви на военна комисия на 24.05.2022 година. След като е дошъл в България отново е получавал повиквателна през месец април, но лично не са го търсили в дома му в гр. Москва. Не е имало заплаха и не му е оказвано насилие лично на него, но е виждал насилие спрямо други хора. Избрал е този момент да напусне страната си, тъй като е започнала войната и не е бил сигурен за живота си, ако постъпи в армията. Знае, че има много загинали войници, въпреки че руските власти не признават това. Подава молба за закрила, тъй като не иска да се връща в Русия и да постъпва в армията. Притеснява се, че ако се върне в страната си, ще го осъдят за престъпление, тъй като не е влязъл в армията. Иска да остане в България и да работи тук.

Проведено е и второ интервю със С. в присъствието на преводач, с цел изясняване на бежанската му история. Интервюираният сочи, че има незавършено висше образование, което е прекъснал през 2020 г. по семейни причини. Напуснал е страната си, тъй като е започнала войната и е получавал постоянно повиквателни за постъпване в армията, както и заради неговите политически убеждения. Повиквателните за отбиване на военна служба е получавал в пощенската кутия. Първата повиквателна е получил на 10.03.2022 год., след като е заминал е получил още две повиквателни. Едната повиквателна е от 02.06.2022 г., като в нея е посочено, че следва да се яви на 08.06.2022 г., не знае след получаването на тези повиквателни дали е търсен в дома си. Живее с родителите си, но те не са му казвали дали е бил търсен на адреса. Отсрочката за отбиване на военна служба е една година след напускане на университета, неговите повиквателни са започнали да идват през 2022 год. Може да бъде подведен под отговорност за това, че не се е явил, тъй като в Русия това е престъпление, защото военната служба е задължителна. Не иска да участва в армията и определя войната в Украйна като престъпление. Посочва, че брат му е над определената възраст за отбиване на военна служба и не е получавал повиквателни. Посещавал е два митинга в подкрепа на Навални, както и един протест след като Навални е бил арестуван. Бил е задържан през февруари 2021 г. за проверка на документите. По време на митингите той не е бил задържан, но други хора са били. Има информация от социалните мрежи, че всички хора, които са с различно мнение, вече не са в Русия. Молбата за закрила е подал едва сега, тъй като не е знаел какво да направи. Дошъл е в България, защото е имал виза, както и позната, която живее в страната.

От справка вх. № МД-266/21.04.2022 г. от Директора на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ при МС се установява, че руската армия е хибриден формат, съчетаващ традиционна наборна кадрова и резервистка система, и професионална система по договор. Армията разчита и на наборните военнослужещи, както за своите активни сили, така и на резервните сили в случай на мобилизация. Повечето бойни единици трябва да бъдат попълнени от военнослужещи и мобилизирани резервисти. Въоръжените сили на руската армия набират военнослужещи два пъти годишно. През 2022 г. Кремъл е обявил пролетна военна служба по-рано на 18.02.2022 г. за всички мъже от 18 до 27 години, руските войници служат обикновено една година. Новите военнослужещи преминават едно двумесечно основно обучение, последвано от три-шест месеца напреднало обучение. Действащото законодателство не позволява на наборниците да се разгръщат в бойни действия с по-малко от четири месеца обучение, обаче военното положение или общата мобилизация могат да заменят сегашната политика, позволявайки незабавно използване на новобранци. Някои от наборниците от есента на 2021 год. вероятно вече служат в части воюващи в Украйна. Руските въоръжени сили се стремят да създават изключително резервистки части, но вероятно не постигат целите си поради слабо участие. Първоначално руското правителство е отричало изпращането на наборни военнослужещи да се бият в Украйна, като има твърдения, че някои са били принудени да подписват военни договори, позволяващи им да бъдат изпратени в бой. По-късно Кремъл признава, че са били използвани наборници. Руските части концентрирани около Украйна, почти сигурно изискват значителен резерв за попълване. Руските военни вероятно са изправени пред нужда от ново свикване на резерв. В Русия има много начини за избягването на военната служба : учене в университет, получаване на медицинско свидетелство, че лицето е негодно, отклоняване от служба. В Русия човек може да бъде призован от 18- възраст.

Съгласно справка вх. № МД-552/14.09.2022 г. от Директора на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ при МС, според Закона за наборна и военна служба на Русия , постъпването на военна служба се извършва с повиквателна. Руската армия използва наборната служба през годините с цел да гарантира, че има военнообучени резерви. На наборниците е забранено да служат в чужбина, но в първите дни след инвазията някои наборници са изпратени в инвазията.

Със становище рег. № УП 3055 от 18.10.2022 г. на старши експерт в РЦП – с. Баня е предложено на Заместник-председателя на ДАБ при МС да откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на В. О. С..

От С. са представени повиквателни за явяване на военна служба от м. май , м. юни , м. октомври и м. декември 2022 година , ведно с превод на български език , както и разпечатки от информационни руски сайтове , ведно с превод на български език.

Съгласно Постановление на Пленума на ВС на Руската федерация № 3 от 3 април 2008 г. , отговорността за престъпление по чл. 328, ал. 1 от Наказателния кодекс НК/ на Р. Ф. възниква независимо от начина на извършването му , както и от това дали наборникът се е отклонил само от поредното призоваване за наборна служба или е целял напълно да избегне носенето на военна служба. Отклоняването от наборна служба може да бъде извършено чрез неявяване без уважителна причина на повиквателна на комисариата за медицински преглед и други.

След проведените интервюта , Заместник-председателят на ДАБ при МС счел, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя , в резултат на което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ издал Решение № 17004/21.11.2022 г., с което е отхвърлена молбата на В. О. С..

Решението е обжалвано, като с Решение № 301/09.03.2023 г., постановено по адм. дело № 88/2023 г. по описа на Административен съд – Варна същото е отменено и преписката е изпратена на Заместник-председателя на ДАБ при МС за ново произнасяне по молбата на С., съгласно дадените в мотивите на съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона , според които са налице предпоставките по чл. 8, ал. 1 и ал. 5, т. 5 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец , както и предпоставките по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут.