Определение № 692 от 12.11.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 692 гр. Благоевград, 11.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Божана Манасиева

Крум Динев като разгледа докладваното от Божана Манасиева Въззивно частно наказателно дело № 20241200601204 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.345, вр. чл.341, ал.2, вр. чл.249, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК, образувано по постъпила частна жалба от адв.А.

Я.,в качеството й на защитник на Й. Я.,с ЕГН:**********,гражданин на Р Б. и на Р С.М. срещу протоколно определение от 15.10.2024г., постановено в разпоредително заседание по НОХД №1023/ 2024г. по описа на РС-Петрич, с което е оставено без уважение искането на защитника за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, поради допуснати на досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия Я..

Аргументира се неправилност,незаконосъобразност и необоснованост на съдебното определение,поради което се иска неговата отмяна. Защитникът прави възражения за непълноти,неясноти и противоречия в обвинителния акт,поради нарушение на чл.246 от НПК,ограничаващо правото на защита и невъзможност за нейно ефективно осъществяване.В този смисъл акцентът се поставя на формулировката,касаеща повдигнатото обвинение по чл.206,ал.,ал.3,пр.1,във вр. с ал.1 от НК,описано в обстоятелствената част като „присвояване чрез разпореждане в свой интерес“ като неправилно е прието от съда,че тази формулировка има предвид,че подсъдимият продължил да 1 използва процесните лизингови автомобили за извършване на курсове в страната и в чужбина.Защитата изразява несъгласието си с тази позиция на съда, сочейки възприетото в съдебната практика становище,че фактическото разпореждане може да има различни форми:на предаване на трето лице, унищожаване, вграждане, смесване, преработване на вещите и т.н,поради което като не е посочено в обвинителния акт какви действия на разпореждане е предприел подсъдимия в свой интерес,то е ограничено правото му на защита.В този смисъл, се поддържа и становище за противоречие ,тъй като в обвинителния акт са отразени действия на изпращане на покана за връщане на процесните вещи,но не е отразено изрично ,че обвиняемото лице е отказало да ги върне и по какъв начин е установен този негов отказ.Правото на защита на лицето е затруднено,тъй като не е наясно какво престъпно изпълнително деяние му се вменява-конкретно неправомерно действие или неправомерно бездействие.

Ето защо се иска,въззивният съд да отмени определеното в обжалваната му част.

Със самото определение от разпоредително заседание, първоинстанционният съд е приел липса на съществено отстранимо процесуално нарушение,обективирано в нарушение на чл.246 НПК-непълноти,неясноти и противоречия в ОА ,ограничаващи правото на защита.

Въззивният съд, като съобрази доказателствата по делото, съображенията в жалбата, мотивите на първостепенния съд приема следното:

Подадената частна жалба е допустима като депозирана в срок и от процесуално легитимирано лице да стори това. Разгледана по същество е и основателна.

Производството пред районния съд е образувано по внесен обвинителен акт,с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия Й. Я.,за престъпление по чл.206,ал.3,пр.1във вр. с ал.1 от НК,за това,че в периода от 13.01.2020г до 27.02.2020г.,на територията на община Петрич в качеството си на управител и собственик на „Д.Т.“ЕООД-с.К., противозаконно присвоил чужди движими вещи-четири броя влекачи,чужда собственост,които владеел на правно основание-договор за финансов лизинг №119854/23.02.2016г,сключен между „Уникредит Лизинг“ЕАД в качеството на лизингодател и представляваното от 2 подсъдимия дружество като линизингополучател и самият подсъдим като солидарен длъжник по същия договор,като обсебването е в големи размери.Преди да достигне до така формулираното обвинение и неговата правна квалификация ,подробно в обвинителния акт прокурорът е посочил възникналите между „Уникредит Лизинг“ЕАД в качеството на лизингодател и представляваното от подсъдимия дружество

„Д.Т.“ЕООД като линизингополучател,и самият подсъдими като солидарен длъжник договорни отношения,основаващи се на предоставени в лизинг движими вещи-подробно описаните в обвинението четири броя влекачи.Същевременно се сочи,че до дружеството и самият подсъдим е изпратено уведомително писмо относно изискуеми и неизпълнени задължения,поради което е поканен в 7-дневен срок от получаване на уведомителното писмо да бъдат платени по посочена банкова сметка и ако не бъдат заплатени посочените суми,ще бъде предприето тяхното принудително събиране и принудително връщане на лизинговите вещи. Това уведомително писмо е посочено ,че е връчено на 24.09.2019г.Следва фактология,съгласно която след тази дата,а именно на 13.01.2020г на лизингодателя била преведена сумата от 15 016.38,след което отново дружеството,представлявано от подсъдимия и самият подсъдим като солидарен длъжник продължили да не плащат задълженията си по договора за финансов лизинг като не било предадено и държането на лизинговите вещи,а вместо това продължило осъществяването на фактическа власт върху влекачите и след 27.02.2020г като подсъдимият „продължил за извършва курсове в страната и в чужбина“.След описание на посочената фактология е направен извода,че се касае до противозаконно присвояване на чужди вещи, които обвиняемият владеел,като изпълнителното деяние се е изразило в присвояване на същите,“чрез разпореждане в свой интерес,и обсебването е в големи размери.Това становище за разпореждане в свой интерес се поддържа и при описание на субективната страна на престъплението.

При така отразеното като основни елементи от обективната страна на описаното в обвинителния акт деяние,твърдяно осъществено от Й.

Я.,въззивният съд намери за основателни възраженията на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения/непълноти,противоречия и неясноти/,определено ограничаващи правото на защита на обвиненото в извършване на престъпление по чл.206 от НК лице.

