Решение № 91 от 16.12.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Враца, 16.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Търговско дело № 20231400900044 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебното производство е образувано по искова молба вх. № 3099 от 09.05.2023г., уточнена с молба вх. № 5561 от 08.09.2023г., подадени от ЗД "Бул Инс" АД, ЕИК ***, гр.София, чрез адв. М. Г. от САК, с която е предявил срещу ответника Г. К. К., ЕГН ********** от гр.Козлодуй , иск за заплащане на сумата общо 120 566, 62 лв. - регресно вземане по чл. 274, ал.1, т.1 от КЗ (отм.), представляващо сбор от изплатена главница, лихви и разноски , дължимо във връзка със заплатено застрахователно обезщетение по повод застрахователно събитие от 16.11.2013г., представляващо покрит риск по полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху исковата сума от датата на депозиране на исковата молба до пълно плащане, както и разноските в производството.

В исковата молба и в уточнителната такава от 08.09.2023г. ищецът ЗД "Бул Инс" АД твърди, че на 16.11.2013 г., на път III-114, в района на Община Лом, на прав пътен участък, около 17:30 часа, при управление на лек автомобил марка „Опел“, модел „Инсигния“, с peг. № СА***РМ, ответникът Г. К. К. е нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което е реализирал пътнотранспортно произшествие, като е настигнал и блъснал управлявана о т Т. А. Т. каруца. Поддържа, че в резултат на удара на пострадалия са причинени следните травматични увреждания: травматичен шок; разкъсно-контузна рана на главата; голям хематом на дясната тазобедрена става; фрактура на пето и шесто ребро вдясно, които са му причинили продължителни болки, обездвижване и необходимост от чужда 1 помощ; наложило се принудително болнично лечение за периода от 16.11.2013 г. до 04.12.2013 г., а след изписването му - непрекъснато домашно лечение, до момента, в който пострадалият е починал. Изтъква, че за произшествието е съставен Протокол за ПТП , в който е отразено, че ответникът Г. К., при управлението на лек автомобил „Опел“, модел „Инсигния“, с per. № СА***РМ под въздействието на алкохол с концентрация 0.53 на хиляда, установена по надлежния ред, е допуснал нарушение на правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на Т. Т..

Твърди също, че по отношение на управлявания от ответника лек автомобил „Опел“, модел „Инсигния“, с per. № СА***РМ към датата на ПТП е била налице действаща застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО) на автомобилистите, полица издадена от ЗД „Бул Инс“ АД. Поддържа, че гореописаното ПТП представлява покрит риск от полицата ГО, поради което на основание чл. 432, ал.1 КЗ увреден ото лице и наследник по закон на починалия - П. Л. Т. (съпруга), е предявила иск срещу дружеството, в резултат на което е постановено Решение от 29.10.2018г. по гр. д. № 16041/2016г. по описа на С ГС, отменено с Решение № 548/04.03.2020г. по в.гр.д. № 1348/2019г. на Апелативен съд - София, с което окончателно са определени и присъдени следните обезщетения по чл. 52 ЗЗД: 64 000 лева, представляващи застрахователно обезщетение за търпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 16.04.2014г. до пълно плащане, следващи се на П. Л. Т. за търпени от същата болки и страдания вследствие смъртта на съпруга й Т. А. Т. , 2989 лв. адвокатски хонорар и 224 лева разноски. Посочва, че за горните суми в полза на увреденото лице са издадени изпълнителни листа, въз основа на които са образувани три изпълнителни дела по описа на ЧСИ В. Л., peг. № *** от КЧСИ: 1. изп. дело № 2020***0400105 - за сумата общо 113 327,12 лв., от която: 64 000,00 лв. – главница , 41 293,23 лв. - лихва за периода 16.04.2014г. - 08.09.2020г.; 6401,89 лв. - пропорционални такси по изпълнителното производство; 1560.00 лв. - разноски по изпълнителното дело и 72.00 лв. - обикновенни такси, които суми са изплатени с осем превода, всеки в размер 10 000 лв., на следните дати: 26.06.2020г., 06.07.2020г., 10.07.2020г., 17.07.2020г., 24.07.2020г., 03.08.2020г., 10.08.2020г. и 14.08.2020г., един превод в размер 20 000.00 лв . на 31.08.2020г. и един в размер 13 327,12 л в . на 08.09.2020г. ; 2. изп. дело № 2020***0400187 - за сумата общо от 6647,89 лв. , от която: 5978, 00 лв. - присъдени разноски, 597,89 лв. - пропорционални такси по изпълнителното производство и 72.00 лв. - обикновенни такси, която сума е изплатена с преводно нареждане на 07.09.2021г., и 3. изп. дело № 2020***0400185 - за сумата общо от 591,61 лв., от която: 224, 00 лв. - присъдени разноски, 240, 00 лв. - разноски по изпълнителното дело, 55,68 лв. - пропорционални такси по изпълнителното производство и 72.00 лв. - обикновенни такси, която сума е изплатена с преводно нареждане на 07.09.2021г. Изтъква, че с извършените в полза на увреденото лице П. Т. плащания на застрахователните обезщетения, дружеството е встъпило в правата на удовлетворени я кредитор (увредено 2 лице) срещу прекия причинител на вредите и има право да получи от виновния водач по обратен ред платеното застрахователно обезщетение заедно с платените лихви и разноски, доколкото е налице регресно основание по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ. С оглед отразеното в Протокола за ПТП, че ответникът Г. К. е управлявал лекия автомобил под въздействието на алкохол с концентрация 0.53 на хиляда, счита за доказан целия фактически състав на възникването на регресната отговорност на ответника, доколкото всички относими факти са съдебно установени с посочените решения на СГС и САС.

