Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12117 от 19.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 5468/2026
Вид
Решение № 12117
Подписан
19.06.2026
Състав
БОРЯНА СТЕФАНОВА ШОМОВА СТАВРУ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 12117 гр. София, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело № 20261110105468 по описа за 2026 година

В. А. Д. е предявила срещу П. И. В. иск за трансформация на лични средства при придобиване по време на брака им на МПС Субару Легаци с рег.№ ........... Ищцата твърди, че е придобила автомобила изцяло с нейни лични средства, поради което е нейна собственост. Излага, че автомобилът е закупен с договор за покупко-продажба сключен на 21.12.2007 г., като тя заплатила изцяло цената и таксите в общ размер на 11500 лв. със средства изтеглени от личната й банкова сметка. Сумата по тази сметка й била преведена от сина й с цел придобиване на автомобила. Моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който оспорва иска с твърдения, че средствата по банков кредит и преводите по лични сметки касаят единствено облигационни отношения между страните. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Установява се по делото, че В. А. Д. и П. И. В. са сключили брак на от 26.10.1986 г., прекратен с развод с влязло в сила на 12.02.2020 г. решение по гр. д. № 27748/2019 г. по описа на СРС.

Приет е по делото договор за покупко-продажба на МПС, сключен на 21.12.2017 г. между Иван Янев като продавач и П. В. като купувач за закупуване на МПС Субару Легаци с рег.№ .........., за сумата от 800 лв.

Представени са заявка от В. В.а до Банка Пиреос България АД от 20.12.2017 г. за теглене на сумата от 11500 лв. и разписка от 21.12.2017 г. за изплащане на сумата с декларация за произход на средствата - спестявания на сина й А. В..

Представени са извлечения от банкови сметки на А.В. и В.В.а, от които се установява извършен от А.В. по сметката на В.В.а на 21.12.2017 г. превод от 9300 лв., както и че на 1 същата дата В. В.а изтеглила 11500 лв. от сметката си.

Приложено е по делото удостоверение за застрахователна стойност на автомобила, издадено на П. В. и получено от А. В..

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А. Петров В., син на страните, който сочи, че превел на майка си като дарение през 2107 г. средства за закупуване на лек автомобил Субару, плащането за който било по банков път.

При така събраните по делото доказателства се установява, че по време на брака страните са придобили процесния автомобил, т.е. той се е включил в тяхната съпружеска имуществена общност. Бракът е сключен при действието на Семейния кодекс от 1985 г., но съгласно § 4, ал. 1 СК от 2009 г., правилата му са приложими и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове. Ето защо в отношенията между страните са приложими правилата на СК от 2009 г.

Предявеният иск е с правно основание чл. 23, ал.1 СК.

При придобиване на вещни права по време на брака се предполага съвместен принос на съпрузите, поради което възниква съпружеска имуществена общност по отношение на вещта, независимо на чие име е станало придобиването. Липсата на принос на единия съпруг ще означава индивидуална собственост върху вещта на другия съпруг.

В разпоредбата на чл. 21, ал. 3СК е установена разместваща доказателствената тежест презумпция за наличие на съвместен принос, поради което съпругът, който твърди липса на такъв принос от другия съпруг, следва да го докаже.

Съвместният принос е изключен в хипотезите на чл. 22 и чл. 23 СК, според които лични са вещите придобити преди брака, по наследство и дарение, както и с лично имущество. С Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че придобитото по време на брака, независимо на чие име е придобито, е с характер на вложените в придобиването средства. Всеки съпруг има възможност да предяви иск за пълна или частична трансформация, като установи чрез пълно и главно доказване личния характер на вложените в придобиването средства. Предявеният иск касае опровергаване на презумпцията за съвместен принос чрез установяване влагането на лични средства в придобиването на конкретна вещ или вещно право.

В настоящия случай в тежест на ищцата е да докаже главно и пълно твърденията си за пълна трансформация на лични средства при придобиване на автомобила, а именно притежанието на лични средства и влагането им при закупуването на процесното МПС.

По делото се установи, че процесното МПС е закупено по време на брака, като твърдението на ищцата е, че цената е платена с лични средства, включително получена от сина й сума.

Договорът за покупко-продажба на автомобила е сключен от ответника. Обстоятелството от кого е сключен договорът и на чие име е придобиването /МПС е регистрирано на името на ответника/ е без значение за възникването на СИО върху вещта, но в хипотезата на оборване на презумпцията по чл. 21 СК по-скоро я подкрепя, отколкото опровергава, тъй като изключва извод за това вещта да е придобита като лична от ищцата. По делото няма доказателства за плащането на цената по този договор, която е 800 лв. Дори да се приеме, че с изтеглената от ищцата сума в деня на сделката в размер на 11500 лв. са платени цената на 2 автомобила и разноските по прехвърлянето, това не обуславя извод за вложено лично имущество в придобиването на автомобила. Първо, след като не е ясно каква действителна цена и как е платена за придобиване на превозното средство, няма как да се прецени и размерът и видът на средствата, с които е извършено плащането. Второ, макар паричните влогове да са изключени от режима на СИО, за да е налице трансформация на лично имущество при придобиване на вещ със средства от влог, трябва да се докаже, че тези средства имат произход, който законът признава за лично имущество /дарение, наследство/.

Ищцата твърди да е платила задълженията по сделката със средства на сина й А. В..

Доказателствата по делото не обуславят извод за дарение на тази сума от А. В. единствено на ищцата. Преводът на средствата по сметката на единия от съпрузите не обуславя автоматично извод за предоставяне на сумата само на този родител. Свидетелят сочи, че с преведената на майка му по банков път сума купили автомобила, който също платили по банков път /което не се установява по делото, тъй като сумата е била изтеглена от ищцата/.

Няма основание да се счита, че така предоставената сума от дете на съпрузите използвана за придобиване по време на брака им на МПС е израз на щедрост само към единия от тях, а не към двамата за закупуване на обща вещ /индиция за което са сключването на договора от другия съпруг, издаването на удостоверение на негово име, получено от сина, декларацията на ищцата при получаване на средствата, че са спестявания на сина й, не дарение в нейна полза/. Всъщност нито едно доказателство не сочи на извод, че сумата е преведена само за ищцата за закупуване на нейн личен автомобил.

В заключение съдът приема, че ищцата не доказа при условията на пълно и главно доказване, че процесният автомобил е придобит с нейни лични средства. Ето защо предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Относно разноските:

Ищцата няма право на разноски. На ответника се дължат направените разноски за адвокатска защита в размер на 300 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. А. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ........, срещу П. И.

В., ЕГН **********, с адрес гр. София, ............, иск с правно основание чл. 23, ал. 1 СК за признаване за установено по отношение на П. И. В., че В. А. Д. е изключителен собственик на МПС Субару Легаци с рег.№ .........., придобито по време на брака между страните, поради преобразуване на лично имущество при придобиването му.

ОСЪЖДА В. А. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ........, ДА ЗАПЛАТИ НА П. И. В., ЕГН **********, с адрес гр. София, ............, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 300.00 евро разноски по делото.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4