Решение № 3831 от 12.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3831 гр. София, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Гражданско дело № 20221100105059 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените от Р. Г. Б. срещу ответното дружество ЗК „у.” АД , осъдителни искове с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, относно осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от контузия на раменния пояс и мишницата, контузия на врата, комоцио церебри, контузия на лява раменна става, преразтягане на мекотъканни структури в областта на шията и горна част на гръдния отдел на гръбначния стълб, счупване на С 6 шиен прешлен с постравматична дискова херния на нива C5-C6, C6-C7 и C7-TX1, нарушение на съня, понижено настроение, тревожност, нарушения на паметта и вниманието, настъпили в следствие на ПТП от 16.04.2021г., причинено по вина на П. Ч.- водач на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Г 500“, с рег. № ******* , чиято гражданска отговорност на водач на МПС е била застрахована от ответното дружество, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.08.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 780 лв., представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди в следствие на същото произшествие, изразяващи се в заплатени лекарства и изследвания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2022г. до окончателното изплащане на 1 задължението.

Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 16.04.2021 г. ПТП в гр.

София, по вина на водача на лек автомобил с марка „Мерцедес”, модел „Г 500“, с рег. № *******, е претърпял неимуществени вреди, следствие на причинени телесни повреди и имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за закупуване на лекарства и извършени изследвания. Основава претенцията си твърденията, че в вследствие пътно-транспортно произшествие, настъпило на 16.04.2021г. около 09:17 часа в гр.София, на бул.“Константин Величков“, в района на кръстовището с бул.“Тодор Александров“, по вина на водача на застрахованото по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ МПС марка и модел „Мерцедес“, модел „Г 500“, с рег. № ******* , който поради недостатъчно внимание и предпазливост към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, удря с автомобила си пресичащия платното за движение от дясно на ляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил ищец. В следствие на това произшествие ищецът Б. е претърпял неимуществени вреди, които е претендирал от ответното дружество с молба от 12.08.2021., но обезщетение не е било изплатено, поради което то се претендира по съдебен ред, ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на молбата за изплащане на обезщетението.

В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв постъпи от страна на ответника ЗК „у.“ АД , който оспорва предявените искове сочейки, че липсват доказателства за действителното претърпяване от страна на ищеца на сочените увреждания, че те не са настъпили в причинноследствена връзка с произшествието. Счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди за прекомерно, а иска за заплащането на обезщетение за претърпени имуществени вреди за неоснователен, защото представеният платежен документ удостоверява извършен ЯМР на 15.05.2021г., а ищецът твърди, че такова изследване му е направено на 19.05.2021г. Счита, че не дължи законната лихва върху главницата от 12.08.2021г., а от датата на подаване на исковата молба, защото при предявяване на претенцията пред дружеството не е била посочена банкова сметка или представено пълномощно, като по този начин не са били спазени правилата по чл.380, ал.1 КЗ, евентуално сочи, че лихвата се дължи съгласно 2 правилата на чл.497, ал1 КЗ. Признава обстоятелството, че е застраховател на гражданската отговорност на водача на МПС марка и модел „Мерцедес“, модел „Г 500“, с рег. № ******* към датата на произшествието-16.04.2021г.

В съдебното заседание ищецът се яви лично и с пълномощника си адв.Й., който поддържа предявените искове, моли съда да ги уважи изцяло, претендира за разноски по делото.

Ответното дружество беше представлявано в съдебното заседание от ют М., която оспорва исковете, моли съда да ги отхвърли изцяло, а ако ги счете за основателни да присъди по-нисък от претендирания размер обезщетения.Претендира за разноски по делото.

След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора, събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебно заседание, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорни в отношенията между страните и ненуждаещи се от доказване в процеса са обстоятелствата, че водачът управлявал лек автомобил с марка и модел „Мерцедес“, модел „Г 500“, с рег. № ******* е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, със срок на действие обхващащ датата на настъпване на процесното ПТП.

От Наказателно постановление №21-4332-009033/05.05.2021г., издадено от началник група към СДВР, което е влязло в сила на 15.07.2021г. се установява, че във връзка с процесното ПТП водачът П. И. Ч. е санкциониран с глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП.

Съгласно показанията на свидетеля Б.а, която е съпруга на ищеца, и които съдът кредитира само доколкото не са в противоречие с останалите събрани писмени и гласни доказателства се установи, че след произшествието ищецът е изпитвал силни болки във врата и е нямал спомен как е станал след падането. Не можел да си вдига лявата ръка, защото болките били много силни и поради това не можел да се обслужва сам. Поради това, че болките във врата не отшумявали, ищецът потърсил помощ от специалист, който го насочил към изследване с ЯМР, след което се оказало, че на врата имал четири дискови хернии, като едната била с фрактура. Тогава на ищеца било 3 препоръчано да носи специална яка за обездвижване на врата, която той носил два месеца. След няколко месеца болката от тази травма постепенно утихнала, но се появил проблем в дясната му ръка, която започнала да изтръпва след инцидента. Имало и моменти, в които ищецът не можел да преглъща, в следствие на проблем с ягуларната ямка, възникнал от травма в горната част на гърдите. Ищецът имал и психически проблем, като вече пресичал много предпазливо. Изпитвал слабост в ръцете, което му пречи да върши повечето от нещата, които е вършел преди.

