Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 590 от 28.08.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 718/2026
Вид
Решение № 590
Подписан
28.08.2026
В сила
28.08.2026
Състав
Даниела Борисова, Милен Михайлов, Весела Тодорова Аврамова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 590 гр. София, 28.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д.а Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Весела Т. А.а при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА в присъствието на прокурора Р. Н. Р. като разгледа докладваното от Д.а Борисова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100600718 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

Образувано е по жалба на адвокат П. П. от САК, процесуален представител на подсъдимия Д. О. Б., срещу решение от 17.09.2025 г., постановено по НОХД № 5476/2025 г. по описа на СРС, НО, 13 състав, с което подсъдимия Б. е признат за виновен в извършено от него престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. с чл. 130, ал. 2 НК за това, че на 16.10.2024 г. в гр. София, в близост до 54 СУ „Св. Иван Рилски“, находящо се на ул. „********, чрез нанасяне на удар с ръка по лицето на Т.П.М. й е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в оток на дясна буза, охлузване и кръвонасядане на дясната буза срещу шести долен зъб, вдясно, които увреждания са реализирали медико – биологичният признак „болка и страдание“, като деянието е извършено по хулигански подбуди – на публично място, в присъствие на свидетели, без основателна причина, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност, честта и достойнството на отделната личност, за което на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“в размер на 1000лв.

Първият съд е осъдил на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия Д. О. Б. да заплати в полза на държавата и по сметка на СДВР направените по делото разноски в размер на сумата от 1218,98 лева.

С депозираната въззивна жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Моли се за неговата отмяна и за признаване на подсъдимия Б. за невинен.

Въззивният съдебен състав е приел, че за правилното решаване на делото не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие по реда на чл. 327 НПК, чрез разпит на 1 подсъдимия, свидетели и вещи лица.

В хода на съдебното производство пред въззивния съд, процесуалният представител на подсъдимия Б. поддържа въззивната жалба. В подкрепа на искането си, защитника излага съображения за липса на квалифициращият признак „хулигански подбуди“, без да оспорва приетата от първия съд фактическа обстановка по делото. Процесуалният представител прави кратък доказателствен анализ на събраните и проверени пред първия съд доказателства. Моли за отмяна на атакуваното първоинстанционно решение, както и за оправдаване на подсъдимия Б..

Представителят на СГП намира постановеното от първия съд решение за правилно и законосъобразно и оспорва въззивната жалба. Твърди, че първият съд правилно, въз основа на събраната по делото доказателствена съвкупност, е стигнал до извода, че подсъдимия Б. е извършил виновно деянието, за което му е повдигнато обвинение. Моли съдът да потвърди обжалвания съдебен акт.

Подсъдимият Б. поддържа заявеното от своя защитник.

В предоставената му, на основание чл. 333, ал. 2 НПК, последна дума, подсъдимият Б. моли да бъде оправдан.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено следното:

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура на глава XXVIII НПК, поради наличие на предпоставките за това, както и с оглед заявеното от страните желание в тази насока. За да постанови обжалваното решение, с оглед спецификата на особените правила, установени в глава XXVIII НПК, първостепенният съд надлежно е приобщил на основание чл. 378, ал. 2 НПК събраните на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, които е преценил в отклонение от общите правила на традиционния наказателен процес, без да е необходимо непосредственото им събиране. Първият съд е допуснал по искане на защитата, в хода на съдебното си следствие и е разпитал в качеството на свидетел С.Р..

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка е изяснена правилно от първия съд, поради което не се налага внасянето на корекции и/или допълнения в нея. Първият съд е приложил правилно материалния закон, като изведените от него изводи относно авторството на деянието, участието на подсъдимия Б. в неговото осъществяване и наличието на вина са правилни и законосъобразни, а също и почиващи на събраната в хода на досъдебното производство доказателствена съвкупност. Настоящият съдебен състав не установи нарушения и на процесуалния закон, които да доведат до отмяна на проверявания съдебен акт. Волята на районният съд е обективирана ясно и несъмнено, което позволява проверка на изведените от него фактически изводи, при следната приета за установена фактическа обстановка:

Подсъдимият Д. О. Б. е на 19 години, роден е в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, с основно образование, с постоянен адрес гр. София, ж.к.

„********, ЕГН **********,

Подсъдимият Б. и свидетелката Т.М. били ученици в различни класове на 54 СУ „Свети Иван Рилски“. На 16.10.2024 г., около обяд, свидетелката М. вървяла към училището заедно със своите съученици свидетелите Т.Б. и З.И.. В близост до училището те срещнали подсъдимия Б., който, без да е провокиран по какъвто и да е начин от свидетелката Т.М., разминавайки се с нея я ударил с ръка в лицето. В резултат на удара тя получила оток на дясната буза, охлузване и кръвонасядане по лигавицата на дясната буза срещу шести долен зъб вдясно.

2

От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно медицинска експертиза на свидетелката М. се установява, че на същата е причинена лицева травма в дясно, изразяваща се в набелязан оток на дясната буза; набелязано охлузване и кръвонасядане по лигавицата на дясната буза срещу шести долен зъб вдясно. Вещото лице е посочило, че установената при свидетелката Т.М. е резултат от действието на твърд тъп предмет с ограничена неохлузваща повърхност по механизма на удар с такъв и добре отговаря да е получена при удар с отворена ръка тип „шамар“, както съобщава пострадалата, като нараняванията по вътрешната повърхност на бузата са получени от удара на бузата върху инсталираните брекети. В заключение вещото лице сочи, че травмата на дясната буза е причинила на пострадалата М. болка и страдание, пълното възстановяване от която е 7-10 дни.

