Определение № 767 от 20.09.2024, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 388/2024
- Вид
- Определение № 767
- Подписан
- 20.09.2024
- В сила
- 20.09.2024
- Състав
- Веселина Топалова, Ива Димова, Симона Миланези
Цитирани разпоредби
- чл.248 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 767 гр. Габрово, 20.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Веселина Топалова
Членове:
Ива Димова
Симона Миланези като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500388 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 вр. с чл.248 ал. 3 ГПК.
Образувано е по жалба на „Изи Асет Мениджмънт“ АД против определение № 854/10.06.2024 г., постанновено по гр.д. № 604/2023 г. по описа на Районен съд Габрово, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за намаляване на размера на определеното адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.
В жалбата се излагат подробни аргументи относно неправилността на обжалваното определение. С оглед фактическата и правна сложност на спора, съдът можел да се отклони от минимално определения размер на адвокатското възнаграждение, тогава когато той се явява несъразмерен с реално положения труд. Цитира се практика на СЕС и ВКС в подкрепа на изложението. Прави се възражение относно начисляване на ДДС върху определеното възнаграждение.
Иска се да бъде отменено обжалваното определение и да бъде намален размера на присъденото възнаграждение.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата, с който същата се оспорва и се излагат аргументи относно нейната неоснователност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
Жалбата е подадена в срок от имащо право на жалба лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С обжалваното определение е отхвърлено искането на ответното дружество за изменение на решение № 181/11.04.2024 г. по гр.д. № 604/2023 г. по описа на РС Габрово в частта за разноските. С цитираното решение ответникът е осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗА в общ размер на 960 лв.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и 1 съдействие на материално затруднени лица. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. В случая този размер, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 400 лева за осъществено процесуално представителство, за всеки един от предявените два иска.
Предвид задължителния характер за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК, на решението на СЕС по дело C-438/22, размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат само като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Съдът счита, че определеното с решението възнаграждение не съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на цената на предявените искове.
Относно изложените в отговора съображения, че следва да се присъди възнаграждение по всеки иск, съдът намира, че същите не са относими към настоящия момент с оглед постановеното Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г. С цитираното решение СЕС е постановил, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.
Съдът е обвързан от цитираното решение на СЕС и изводите в него, поради което и с оглед изложеното не следва да приложи чл. 2, ал. 5 НМРАВ.
Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се определи съобразно фактическата и правна сложност на делото, както и цената на предявените искове. В конкретния случай следва да се посочи, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Приключило е в три заседания, но свързани с организацията по изготвяне на съдебната експертиза без участието на процесуалните представители на страните, като са предявени два кумулативно съединени искаустановителен и осъдителен, отнасящи се до едно облигационно правоотношение, възникнало между страните.
Съдът намира, че размер от 400 лева съответства на описаните критерии. Към този размер, ДДС в размер на 80 лева.
Съдът не споделя доводите на дружеството жалбоподател относно неначисляване на ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. В съдебната практика към момента са застъпени две становище по този въпрос, като има и отправено преюдициално запитване до СЕС, по което е образувано дело С-744/23. Настоящият състав на въззивния съд приема съдебната практика, съгласно, която ДДС се начислява при определяне на адвокатско възнаграждение при оказана безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Преобладаващата част от практиката на ВКС / определение № 82/18.02.2020 г. по ч. т. д. № 104/2020 г. на І т. о. на ВКС и цитираната в него практика на други състави на ВКС/ по приложението на § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 38, ал. 2 ЗА приема, че посочената разпоредба регламентира начина, по който се формира адвокатското възнаграждение, когато оказалото правната помощ 2 адвокатско дружество е регистрирано по ЗДДС, без да се прави разграничение дали адвокатското възнаграждение е определено по договора между адвоката и клиента или от съда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. ДДС е дължим поради наличието на договор за правна помощ, в качеството на облагаема възмездна сделка по предоставяне на услуга.
Като има предвид изложеното, съдът намира, че жалбата като основателна следва да бъде уважена, като присъденото адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено на 480 лв.
На основание изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 854/10.06.2024 г., постановено по гр.д. № 604/2023 г. по описа на РС Габрово, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ решение № 181/11.04.2024 г. по гр.д. № 604/2023 г. по описа на РС Габрово в частта за разноските както следва: Намалява адвокатското възнаграждение, което „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД ЕИК131576434 е осъдено да заплати на адвокат Д. М. САК на основание чл.38 ЗА от 960 лв. на 480 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3