Решение № 42 от 24.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. София, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20241001000706 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 на ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от „Ел Те Ай” АД, с която обжалва решение № 466 от 27.03.2024 г., постановено по т. д. № 455/22 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 22 състав, в частта, в която съдът е отхвърлил предявените от „Ел Те Ай“ АД срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1 473.33 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 18.08.2021 г. до 09.03.2022 г., като неоснователен.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и в противоречие със съдебната практика на съдилищата в Република България. Твърди, че следва да се вземе под внимание, че разпоредбата на чл. 390, ал, 1 от КЗ, действително предвижда застрахователят да изиска от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение за прекратена регистрация на моторното превозно средство, по щета, определена като „тотална“, но оспорва интерпретирането на нормата в насока, че непредставянето на свидетелство за дерегистрация на увредения автомобил, поради тотална щета води до недължимост на законна лихва за забава. Твърди, че застрахователят в хода на проведената извънсъдебна процедура по ликвидация на процесната щета не е изискал от представляваното от нас дружество удостоверение за дерегистрация на увредения автомобил, поради настъпване на тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ. Твърди, че дерегистрацията е била и невъзможна, поради нормативни пречки, тъй като същата се извършва съгласно Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за рагистриране, отчет, спиране от 1 движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за ригистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и допъл. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2018 г.), която в чл. 18 а, ал.

7 определя реда при прекратяване на регистрацията по чл. 18, ал. 1, т. 1 на основание взето решение за изплащане на тотална щета уведомление от лицензиран застраховател се получава по служебен път от информационните системи на Гаранционен фонд. Твърди, че при разпределението на доказателствената тежест му е вменено задължение да докаже наличието на изискуемо вземане срещу ответника и изпадане в забава на ответника да изпълни това задължение, а не да докаже, че на процесното моторно превозно средство е прекратена регистрацията, поради наличие на „тотална щета“. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното в тази част като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постанови ново, с което да уважи предявените искове като основателни и доказани, като претендира и разноски.

Ответникът по тази жалба „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД оспорва същата. Твърди, че съгласно чл. 390, ал. 1 от КЗ, преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга доказателство за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията, като в ази част решението е съобразено с константната практика на ВКС. Твърди, че наличието на тотална загуба, е условие за поставянето в забава на застрахователя, като дължимостта на застрахователното обезщетение не е обусловена от факта на прекратяване на регистрацията към момент, предхождащ съдебното решение по иска, а изпълнението на административната процедура по дерегистрация обуславя плащането, а не установяването на задължението по съдебен ред.

Ето защо моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното в тази маст като претендира и разноски.

С въззивна жалба „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД оспорва решение № 466 от 27.03.2024 г., постановено по т. д. № 455/22 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 22 състав, в частта, в която съдът е осъдил „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД да заплати на „Ел Те Ай“ АД на основание чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането, сумата от 109 637.58 лв., предявена частично част от цялата дължима сума от 145 550 лв., представляваща дължимото застрахователно обезщетение по застраховка „Каско и злополука”, обективирана в застрахователна полица № 0306X0618334/25.01.2021 г., за застрахователно събитие, настъпило на 30.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на процесния товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, с per. № ********, рама № WDB93231510006254, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета, до окончателното изплащане.