От показанията на свидетеля Ч., който е управлявал лек автомобил с марка и модел „Мерцедес“, модел „Г 500“, с рег. № ******* по време на инцидента се установи, че на кръстовище регулирано със светофарна уредба и намирайки се по средата на съшото кръстовището е преминал на червен светофар, след което без да прояви нужното внимание на пешеходна пътека и при зелен сигнал на светофара за пешеходци е бутнал с дясното странично огледало на автомобила си ищеца, който е паднал на земята. Свидетелят оказал съдействие на пострадалия и го закарал в болница „Пирогов“. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Ч., в частта им, че се е движил в задръстване и пред него и зад неговия автомобил също се движили други автомобили, защото в тази им част показанията му не съответстват останалите приети по делото доказателства, както и на заключенията на вещите лица по комплексната съдебно-техническа и медицинска експертиза.

От поставените на ищеца въпроси по чл.176 ГПК не се установиха обстоятелства, които да представляват признание на неизгодни за него факти.

От приетата комплексна съдебно-техническа и медицинска експертиза и от отговорите на вещите лица в съдебното заседание се установи, че по какъвто и начин да се е движил пешеходецът, когато е пресичал платното на бул.“К.Величков“ водачът на лекия автомобил не е имал възможността да предотврати удара и произшествието, което е настъпило на самата пешеходна пътека на около 1 м. в ляво до десния бордюр. Не е възможно както водачът на МПС, така и пешеходецът да са преминали на зелен светофар, защото светофарите са така настроени, че е налице известен период от време след светването на червения светофар за автомобилите и светването на зеления за пешеходците. Според вещите лица е много малко вероятно произшествието да е настъпило при движение на много автомобили при 4 задръстване на кръстовището и пешеходната пътека. Ударът между автомобилът и пострадалия не е бил много силен, но достатъчно внезапен, за да нанесе пораженията върху организма на пострадалия.

Получените в причинно-следствена връзка с произшествието травми от ищеца са контузия в областта на лявата раменна става и лявата мишница, преразтягане на меките тъкани на шията и горната част на гръбначния стълб, малък костен откъс от тялото на 6-ти гръден прешлен, посттравматични дискови хернии между 5-ти и 6-ти, 6-ти и 7-ми шийни прешлени и 7-ми шиен и 1-ви гръден прешлен. В следствие на удара от автомобила ищецът е изпитал първоначално болки и спазъм в областта на шията, както и болки, разпространяващи се по хода на десния горен крайник до върха на пръстите на ръката, с появили се парастезии и намалена сетивност на пръстите на дясната ръка. Уврежданията са довели до трайно затруднение на движението на снагата за срок от около 2-3 месеца, като толкова е продължил и оздравителния период. През първите 30 дни от злополуката, ищецът е изпитвал интензивни болки в областта на шията, световъртеж, болки в гърдите и десния горен крайник, а движенията на шията са били силно болезнени и ограничени.Интензивни са били болките и по време на първоначално проведената рехабилитация. Извън посочения период от 2-3 месеца, ищецът е търпял само периодично явяващи се болки при рязка промяна на времето, като в тези случаи той е бил принуден да използва повече седативни и болкоуспокояващи средства. Понастоящем у ищеца все още се наблюдава намалена сетивност на 4-ти и 5-ти пръсти на дясна ръка, а шийните му прешлени са с нормална екстензия по обем, но с болка в крайната фаза. Ищецът е извършил разходи във връзка с лечението на процесните травми настъпили в следствие на произшествието в общ размер на 780 лв., от които 750 лв. за провеждане на изследване с ЯМР и 30 лв. за лекарствата Дикронервовит-капсули и Арникамед долор-гел.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

В производството по делото се установи, че ищецът е претърпял процесните увреждания, представляващи контузия на раменния пояс и мишницата, контузия на врата, контузия на лява раменна става, преразтягане 5 на мекотъканни структури в областта на шията и горна част на гръдния отдел на гръбначния стълб, счупване на С 6 шиен прешлен с постравматична дискова херния на нива C5-C6, C6-C7 и C7-TX1, понижено настроение, тревожност, както и свързаните с тях болки и страдания, които са настъпили в причинно-следствена връзка с процесното произшествие, вината за настъпването на което е на водач, чиято гражданска отговорност към датата на събитието е била застрахована от ответното дружество.

Не се установи, че ищецът в следствие на произшествието е претърпял комоцио церебри, нарушение на съня, нарушения на паметта и вниманието.

Водачът на лекия автомобил П. Ч. е санкциониран за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП, което означава, че с поведението си е създал опасности и пречки за движението, и е поставил в опасност живота и здравето на хората.

Това поведение е противоправно, като деянието е извършено виновно.

Настоящият съд счита, че в производството по делото се установи, че водачът на автомобила е преминал при червен сигнал на светофара за автомобилите, което означава, че зеленият сигнал за пешеходците тъкмо е светнал, след което ищецът е тръгнал да пресича по пешеходната пътека, но е бил ударен от автомобила. Затова се налага извода, че произшествието е настъпило само по вина на водача на автомобила, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответното дружество.