Решение № 109 от 15.06.2023, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Свиленград, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живка Д. П.а при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Живка Д. П.а Гражданско дело № 20225620100849 по описа за 2022 година

Производството е образувано по обективно съединени установителни с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр. чл.9 от ЗПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД иска от съда да признае за установено, че ответникът П. Д. И., в качеството му на кредитополучател по Договор за потребителски кредит № 7053053172 от 18.09.2020 г., му дължи следните суми: 11840,85 лв. - главница, 4252,55 лв. - договорна лихва за периода 25.04.2021г. - 09.03.2022 г. и 1191,92 лв.- обезщетение за забава за периода 25.04.2022 г. – 19.05.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.417 ГПК - 30.05.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 350/22 г. по описа на Районен съд - гр. Свиленград.

Ищецът твърди, че на 18.09.2020 г. сключил с ответника Договор за потребителски кредит № 7053053172, по силата на който му предоставил кредит в размер на 12 245,84 лв., срещу задължение за връщането му на 31 погасителни месечни вноски, 30 от които в размер на по 716,29 лв. всяка, и последна изравнителна вноска в размер на 716,32 лв. Уговореният между страните лихвен процент бил в размер на 50,76 %. Ответникът не платил дължимите вноски с падежи 25.04.2021 г., 25.05.2021 г. и 25.06.2021 г., поради което му било изпратено уведомление за предсрочна изискуемост, получено на 09.03.2022 г.

За събиране на вземането си по договора за кредит, „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД подал заявление за издаване на заповед по чл.417 от ГПК, по което било 1 образувано ч.гр.д. № 350/22 г., по описа на Районен съд - гр. Свиленград. Въз основа на издадените заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 1830/2022 г. по описа на ЧСИ Николета Кавакова № 929. Ищецът получил на 23.11.2022 г. съобщение, с указание от съда за предявяване на иск за установяване вземането си и в указания му срок предявил настоящите установителни искове.

Предвид изложеното, ищецът моли съда да уважи исковете и да му присъди разноските, направени в заповедното производство, както и тези в настоящия исковия процес, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции като неоснователни.

Признава два от посочените в исковата молба факта, а именно размера на отпуснатата сума и размера на посочената възнаградителна лихва - 50,76 %.

Не спори, че между страните бил сключен процесния договор, но счита същият за нищожен, поради противоречие на закона и на добрите нрави, доколкото клаузите му не били уговорени индивидуално с него, в качеството му на потребител. Твърди, че заповедният съд не извършил правилна преценка относно наличие на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит и моли този пропуск да бъде отстранен в настоящото производство. Сключеният между страните договор бил нищожен, предвид обстоятелството, че съществени негови клаузи противоречали на действащото законодателство в страната - ЗЗП и ЗПК. Подписаният договор за кредит бил "бланка", в която кредиторът предварително заложил желаните от него условия, без каквато и да било възможност за уговаряне на допълнителни условия в полза на кредитополучателя, с което бил нарушен чл. 3, параграфи 1 и 2 от ДИРЕКТИВА 93/13/ ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Чрез чл.15.1. от подписания договор се капитализирала лихвата и по този начин се начислявала законна лихва върху цялата сума (включваща главница и лихви).

Не бил определен и краен времеви предел на начисляваната лихва, което на отделно основание правило клаузата нищожна.

В условия на евентуалност, в случай, че целият договор не се обявял за нищожен, ответникът моли съда да признае за нищожни отделни негови клаузи. Неравноправна се явявала клаузата, поради прекомерност, определяща годишния лихвен процент (ГЛП) по потребителския договор за кредит, а именно чл.9 и последващи от подписания договор. ГЛП надвишавал 50%, като за констатирането на това обстоятелство не били необходими специални знания в сферата на икономическите науки, тъй като самият лихвен процент бил посочен в чл.9.1. от цитирания договор за кредит 50.76%. Годишен процент на разходите (ГПР) не можел да надвишава петкратния размер на законната лихва, която към момента на сключване на договора за кредит била в размер на 10,01 %. ГЛП бил съставна част от ГПР и самият факт, че лихвата надвишавала максимално определения от законодателя размер, безспорно давал индикация, че и реалният ГПР ще е с минимална стойност 50.76 %.

2

Ответникът оспорва и уведомяването за предсрочна изискуемост. Не спори, че е получил писмо от ищеца, но в същото нямало уведомление за предсрочна изискуемост, поради което последната нямала правно действие.

С оглед изложеното, ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените установителни искове и да му присъди направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, и прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

От изисканото и приложено за послужване частно гр. дело № 350/2022 г. по описа на Районен съд – Свиленград се установява, че същото е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, постъпило в съда на 30.05.2022 г. от заявител - настоящия ищец „Ти Би Ай Банк” ЕАД, срещу длъжник – настоящия ответник П. Д. И., за заплащане на суми, дължими по Договор за потребителски кредит № 7053053172 от 18.09.2020 г., а именно: 11738,08 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 30.05.2022г. до окончателното й изплащане, 4252,55 лв. - договорна (възнаградителна) лихва за периода 25.04.2021г. - 09.03.2022 г. и 1191,92 лв.- обезщетение за забава за периода 25.04.2022 г. – 19.05.2022г., както и разноски по делото, включващи сумата 345,71 лв. - за държавна такса и сумата 50,00 лв.– за юрисконсултско възнаграждение. В заповедното производство е издадена Заповед № 182/31.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е разпоредено незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за посочените в заявлението суми. За да постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, заповедният съд е приел, че Банката - заявител е удостоверила наличие на подлежащо на изпълнение вземане. В заявлението си Банката не се е позовавала на настъпила предсрочна изискуемост на цялото си вземане спрямо длъжника, а е посочила това в приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги, като е посочила датата 09.03.2022г. за дата на предсрочна изискуемост. Нейното настъпване заявителят е удостоверил по реда на чл.418, ал.3 от ГПК - със съответни документи: Уведомление за предсрочна изискуемост от 11.02.2022г., връчено лично на длъжника, с обратна разписка, на 09.03.2022г., видно от датата на пощенското клеймо.

С Определение № 927/14.12.2022г., постановено по възз.ч.гр.д. № 742/2022г. по описа на ОС – Хасково, е отменено разпореждането за незабавно изпълнение, обективирано в Заповед № 182/31.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, и е обезсилен издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист.

Длъжникът по ч.гр.д. № 350/2022г. по описа на РС - Свиленград е подал възражение за недължимост на вземанията, в срока по чл.414, ал.2 от ГПК. В указания му едномесечен срок заявителят е предявил искове за установяване на вземанията си, по които е образувано настоящото производство.

Тъй като допустимостта на установителния иск по чл.422, вр. с чл.415 3 от ГПК, се определя от идентичността между страните, предмета и вземането, относно което вече е била издадена заповед за изпълнение, в случая е налице посочената идентичност от субективна страна, доколкото исковете са депозирани в срок от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, срещу ответник – длъжник по заповедта, както е налице и идентичност от обективна страна, доколкото исковете са по отношение на вземанията, за които е издадена заповедта по чл.417 от ГПК.

Предвид така направените констатации, предявените установителни искове се явяват допустими.

За да се признае за установено съществуването на процесните вземания на ищеца, в негова тежест бе да се докаже наличието на действително облигационно правоотношение, с параметрите на договора за кредит, посочен в исковата молба; че ищецът е изправна страна по договора, в това число – че е предоставил на кредитополучателя кредит в уговорения размер; че са били налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем; че ищецът е упражнил надлежно правото си за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, в това число, че е уведомил кредитополучателя за това обстоятелство. В случай че се установи твърдяното от ищеца право, ответникът трябваше да докаже, че е изпълнил възникналите парични задължения.

Представен е по делото Договор за потребителски кредит № 7053053172, сключен на 18.09.2020 г. между „Ти Би Ай Банк” ЕАД и П. Д. И.

– „потребител“, по силата на който банката предоставя на потребителя кредит в размер на 12245,84 лева, с уговорка за връщането му в срок до 25.07.2023г., съобразно погасителен план по чл.11.2 от договора. В погасителния план са посочени падежни дати на вноските (31 на брой) и размер на погасителната вноска (716,29 лв. – 30 вноски и 716,32 лв. – последна 31-ва вноска), както и че същата е формирана от два компонента – главница и лихва. Договорен е лихвен процент 50,76% и годишен процент на разходите (ГПР) 49,04%, както и „обща сума, дължима от потребителя“: 22 205,02 лв. (чл.10 от договора).

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която не е оспорено от страните и съдът го кредитира с доверие. Видно от приложеното към заключението извлечение от банкова сметка на ответникът, размерът на усвоената главница по процесния договор за кредит е 12 245,84 лв., като сумата е преведена по сметка на кредитополучателя на 18.09.2020г., датата на сключване на договора. Т.е. кредитополучателят е получил „чиста“ сума в размер на 12 245,84 лв. Видно от заключението, платената от кредитополучателя сума по договора, към датата на изготвянето му – 28.04.2023г., възлиза на 4284,30 лв.

С оглед гореизложеното, съдът достигна до следните правни изводи:

Спорът по делото е преди всичко относно валидното възникване на правоотношението, предвид повдигнатите от ответника възражения за нищожност на договора за кредит и отделни негови клаузи, поради 4 противоречие със закона (чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД) - Закона за потребителския кредит (ЗПК) и Закона за защита на потребителите (ЗЗП), както и поради накърняване на добрите нрави (чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД). Съдът намира възраженията на ответника за основателни, по следните съображения:

Клаузата в процесния договор, определяща лихвен процент по заема в размер на 50,76% е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави. За да достигне до този извод съдът използва като критерий съотношението на размера на договорената възнаградителна лихва с размера на законната лихва за забава. Последната се определя в размер на 10 пункта над основния лихвен процент на БНБ за съответния период и е около 10%. Договорната възнаградителна лихва по процесния договор надхвърля законната лихва за забава повече от пет пъти, което очевидно води до неснователно обогатяване на кредитора. Клауза с подобен размер на договорната възнаградителна лихва накърнява добрите нрави, тъй като води до прекомерно обогатяване на кредитора в резултат на предвиденото необосновано високо възнаграждение.

Разпечатката съдържа 32 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7881bb7d-4981-4a77-a622-c2ce8008099d