В жалбата се твърди, че незаконосъобразно и неправилно първоинстанционният съд е приел, че в процесния случай са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗАД „Армеец“, в качеството му на застраховател по имуществена застраховка на моторни превозни средства „Каско“, като при постановяване на решението си не е отчел обстоятелството, че сключването на имуществена застраховка на моторни превозни средства “Каско“ представлява подписване на договор за застраховка, по силата на който застрахованият приема Общите условия по застраховката, предложени от застрахователя. Твърди, че в хода на производството е установено, че претендираните в настоящото производство увреждания на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, per. № ********, не са реализирани в резултат на проявление на нито един от покритите рискове, дефинитивно посочени в ОУ, при които е сключен договора за 2 застраховка. Твърди, че имуществената застраховка на МПС „Каско“ предоставя покритие при наличие на реализиран риск, съгласно дефинициите на рисковете, формулирани в раздел III от Общите условия по отношение на застрахования обект, в процеса на използването му като превозно средство при движение по пътищата, регистрирани по установения ред, като анализа на тази разпоредба води до извод, че превозни средства по смисъла на застраховка „Каско“ са застраховани по съответните клаузи, предмет на застраховката, в процеса на експлоатацията им като моторни превозни средства, а не като превозни средства със съответното специално предназначение, като използването им като специални такива не е предмет на покритие по имуществена застраховка „Каско“, при реализиране на събитие в процеса на използването му според техническото му предназначение. Твърди, че в т. 16.4 от Общите условия е посочено, че не се покрива увреждане на самоходни, селскостопански, горски, строителни, военни, вътрешнозаводски и други колесни или верижни машини със специално предназначение, настъпило в процеса на използване според техническото им предназначение, освен ако за това не е заплатена допълнителна премия и при специални условия, а в т. 16.9 от Общите условия е посочено, че не се покриват повреди по МПС, които са пряк резултат от използването на МПС извън регламентираната пътна мрежа, или в участъци с повишен риск от увреждане като междублокови площадки и тревни площи, пешеходни и велосипедни алеи, планински, горски участъци, ниви, канавки и други. Твърди, че са верни изводите на първоинстанционния съд, че в застрахователната полица и в попълнения от застрахования въпросник е посочено, че застрахованият автомобил ще се ползва за производствена дейност, на от това не следва извод, че вредите, настъпили в процеса на осъществяване на тази производствена дейност са покрити по силата на сключената застраховка „Каско“ ва МПС. Твърди, че т. 14.20 от Общите условия, при които е сключен застрахователният договор, въвежда като изрично изключение от предоставеното застрахователно покритие повредите, причинени при, от или вследствие на товарно разтоварни дейности. С оглед на това смята, че е налице изключен риск. Твърди, че решението е неправилно и с оглед на несъобразяването на съда с т. 14.10 и 14.11 от Общите условия за застраховка „Каско“ на МПС, съгласно които не се покриват вреди, причинени при, от или вследствие на повреждане на отделни детайли и възли на МПС в резултат на констатирана техническа неизправност, както и вреди, причинени при, от или вследствие на управление на технически неизправно МПС. Смята, че твърдяната в обстоятелствената част на исковата молба причина за настъпване на процесното събитие - авария на една от ключалките на коша, довела до блокирането на същата, не бе установена по безспорен начин по делото, а по делото е установено по безспорен начин наличието на техническа неизправност на превозното средство - скъсана шарнирна връзка, със следи от заваряване и последващо скъсване на мястото на заварките, която неизправност, едновременно с констатирано изкривяване на амортисьорите на превозното средство, бе посочена от вещото лице като по-вероятна причина за настъпване на събитието. Твърди, че в процесния случай чл. 408 от Кодекса за застраховането не намира приложение. Евентуално, в случай, че не са налице основания за цялостна отмяна на постановеното първоинстанционно съдебно решение, молим съда да отмени решението в частта на горницата над 29 985.58 лв. до пълния уважен размер от 109 637.58 лв., тъй като в производството не е установено, че претендираните увреждания по двигателя на процесното превозно средство са в причинна връзка със събитието. При условия на евентуалност моли съда да приеме, че на основание т.

50.9 от Общите условия неизпълнението на задълженията на водача, съгласно т. 50.2 и т.

50.3 от Общите условия, е от естество да изключи отговорността на застрахователя или да обуслови редукция на претендираното застрахователно обезщетение с не по - малко от 90 % от присъдената главница. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да се отмени първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно, и вместо него се да постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове изцяло като неоснователни и недоказани, евентуално да се отмени първоинстанционното решение като неправилно, 3 незаконосъобразно и необосновано в частта на горницата над 29 985.58 лв. до пълния уважен размер от 109 637.58 лв., и да отхвърлят предявените искове в посочената част като неоснователни и недоказани. Претендира и разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по тази жалба „Ел Те Ей“ АД оспорва същата. Твърди, че съображения на ответника за необоснованост и немотивираност на първоинстанционното съдебно решение, считаме за неправилни, бланкетни и безпочвени. Твърди, че от доказателствената съвкупност по делото, става ясно, че първопричината за настъпването на преобръщането, респективно на настъпилите увреждания не са нито лошокачествена или недостатъчна опаковка, нито неправилно стифиране (укрепване) или подреждане на превозвания товар, нито извършването на товаро-разтоварни действия, като договореното в т. 14.20. от ОУ изключва от покритието по полицата щети, които са обусловени от лошокачествена или недостатъчна опаковка, неправилно стифиране (укрепване) или подреждане на превозвания товар или по повод на товаро- разтоварни действия, но само ако се намират в пряката причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП. Твърди, че напълно неоснователни се явяват твърденията по отношение на разпоредбата на т. 14.5. от ОУ, съгласно която не се покриват щети на застрахованото МПС, причинени от или вследствие на груба небрежност. Твърди, че позоваването на т. 16.9 от ОУ, като основание за отказ от изплащане на дължимото застрахователно обезщетение, което се явява неотносимо и неприложимо към процесното застрахователно събитие, като обстоятелството, че събитието е настъпило извън регламентираната пътна мрежа не може да бъде възприето, като предпоставка за изключване на отговорността на застрахователя. Твърди, че в първоинстанционното производство, ответното застрахователно дружество не успя да докаже наличието на нито една от хипотезите на чл. 408 от КЗ, нито такава, която да е законосъобразно допълнително уредена в Общите условия към застраховката. Ето защо моли съда да потвърди атакуваното решение в тази част като правилно и законосъобразно и претендира разноски за настоящата инстанция.