Основният проблем горната инстанция съзира в допуснатото противоречие и 3 оттук неяснота от гледна точка на изпълнителното деяние на престъплението по чл.206 от НК,тъй като не става ясно дали изпълнителното деяние на обсебването се е изразило в разпореждане с движимите вещи,което предполага действие,т.е активно поведение на обвиняемото лице ,или пък в отказ да върне тези вещи,в който случай ще е налице бездействие.

Противоречие е допуснато,тъй като обстоятелствената част на обвинителния акт е насочена към изнасянето на факти,обективиращи отказ на обвиняемото лице да върне лизинговите вещи,тъй като прокурорът описва получаването на съответно уведомително писмо от същия за тяхното връщане.Същевременно достига до извод,макар и не направен изрично,което също следва да бъде поправено,че е изтекъл и срока на лизинговия договор/посочвайки датата 27.02.2020г/,но обвиняемият „е продължил да държи вещите в своя фактическа власт,без да има фактическо и правно основание за това“.И след като описва тези факти достига до абсолютно противоречивият им извод,че е присвоил вещите,чрез разпореждане в свой интерес,което е мотивирал с това,че последният извършвал курсове с тях в страната и в чужбина като тук също следва да бъде отворена скоба ,че липсва посочване на конкретни дати на осъществяване на тези курсове,а само декларативно изтъкване на „продължило да извършва курсове в страна и в чужбина“.

Налице е съществено процесуално нарушение,предвид абсолютната невъзможност на обвиняемия да разбере обвинението,което му е повдигнато:извършил е обсебване,защото се е разпоредил с вещите,предмет на обвинението или защото е бездействал,като е отказал да ги върне.Тук следва да се има предвид,че изпълнителното деяние на престъпното своене може да се реализира чрез валидно правно действие като продажба или акт на фактическо разпореждане на дееца с вещта и тези действия правилно са посочени от защитата-предаване на трето лице,унищожаване,вграждане,смесване,преработване и т.н ,позовавайки се практика на върховната инстанция,в който смисъл както съдебната практика ,така и правната доктрина са непротиворечиви.

Ето защо, прокурорът следва изрично да посочи в обвинителния акт фактите ,касаещи обективната страна на състава на престъплението-Й. Я. е извършил обсебване, защото противозаконно е присвоил чуждите вещи като се е разпоредил с тях в свой интерес като изрично посочи какво има предвид под 4 разпореждане в свой интерес и конкретните действия на обвиняемото лице сочещи на такова разпореждане.

Ако обаче счита ,че е извършил присвояване на чуждите вещи като е отказал да ги върне,следва отново да мотивира това си становище,а именно да посочи кога и за какво е бил поканен,до кога е следвало да изпълни и от от кои негови действия прокурорът прави извод за отказ от връщане на движимите вещи.В този смисъл е допусната и неяснота от гледна точка на приетото в обвинителния акт,че въпреки изтичането на срока /7 дневен/ от получаване на уведомителното писмо/получено на 24.09.2019г/, обвиняемият не е върнал процесните вещи,но на 13.01.2020г е предприел изпълнение по договора като е превел сумата от 15016.38 лева.Неясен остава и посочения в обвинението период на извършване на престъплението-в периода от 13.01.2020г до 27.02.2020г ,при положение ,че сам прокурорът е посочил,че на 13.01.2020г е предприето изпълнение по договора чрез превеждане на част от дължимата сума.Тук,районният съд,възприемайки липса на процесуално нарушение,е навлязъл в недопустимо разясняване на съображения за посочване именно на този период като инкриминиран,без такива факти да съществуват посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Въззивният съд освен това отбелязва,че прокурорът има задължение да аргументира и субективната страна на престъплението,тъй като следва да посочи в кой момент обвиняемият е променил отношението си към вещите,които престава да смята за чужди и започва да ги държи като свои.Отговаряйки на този въпрос,ще достигне и до яснота в обвинителната теза,както и дали тя е основателна.

Предвид всичко гореизложено,основателна се явява жалбата,че обвинителният акт не отговаря на стандартите и задължителните изисквания на императивната норма на чл. 246 НПК, която задължава прокурорът при повдигане на обвинението с обвинителен акт да посочи относимите факти,касаещи обективната и субективната страна на престъплението, за което е повдигнато обвинението. Като не е изложил взаимовръзката между обстоятелствата свързани със съществени елементи на престъплението и с начина на извършване, деянието и авторството, които да не си противоречат, прокурорът е нарушил правата на обвиняемия да разбере какво е конкретното 5 обвинение срещу него. Пропускът е съществен, тъй като засяга основни права на участниците в производството, а отделно от това не може да се отстрани в съдебната фаза с присъдата, тъй като още при повдигане на обвинението за обвиняемия не следва да има противоречия,неясноти и непълноти по него. В този аспект приема, че изтъкнатото в частната жалба оспорване на съображенията на районния съд е състоятелно, както и че обстоятелствата в обвинителния акт следва да обосновават повдигнатото обвинение за конкретното престъпление.

Ето защо,въззивният съд приема, че в този смисъл определението на районния съд, с което не е уважил искането на защитата за прекратяване на съдебното производство ,поради допуснато на досъдебната фаза съществено и отстранимо процесуално нарушение,касаещо нарушение на чл.246 НПК ,отказвайки да го върне на прокурора, е неправилно, поради което следа да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго,с което искането бъде уважено.

Водим от горното и на осн. чл.345, вр. чл.341, ал.2, вр. чл.249, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА протоколно определение от открито съдебно заседание от 15.10.2024год. на РС –Петрич,постановено по НОХД №530/2024г, в частта, относно приетото,че на досъдебното производство не е допуснато съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила,довело до ограничаване на правата на подсъдимия/чл.248,ал.1,т.3 НПК/ и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: