Определение № 1254 от 16.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1254 гр. Пловдив, 16.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Миглена Р. Маркова

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно наказателно дело № 20255300602579 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК.

С определение № 693 от 12.11.2025г., постановено по ЧНД № 6301/2025г., Районен съд – Пловдив, IV-ти н.с., е потвърдил постановлението на РП - Пловдив от 16.10.2025г., с което на основание чл.243, ал.1, т.1 вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 156/2021г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Пловдив, образувано и водено за престъпление по чл.209, ал.1 от НК. В хода на разследването няма привлечено лице в качеството на обвиняем.

Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от Т. Т. Н., чрез повереника му адв. Й.Д. в която се навеждат съображения за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и явната му несправедливост. Твърди се, че св. Е.К. умишлено е въвел в заблуждение жалбоподателя относно намерението си срещу предадената му авансово сума от 65 180,09 лв. да изпълни уговорените строително-монтажни работи /СМР/, като измамливите намерения възникнали в един по-късен момент след сключването на договора за СМР. Посочва се още, че деянието осъществява и състав на престъплението обсебване по чл.206 от НК, доколкото дадената като авансово плащане сума, поради неизпълнение на договорните отношения между страните, е останала собственост на жалбоподателя - св. Н.. Същата е била държана като чужда вещ и с последвалия отказ да я върне, св. Е.К. е демонстрирал намерение за нейното своене. По този начин не било изпълнено и осъдителното съдебно решение по развилото се гражданско производство. Предвид изложеното от въззивния съд се иска да отмени обжалваното определение и потвърденото с него прокурорско постановление.

Пловдивският окръжен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите, 1 наведени в жалбата и аргументите в атакуваното определение, намира, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА - подадена е от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Досъдебно производство № 156/2021г. по описа на ОСлО при ОП Пловдив е образувано за това, че в периода от неустановена дата през 2019г. до 20.02.2019г. в гр. Пловдив, с цел да се набави имотна облага, е възбудено и поддържано заблуждение у Т. Т. Н. и с това му е причинена имотна вреда престъпление по чл. 209, ал.1 от НК.

С постановление на РП - Пловдив от 15.10.2025г. е прекратено цитираното досъдебно производство, като в мотивите е прието, че от обективна и субективна страна липсва осъществен състав на престъпление от общ характер, в частност такова по чл.209, ал.1; чл.206, ал.1 и чл.296, ал.1 от НК. За да достигне до този резултат наблюдаващият прокурор се е обосновал, че поначало не е невъзможно договорни отношения да се използват при осъществяване на наказателноправната измама. В хода на разследването обаче не били установени доказателства за първоначално въвеждане в заблуждение, както и изискуемия умисъл за това. Видно от показанията на всички разпитани свидетели и приложените по делото документи, ремонтните дейности са започнали и е налице определен обем от свършена работа.

Установена била и причината, поради която работата на обекта в село Х., общ.

Р., е била преустановена, а именно необходимост от промени в проекта, а впоследствие и здравословни проблеми на св. Е.К.. Изложеното било прието от наблюдаващия прокурор като индиция за добросъвестност при сключване на договора и получаване на авансовата сума по него. По-нататък представителят на държавното обвинение е счел, че не са налице елементите на престъпление по чл. 206, ал.1 от НК, тъй като сумата от 65 180,09 лв. представлявала авансово плащане по сключения между св. Т. Т. Н. и дружество *, с управител св. Е.К., договор за СМР, поради което следвало да се приеме, че същата не е била предадена на св. Е.К., за да я владее или пази от името на св. Н. - т.е. тази сума нямала качеството на чужда движима вещ по смисъла на чл.206, ал.1 от НК. Прието е също, че не било налице и престъпление по чл. 296, ал.1 от НК, доколкото неплащането на присъдена сума по съдебно решение не представлява пречене или осуетяване на изпълнението му. Съставът на това престъпление би бил изпълнен, ако чрез противоправно действие или бездействие се препятства изпълнителното производство, каквито доказателства в конкретния случай не били налице.

При извършения съдебен контрол на постановлението за прекратяване РС - Пловдив е възприел изцяло изводите на прокурора за несъставомерност на извършеното по чл.209 и чл.206, ал.1 от НК, и липсата на друго престъпление от общ характер. Според ПРС несъмнено по процесния договор за СМР са извършени дейности, което мотивира извод за наличие на първоначално намерение за извършване на договореното. Първостепенният 2 съд е намерил за правилен изводът на прокурора, че в случая е налице неизпълнение на договорно задължение, тъй като изначалното измамно намерение

(което отличава гражданскоправната измама от наказателноправната) не намира опора в наличния по делото доказателствен материал. Идентични с тези на прокуратурата са и доводите на районния съд за липса на данни за извършено престъпно обсебване, доколкото предадената сума в размер на 65 180,09 лв. представлявала авансово плащане по сключения договор, поради което следвало да се приеме, че същата не е била предадена на * за да я владеят или пазят от името на св. Н. - т.е. тази сума нямало качеството на чужда движима вещ по смисъла на чл.206, ал.1 от НК.

Отношенията между страните по договора следвало да се уредят по гражданскоправен ред, което св. Н. вече бил сторил. Поради това и прокурорският акт е потвърден като правилен и законосъобразен.