Ответникът Г. К. К., ЕГН ********** от гр.Козлодуй , чрез адв. С. С. Ч., АК - гр. Смолян, в срока по чл.367, ал.1 ГПК, е подал отговор, с който оспорва предявените искове като недопустими и изцяло неоснователни по основание и размер. Оспорва твърденията, изложени в исковата молба за причинено по негова вина ПТП на 16.11.2013 г. на път III-114, в района на община Лом и наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД в процесния случай; оспорва механизма на ПТП, както настъпването на травмите на Т. Т. да е в причинна връзка с него; оспорва и причинените телесни увреждания, продължителни болки, обездвижване и необходимост от чужда помощ на Т. Т., вследствие на твърдяното ПТП, престоят на пострадалия в болница, нуждата му от болнично и домашно лечение и смъртта на същия, вследствие на получените при процесното ПТП травми.

Оспорва също твърдението за наличие на причинно-следствена връзка между получените травми и настъпилата смърт; евентуално твърди, че смъртта е настъпила вследствие на лоша хигиена, неглижиране на съС.ието от самия пострадал и неадекватно лечение; че за продължителността на възстановителния период на Т. влияние са оказали и други фактори, сред които стари травми, хронични и други придружаващи заболявания, неспазване на предписания режим, неполагане на грижа за прегледи и здравна диагностика. Оспорва наличието на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, техния вид, характер и интензитет, като твърди, че няма влязъл в сила акт на наказателния съд, който с обвързваща задължителност за граждански съд да установява извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Оспорва и размера на претендираното обезщетение като прекомерен и несъответстващ на практиката по сходни дела за близък период от време. Твърди, че не е управлявал процесния автомобил с концентрация на алкохол в кръвта 0.53 на хиляда, евентуално, че посочената концентрация не е установена по надлежния ред, визиран в Наредба № 30/27.06.2001 г., действаща към 3 момента на извършване на деянието; че техническото средство „Алкомер 931“ с инв. № 2243442, с което е извършена пробата, не е било сертифицирано и надлежно проверено съобразно Закона за измерванията, не е преминало проверка и като такова не отговаря на установения стандарт и съответно не отчита правилно. При условията на евентуалност, твърди, че дори да се приеме, че техническото средство е годно, установеното количество алкохол от 0,53 промила е в рамките на отклонението от +/- 0.05.

