Решение № 859 от 08.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 859 гр. Пловдив, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно гражданско дело № 20255300501233 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Х. Г. Й. - ищца в първоинстанционното производство, чрез пълномощника й адв. Л. Б. от САК, против решение № 4893/09.12.2024г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 1382/25.03.2025г., постановено по гр. дело № 6994/2024г. на Районен съд - Пловдив, VIII гр.с., в частта, с която е отхвърлен частичният иск на жалбоподателя против „Си Ейч Дивелъпмънт Груп“ ООД, с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 вр.чл. 225 от КТ, за периода от 04.04.2024г. до 21.08.2024г. и за разликата над уважения размер от 4468,99 лв. до пълния предявен размер от 17059,12 лв., като част от обща претенция в размер на 19330,44 лв. (след приспадане на получавано от ищцата от друг работодател трудово възнаграждение в размер на ***** лева). В останалата част решението на РС – Пловдив не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Първоинстанционният съдебен акт се обжалва в неизгодната за въззивника част с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че на 04.04.2024г. жалбоподателката Х. Й. е започнала нова по-нископлатена работа при друг работодател с месечно трудово възнаграждение от ***** лв., поради което и на основание чл. 225, ал.2 от КТ има право на разликата в заплатите. От изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза било установено, че обезщетението, което й се дължи по чл.225 от КТ за периода 21.02.2024г. – 21.08.2024г., след приспадане на полученото при новия работодател възнаграждение, е в общ размер на **** лв. По изложените съображения се отправя искане за отмяна на 1 първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново по съществото на спора, с което въззивният съд да осъди ответника да заплати на ищцата обезщетение в размер на 12590,13 лв., представляващо разликата над уважения размер от 4468, 99 лева до пълния предявен размер от 17059,12 лева, за периода от 04.04.2024г. до 21.08.2024г., ведно със законната лихва. Претендират се разноски в пълен размер за двете съдебни инстанции.

Жалбата е била администрирана, като препис от нея е изпратен на насрещната страна „Си Ейч Дивелъпмънт Груп“ ООД. В срока по чл. 263, ал.

1 от ГПК не е подаден отговор на жалбата от страна на въззиваемия.

Настоящият съдебен състав на ОС - Пловдив, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред първата инстанция е образувано по предявени обективно кумулативно съединени частични искове с правно основание чл.

344, ал.1, т.1 и т.3 вр.чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ, чл. 128, т.2 от КТ и чл. 224, ал.1 от КТ от работника/служителя Х. Г. Й. против работодателя „Си Ейч Дивелъпмънт Груп“ ООД с ЕИК: *****, с които се иска от съда да признае за незаконна и като такава да отмени Заповед № 2/21.02.2024г. на директора на ответното дружество за прекратяване на трудовото й правоотношение, както и да осъди ответника да й заплати сумата в размер на 17 059, 12 лева – като част от обща претенция в размер на 19 330, 44 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа поради уволнението и обезщетение, формирано от разликата в заплатите през времето, през което е работила на по-нископлатена работа в резултат на незаконното уволнение в периода 21.02.2024 г. – 21.08.2024 г. (изчислено след приспадане на получавано от нея от друг работодател трудово възнаграждение в размер на ***** лева). Предявени са и осъдителни искове за сумата от 1 лев - като част от обща претенция в размер на 1 569 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение на ищцата за месец февруари 2024 г., и за сумата от 1 380, 78 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск – 9 работни дни, полагащи се за 2023г. и 2024г., ведно със законната лихва върху трите главници, по изложените в исковата молба съображения.

В срока по чл.131 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответника „Си Ейч Дивелъпмънт Груп“ ООД гр. ***.

С решение № 4893/09.12.2024г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 1382/25.03.2025г., постановени по образуваното гр. дело № 6994/2024г., Районен съд - Пловдив, VIII гр.с., е:

- признал за незаконна Заповед № 2/21.02.2024г. на директора на ответника „Си Ейч Дивелъпмънт Груп“ ООД, с която, считано от 21.02.2024 г., на основание чл.325, т.1 от КТ – по взаимно съгласие, е било прекратено трудовото правоотношение с ищцата Х. Г. Й. и като такава я е отменил;

- осъдил „Си Ейч Дивелъпмънт Груп” ООД да заплати на Х. Г. Й. сумата от 4 468, 99 лева, представляваща обезщетение за оставането на ищцата без 2 работа поради уволнението й в периода 21.02.2024 г. – 03.04.2024 г., както и сумата от 1 380, 78 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск – 9 работни дни, полагащи се за 2023г. и 2024г., ведно със законната лихва върху двете главници от подаване на исковата молба 22.04.2024г., до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 2 000 лева, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пловдив е осъдил ответника да заплати сумата от 283,99 лева за държавни такси.

