Решение № 572 от 19.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 572 гр. Бургас, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА - М. при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - М. Административно наказателно дело № 20262120201433 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по повод жалба на Ж. Х. М., ЕГН: **********, с адрес:

*******, срещу Електронен фиш серия К №8642902, издаден от ОДМВР-БУРГАС, с който за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 800 лева.

С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издадения ЕФ, като се моли за неговата отмяна. В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като се представлява от адв.К., която поддържа жалбата и доразвива изложените в същата доводи.

За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се явява представител.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 05.02.2024 г. в 10:45 часа в гр.Бургас, на ул.”Одрин” №130 до фирма “Бигс” ООД, лек автомобил – „ОПЕЛ КОРСА“, peг. № * **** **, се движел с наказуема скорост 78 км/ч., при въведено ограничение на скоростта за движение с пътен знак В-26 до 40 км/ч.

Нарушението е установено и заснето под клип/снимка № 89559 от автоматизирано техническо средство TFR1-M 644 с отчетен толеранс на измерената скорост от -3%. В срока по чл.189, ал.5 ЗДвП собственикът на автомобила не е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП.

АНО приел, че последният като водач на лек автомобил „ОПЕЛ КОРСА“, peг. № * **** ** е превишил разрешената максимална скорост, за населено място с 38 км/ч., с което виновно е нарушил чл.21, ал.2 ЗДвП, във връзка с което на същия бил издаден Електронен 1 фиш серия К №8642902, издаден от ОДМВР-БУРГАС, с който за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 800 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.189, ал.8 ЗДвП, тъй като процесният ЕФ е връчен на жалбоподателя на 29.03.2026г., а процесната жалба е депозирана на 09.04.2026г. Жалбата е подадена и от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в населено място е 50 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата – 05.02.2024 г. в 10:45 часа в гр.Бургас, ул.”Одрин” №130 до фирма “Бигс” ООД, лек автомобил „ОПЕЛ КОРСА“, peг. № * **** ** се движел с наказуема скорост 78 км/ч., при въведено ограничение на скоростта за движение с пътен знак В-26 до 40 км/ч.

Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство – радарна система тип TFR1-M 644. Системата е заснела и записала скорост на движение на автомобила 81 км/ч., като след приспадане на допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 78 км/ч.

По делото като писмени доказателства са представени ксерокопия на снимки, изготвени чрез системата за видеоконтрол, от които става ясно, че посочената скорост е била засечена на 05.02.2024 г., в 10:45 часа, както и че регистрационният номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост е * **** **. Доколкото посочената снимка е изготвена със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същата се явява веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП. Видно от представения като писмено доказателство по делото Протокол от проверка №7-4-23/15.06.2023г., системата за видеоконтрол е одобрена и проверена в процесния период. Фактът, че системата за контрол на скоростта е годна и преминала периодична проверка се явява и публичноизвестно обстоятелство, доколкото на страницата на БИМ се подържа „Регистър на одобрените типове средства за измерване“.

С оглед на изложеното се налага изводът, че автомобилът, управляван от жалбоподателя се е движел с посочената скорост от 78 км/ч. при въведено ограничение на скоростта за движение до 40 км/ч., при което следва да се приеме, че наказващият орган правилно е издирил и посочил законовата разпоредба, която е била нарушена виновно, а именно чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с 2 автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. В самия ЕФ изрично е посочено, че „е извършено нарушение за скорост“, като е посочена разрешената скорост за движение на автомобилите и установената такава.

Съгласно разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол тип „TFR1-M 644“, мобилна техническа система за контрол на безопасността на движението. Нещо повече, по делото е приобщен и протокол за използване на автоматизирано техническо средство, видно от който, а и от приложената схема на пътния участък, въведеното в същия ограничение е 40 км/ч.

В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол „TFR1-M 644”, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър. Ето защо, съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. С оглед на това се приема, че нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, поради което за същото законосъобразно е санкциониран с електронен фиш собственикa на МПС, с което е извършено нарушението.

Към датата на нарушението АТС е било преминало задължителната последваща техническа проверка съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Следователно то е притежавало техническите характеристики и параметри, съгласно одобреното средство за измерване, регистрирано в държавния регистър на одобрените средства за измерване и е било в състояние да изпълнява в пълен обем предназначението си.

Правилно е определен и субектът на административнонаказателната отговорност в лицето на собственика на МПС. Безспорно е, че автомобилът е собственост на жалбоподателя М., което се доказва от справката за собственост (л. 10). В нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, е предвиден 14-дневен срок от получаването на електронния фиш, в който собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната териториална структура на МВР, писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В противен случай той е лицето, което носи отговорност за извършеното нарушение. В конкретния случай собственикът не е подал такава декларация, поради което и правилно именно той е бил санкциониран с издадения електронен фиш.

3

В ЕФ нарушението е квалифицирано като такова, извършено при повторност, като е упоменато, че същата произтича от факта, че нарушението е извършено в едногодишен срок от наказване на нарушителя за същото по вид нарушение с ел. фиш серия К № 5534896, влязъл в сила на 23.03.2023г. /видно и от справката от АИС на л.11, гръб по делото/. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно §6, т.33 от ДРЗДвП, повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. С ел. фиш серия К №5534896, издаден от ОД на МВР – Бургас жалбоподателят е бил наказан за извършено нарушение по чл.21, ал.2 ЗДвП, а именно за това, че при управление на МПС е превишила разрешената скорост за движение. В едногодишен срок от наказването му с електронен фиш серия К №5534896, а именно на 05.02.2024г. отново било установено от контролните органи, че жалбоподателят управлява МПС с превишена скорост. И в двата случая жалбоподателят е нарушил установената от ЗДвП разрешена скорост за управление на МПС. Ето защо, АНО правилно е приел, че процесното нарушение се явява повторно извършено. Следва да се изтъкне изрично в тази връзка, че в обжалвания ЕФ е посочен електронният фиш, от който следва квалифицирането на процесното нарушение като повторно и датата на влизане в сила на същия. По този начин е предоставена възможност както за жалбоподателя, така и по отношение на съда да разбере, защо процесното деяние се квалифицира като повторно и да се направи възражение респ. да се извърши преценка в тази насока. В тази връзка се явява неоснователно и възражението за липса на доказателства за влизане в сила на ел. фиш серия К №5534896, доколкото по мнение на настоящия съдебен състав наличната по делото на л.11 справката от АИС, удостоверява това обстоятелство в достатъчна степен.

Съдът намира за неоснователно и наведеното в съдебно заседание възражение, че посочените в процесния протокол за използване на техническо средство координати не отговарят на посоченото място на извършване на нарушението в ЕФ. В тази връзка следва да се изтъкне, е жалбоподателят визира съседни административни адреси, които се намират на незначително разстояние един от друг. Следва да се прави също така разграничение между координатите на които е позиционирано средството за измерване на скоростта и местонахождението на автомобила, които обективно винаги се намира на определено разстояние от камерата. Нещо повече, предвид обстоятелството, че в целия визиран периметър е налице еднакво ограничение на скоростта – 40 км/ч и АНО е индивидуализирал в достатъчна степен мястото на извършване на нарушението, няма как да се приеме, че жалбоподателката не е разбрала в извършването на какво нарушение е обвинена.