Не оспорва твърдението в исковата молба, че по отношение на л. а. марка „Опел“, модел „Инсигния“, с peг. № СА *** РМ към датата на ПТП е била налице валидна застраховка „ГО“ на автомобилистите с полица, издадена от ЗД „Бул Инс“ АД. Ответникът оспорва също и твърденията в исковата молба, че на наследниците на починалия са изплатени твърдените в исковата молба суми и че същите са присъдени с посочените решения. При условията на евентуалност твърди, че е налице случайно деяние; прави и възражения за изтекла погасителна давност за всички претендирани с исковата молба суми и за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Т. Т., който е управлявал каруцата с животинска тяга в нарушение на правилата за движение по пътищата, като не я е управлявал непрекъснато и е създал пречки и опасности за движението; не е използвал каска, протектори за ръце и крака и светлоотразителна жилетка; управлявал е ППС под въздействието на алкохол и/или наркотици, по път, по който е забранено движението на ППС с животинска тяга, каруцата не е била регистрирана по надлежния ред, не е разполагала със светлоотразители отпред и отзад, не е било налице светещо тяло, излъчващо бяла или жълта светлина. Ответникът оспорва също размера на евентуално присъденото от съда и изплатено от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди като прекомерен предвид характера, обема на уврежданията и техния интензитет; оспорва исковете за имуществени вреди - адвокатски хонорар и разноски и дължимост на лихви.

Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар.

По делото в срок е постъпила допълнителна искова молба от ищеца, в която същият счита възраженията на ответника, че представените с исковата молба решения не го обвързват, за неотносими и недопустими, с оглед формираната сила на пресъдено нещо между страните в хода на производството по гр. д. № 16041/2016г. по описа на СГС, в което ответникът К. е участвал като подпомагаща страна на ЗД „Бул Инс“ АД, поради което, на 4 основание чл.223 ГПК, е възникнал установителен ефект в отношенията на третото лице и насрещната страна по всички факти, предмет на производството по делото. Счита за неоснователно и възраженито на ответника за изтекла погасителна давност за всички претендирани с исковата молба суми, поради спецификите на регресния иск – претенция, която има фактически състав, предмет и субекти, различни от тези на претенцията по чл.

45 от ЗЗД, както и различен начален момент на изискуемост (давността), а именно датата на изплащане на обезщетението, която е началния момент, от който започва да тече пет годишната погасителна давност. По отношение възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Т. Т., твърди, че процента на съпричиняване е определен в Решение от 29.10.2018г. по гр. д. № 16041/2016г. по описа на СГС, отменено с Решение № 548/04.03.2020г. по в. гр.д. № 1348/2019г. на Апелативен съд - София и се ползва със сила на пресъдено нещо. Счита за неоснователно и възражението на ответника за недължимост на изплатените от застрахователя лихви и разноски, тъй като изплатените от него лихви по изпълнителните дела са на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, а не договорни, по смисъла на чл. 10, ал.2 от ЗЗД, т.е. не представляват възнаграждение, а обезщетение за мораторни вреди, което се дължи по силата на закона и изплатените от него обезщетения по изпълнителните дела включват както главницата, така и обезщетителната лихва, съгласно чл. 288, ал. 12 (отм.) от КЗ.

В срока по чл.373, ал.1 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответника на допълнителната искова молба, в който същият заявява, че изцяло оспорва подадената от ищеца допълнителна искова молба и поддържа изложеното в отговора на исковата молба, както и посочените в него доказателствени искания. В допълнение, с оглед твърденията на ищеца, че е управлявал процесния автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над разрешената, посочва, че в мотивите на Решение от 29.10.2018 г., постановено по гр. д. № 16041/2016 г. по описа на СГС и Решение № 548/04.03.2020 г., постановено по в. гр. д. № 1348/2019 г. по описа на САС и Определение от 13.04.2021 г., постановено по т.д. № 1340/2020 г. по описа на ВКС, никъде не е прието и установено, че е управлявал лекия автомобил под въздействието на алкохол, поради което следва да се приеме за безспорно установено, че не е управлявал лекия автомобил под въздействието на алкохол, следователно не са налице основанията за ангажиране на регресната му отговорност. Оспорва също и твърдението на ищеца, че дължи и изплатените от застрахователя лихви и разноски.

Разпечатката съдържа 15 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/787f1727-41b0-44ca-81df-8faff0421332