От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно психиатрична и психологична експертиза на свидетелката М. се установява, че при нея не се установяват минали или актуално протичащи епизоди на психотично разстройство, а интелигентността й е съответна на нормата. Вещите лица посочват, че способността на свидетелката М. да възприема и възпроизвежда минали събития и факти от значение за делото не е качествено нарушена и въпреки възрастовото непълнолетие тя има психическа годност за даване на свидетелски показания. Вещите лица заключават, че психическото състояние на свидетелката М. към момента на проведеното й изследване не се явява пречка за нейното участие във всички фази на наказателното производство.

От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно психиатрична и психологична експертиза на подсъдимия Б. се установява, че същият е психично здрав, както и че при него не се констатират данни за оформен синдром на зависимост към алкохол или наркотични вещества. Вещите лица посочват, че подсъдимия Б. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи действията и постъпките си, въпреки възрастовото си непълнолетие към датата на деянието.

Вещите лица също така смятат, че няма основание да се приеме, че поведението на подсъдимия Б. е било обусловено от лекомислие и увлечение. В заключение посочват, че психичното състояние на подсъдимия Б. към момента на изследването не се явява пречка за неговото участие във всички фази на наказателното производство и той може да дава достоверни отговори /ако желае/ на поставените му въпроси.

Така установената фактическа обстановка по делото е изведена правилно от първостепенния съд въз основа на събраните в хода на досъдебното производство и приети по реда на чл. 378, ал. 2 във вр. с чл. 283 НПК гласни и писмени доказателствени средства и писмени доказателства, а именно: показанията на свидетелите Т.М., З.И., Е.И., Т.Б., С.Р. и И.С., протокол за разпознаване на живо лице и изготвен към него фотоалбум, справка за съдимост на подсъдимия, протокол за предупреждение, протокол за доброволно предаване, съдебно медицинско удостоверение, констативен протокол от 54 СУ „Св. Иван Рилски“, заключението от изготвената в хода на досъдебното производство съдебно медицинска експертиза, заключението на изготвена КСППЕ на подсъдимия Б. и заключение от изготвена КСППЕ на свидетелката М., както и всички приложени и приети по делото доказателства.

Всичките гореизложени доказателства са свързани с основния факт на доказване по делото, а същите преценени поотделно и в своята съвкупност водят до несъмнения и категоричен извод, че автор на извършеното инкриминирано деяние е подсъдимия Б..

Първият съд правилно и законосъобразно е анализирал събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателствени източници, писмени доказателства, ведно със заключението на изготвената съдебно медицинска експертиза на свидетелката М..

Същите, с оглед релевантните към предмета на доказване данни, представляват достатъчно стабилна доказателствена опора, която позволя формиране на еднозначни изводи не само по фактите, но и относно виновността на подсъдимото лице. Установените от районния съд 3 релевантни факти не са резултат от едностранчива и/или превратна интерпретация на събраната по делото доказателствена съвкупност, т.к. чрез същите се изяснява изключително ясно, безспорно и несъмнено участието на подсъдимия в инкриминираното деяние, както и извършените от него действия по отношение на свидетелката М., които в своя краен резултат са довели до настъпилите телесни за нея увреждания, установени чрез назначената съдебно медицинска експертиза.

От показанията на свидетелите М., Б. и И. се установява несъмнено и безпротиворечиво авторството на деянието в лицето на подсъдимия Б., както и времето, мястото, начина на осъществяването му, механизма и естеството на причиненото на свидетелка М. телесно увреждане. В конкретния случай правилно първият съд е поставил в основаната на своите фактически изводи показанията на свидетелката М.. Нейните показания не остават излолирани, а напротив корелират изключително устойчиво с данните в показанията на свидетелката И., която се явява и очевидец на инкриминираното деяние.

Чрез показанията на двете свидетелки безпротиворечиво се установява, че подсъдимия Б. е нанесъл удар в лицето на свидетелката М., когато тя се е разминавала с него и то без последната да го е провокирала с думи или действия. Също така се установи от показанията на посочените трима свидетели, че между тях и подсъдимия Б. не е имало близък контакт или познанство, единствено е бил познат като ученик, учещ в същото училище в което учели и свидетелите. При това положение правилно първият съд е приел, че показанията на тримата свидетели са безпристрастно дадени и взаимно допълващи се, касателно непосредствените им възприятия за инкриминирания акт, при който е осъществено непровокирано по отношение на свидетелката М. физическо насилие от страна на подсъдимия Б.. Въз основа на показанията на свидетелите и изготвената в хода на досъдебното производство съдебно медицинска експертиза е изяснен правилно и механизъм на извършеното от подсъдимия престъпление, обективиран в нанасянето на удар с ръка в областта на главата на свидетелката М., вследствие на който й била причинена лицева травма, изразяваща се в набелязан оток на дясна буза, набелязано охлузване и кръвонасядане по лигавицата на дясната буза срещу шести долен зъб вдясно. Показанията на свидетелите М. и И., както и констатациите, съдържащи се в издаденото на свидетелката М. СМУ и изготвената впоследствие съдебно медицинска експертиза установяват безпротиворечиво медико-биологичните параметри на причинените й телесни повреди вследствие на действието на твърд тъп предмет с ограничена неохлузваща повърхност по механизма на удар с такъв, който добре отговаря да е получена при удар с отворена ръка тип „шамар“ или както сочат свидетелите в техните показания. Ето защо и правилно първият съд е кредитирал с доверие приетата по делото СМЕ, от заключението на която се установяват видът и характерът на причинените, в резултат на противоправното поведение на подсъдимия, телесни повреди на свидетелката М.. Описаните травми са причинили на свидетелката М. болка и страдание.