Със същото решение частичният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225 от КТ за периода 04.04.2024г. – 21.08.2024г. и за разликата над уважения до пълния предявен размер от 17 059, 12 лева – като част от обща претенция в размер на 19 330, 44 лева (след приспадане на получавано от ищцата от друг работодател трудово възнаграждение в размер на ***** лева), е отхвърлен като неоснователен и недоказан. На основание чл.233 от ГПК, производството по делото по отношение на предявения от Х. Г. Й. против „Си Ейч Дивелъпмънт Груп” ООД частичен иск, с правно основание чл.128, т.2 от КТ, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1 лев - като част от обща претенция в размер на 1 569 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение на ищцата за месец февруари 2024г., е било прекратено поради отказ от иска.

Първоинстанционният съд е кредитирал заключението на допуснатата ССчЕ, от което се установява, че последното получено от ищцата брутно трудово възнаграждение за предхождащия уволнението й пълен отработен месец (януари 2024 г.) е било в размер на 3 221, 74 лева. За да постанови решението в обжалваната му част ПРС е приел, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225 от КТ се явява доказан по основание за периода от 21.02.2024г. (когато ищцата е останала без работа поради прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника) до 03.04.2024г.

(деня, предхождащ започване на работа по трудово правоотношение при друг работодател - „*****“ ЕООД гр. ***) и до размера от 4 468, 99 лева – за който период и до който размер ПРС е уважил този иск. Със същото решение искът по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225 от КТ е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан за периода от 04.04.2024 г. до 21.08.2024 г. и за разликата над уважения до пълния предявен размер от 17 059, 12 лева – като част от обща претенция в размер на 19 330, 44 лева, доколкото на 04.04.2024г. ищцата е била започнала работа по трудово правоотношение при друг работодател. Върху уважения размер на главницата от 4 468, 99 лева е присъдена законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 22.04.2024г. до окончателното погасяване.

При извършената служебна проверка на решението в обжалваната му част, съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК, въззивният съд намери, че същото е валидно и допустимо в обжалваната част, но по същество е неправилно.

Предмет на разглеждане пред въззивния съд е единствено искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр.чл. 225 от КТ в отхвърлената му част.

Във връзка с наведените фактически твърдения, за основателността на иска в тежест на ищцата Х. Г. Й. е да докаже, че за част от определен период е 3 останала без работа, а за друга част - е работила по трудово правоотношение, по което е получавала по-ниско трудово възнаграждение, както и размерът на брутното трудово възнаграждение, получено от ищцата за последния пълен отработен месец.

На основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Когато през времето по предходната алинея работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите.

Искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение предполага установяване незаконността на прекратяването на трудовото правоотношение и оставането на ищцата без работа в резултат от уволнението за процесния период. В случая първоинстанционното решение, с което е призната незаконността на прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата с работодателя – ответник, не е обжалвано и е влязло в сила. Работодателят не е оспорил твърдението на ищцата за оставането й без работа в периода от 21.02.2024г. до 03.04.2024г. Не се спори също така, че в периода от 04.04.2024г. до 21.08.2024г. ищцата е работила на по-нископлатена работа с месечно брутно трудово възнаграждение в размер на ***** лв., като обезщетението за периода, през който е останала без работа (21.02.2024г. - 03.04.2024г.) и разликата в заплатите през времето, през което е работила на по-нископлатена работа (04.04.2024г. - 21.08.2024г.), възлиза в общ размер на 17 059,12 лв., което се установява и от приетата съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните.

Въззивният съд намира, че частичният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ се явява основателен до пълния предявен размер от 17059,12 лв. Като не е присъдил на ищцата разликата по чл. 225, ал.2 от КТ между получаваното по-високо трудово възнаграждение при стария работодател спрямо получаваното при новия, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени в обжалваната му част и вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което исковата претенция за периода от 04.04.2024г. до 21.08.2024г. и за разликата над уважения размер от 4468,99 лв. до пълния предявен размер от 17059,12 лв., като част от обща претенция в размер на 19330,44 лв. (след приспадане на получавано от ищцата от друг работодател месечно трудово възнаграждение в размер на ***** лева), да бъде уважена.

По разноските:

В първоинстанционното производство ищцата Х. Й. е направила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв., от които са й били присъдени по съразмерност, съобразно уважената част от исковете, разноски в размер на 2000 лв. Пред настоящата инстанция жалбоподателката е представила доказателства за заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 2200 лв. С оглед изхода на спора въззиваемото дружество „Си Ейч Дивелъпмънт Груп“ ООД следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателката Х. Й. сумата от още 400 лв. (към вече присъдената с 4 първоинстанционното решение сума в размер на 2000 лв.), тъй като предявените от нея искове са изцяло уважени, която сума представлява разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция, както и сумата в размер на 2200 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

Въззиваемият следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС - Пловдив сумата в размер на 100 лв. – възнаграждение за вещо лице по ССчЕ, заплатено в първоинстанционното производство от бюджета на съда, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пловдив сумата в размер на 251,80 лв. – държавна такса в размер на 2% върху обжалваемия интерес /12 590,13 лв./ във въззивното производство.