Настоящият състав на Пловдивския окръжен съд счита, че фактическата обстановка е правилно установена въз основа на необходимите и възможни, събрани по реда на НПК доказателства и доказателствени средства, като в подадената жалба не се съдържат конкретни възражения по отношение на нея. Поради това и не следва да се преповтаря.

Доказателственият материал е обстойно обсъден и анализиран от прокурора в постановлението за прекратяване на наказателното производство, предвид което и правилно контролираният съд е приел, че изводите на прокурора са законосъобразни и се основават на доказателствената съвкупност.

Правилно е становището на прокурора и на първостепенния съд, според което за да бъде осъществен престъпният състав на измамата по чл. 209, ал. 1 от НК, е необходимо деецът да възбуди или поддържа заблуждение у някого, в резултат на което у пострадалия се формират неверни представи за правното основание или условията, при които той ще извърши акт на имуществено разпореждане. Вследствие на така създадените неверни представи, адресатът на измамата извършва акт на разпореждане, от който търпи имотна вреда, като за измамата е характерно, че без въвеждането в заблуждение измаменото лице не би се разпоредило със своето имущество. Доколкото по делото е установено, че между св. Т. Н. и дружество *, представлявано от св. Е.К., е съществувало договорно правоотношение, породено от договор за СМР, от значение за правилността на преценката за липса на извършено престъпление е направеното от прокурора разграничение между измамата и неизпълнението на договора. Това е така, тъй като не всяко неспазено обещание и неизпълнение на поето договорно задължение може да послужи за ангажиране на наказателна отговорност за измама. Според константната съдебна практика не всяко неизпълнение на граждански договор представлява измама по смисъла на чл. 209 от НК, като разграничението между договорното неизпълнение и измамата се определя от това имал ли е деецът изначалното намерение да се задължи по договора, разполагал ли е с възможността да го изпълни, налице ли са причини за неизпълнението му и какви са те.

В настоящия случай в хода на разследването е установено, че св. Т. Н. е 3 заплатил на св. Е.К. сумата от 65 180,09 лв. за извършване на определени, изрично уговорени между тях, строително-ремонтни дейности, които последният е изпълнил частично. Макар показанията на разпитаните свидетели да не са напълно еднозначни относно конкретно извършените строителни работи на обекта, налице са категорични данни, че такива все пак са осъществявани - обстоятелство, което не се отрича и от св. Н.. Нещо повече, установява се, че с предоставеното от последния авансово плащане са закупени строителни материали, изплатени са и надници на работниците.

Описаното обосновава извода, че св. Е.К. не е встъпил в договорни отношения със св. Н. с измамлива цел, т.е. без изобщо да е имал намерение или каквато и да е фактическа възможност да изпълни поетите от него задължения. В действителност св. Е.К. неправомерно е преустановил извършването на уговорените със св. Н. строително-монтажни дейности, отклонявайки се от уговореното между тях, но това обстоятелство само по себе си не води до извод за извършено престъпление. Предприетото от дадено лице противоправно поведение може да бъде санкционирано не само със средствата на наказателната принуда, но и с института на гражданскоправната отговорност, каквато в случая е била ангажирана - за връщане на авансовото плащане, като дадено на отпаднало основание по развален договор за СМР.

Изводът, че не е налице престъпно деяние се подкрепя и от изразената, макар и формално, готовност на св. К. да довърши започнатите СМР, като компенсира забавянето с допълнителни строително-монтажни работи по измазване на обекта за негова сметка. Предвид изложеното настоящият въззивен състав намира за неоснователни изложените в частната жалба възражения за реализиран престъпен състав по чл. 209, ал. 1 от НК.

Въззивният съд напълно споделя и правните изводи в обжалваното определение относно липсата на престъпление по чл. 206 от НК, тъй като парите са дадени от св. Н. на св. Е.К. - като управител на *, въз основа на сключен между тях договор за изработка /СМР/ и са в изпълнение на задълженията по този договор, поради което не може да си приеме, че св. Е.К. е владеел или пазел парите за св. Н. и те са „чужди“ по смисъла на чл. 206 от НК.

Правилни са и изводите на наблюдаващия прокурор и тези на районния съд, че неизпълнението на договорните задължения несъмнено е укоримо поведение, но не е престъпление по смисъла на НК, както и че самото неплащане на присъдената сума по влязлото в сила съдебно решение по гр.д.

№ 2955/2019г. по описа на Окръжен съд - Пловдив не представлява пречене или осуетяване на неговото изпълнение, а е въпрос, касаещ изпълнителния процес. Противното би означавало, че всяко неплащане на парично задължение, освен гражданскоправните последици, до които води начисляване на лихва за забава, би изпълвало състава на престъплението по чл.296, ал.1 от НК, каквато не е волята на законодателя.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че атакуваното определение, с което е потвърдено постановлението за 4 прекратяване на ДП № 156/2021г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Пловдив, е правилно, законосъобразно и съответстващо на събраните по делото доказателства, и като такова следва да се потвърди.

Така мотивиран и на основание чл. 243, ал.8 от НПК, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 693 от 12.11.2025г., постановено по ЧНД № 6301/2025г. на Районен съд - Пловдив, IV-ти н.с., с което е потвърдено постановление на РП - Пловдив за прекратяване на наказателното производство по ДП № 156/2021г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Пловдив, образувано и водено за престъпление по чл.209, ал.1 от НК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.