Решение № 130 от 02.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Пловдив, 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело № 20235001000693 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение №286/14.VІІІ.2023год. постановено по т.д.

№425/2022год. С.т окръжен съд е осъдил ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД гр.С., ЕИК ********* да заплати на Г. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: с.К., община Т., ул.“Т.“ №**, обезщетение в размер на 200 000лв. за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в преживени психологически стрес, душевни болки, страдания и неудобство, вследствие смъртта на сина му И. Д., настъпила при ПТП на 28.ІV.2018год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.Х.2018год.- деня, следващ този, в който е изтекъл рекламационния срок по чл.429ал.3 КЗ във връзка с чл.430ал.1 КЗ, до окончателното изплащане на сумата.

Осъдил е ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД гр.С.,

ЕИК ********* да заплати на В. И. Д., ЕГН **********, с адрес: с.К., община Т., ул.“Т.“ №**, обезщетение в размер на 200 000лв. за причинените и неимуществени вреди, изразяващи се в преживени психологически стрес, 1 душевни болки, страдания и неудобство, вследствие смъртта на сина и И. Д., настъпила при ПТП на 28.ІV.2018год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.Х.2018год.- деня, следващ този, в който е изтекъл рекламационния срок по чл.429ал.3 КЗ във връзка с чл.430ал.1 КЗ, до окончателното изплащане на сумата.

Осъдил е ЗД „Б.И.“ АД гр.С., ЕИК ********* да заплати на адв. К.Т. и адв. И. Р. от АК- Б. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ на ищците в размер на 20 650лв.

Осъдил е ЗД „Б.И.“ АД гр.С., ЕИК ********* да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, ДТ в размер на 16 000лв. и сумата 400лв., представляваща възнаграждения за изготвяне на КСМАТЕ, изплатени от бюджета на съдебната власт.

ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№11082/14.ІХ.2023год. е постъпила от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД гр.С., ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К., чрез пълномощника му адв. М.Г., против решение №286/14.VІІІ.2023год. по т.д.

№425/2022год. на С. окръжен съд в частта му, с която са уважени предявените искове по чл.432ал.1 КЗ на ищците В. Д. и Г. Д. за сумата над по 120 000лв. за всеки един от тях, като обезщетение за причинените им неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху разликата и присъдените разноски. В посочените части жалбоподателят счита, че решението на ОС С.З. е неправилно, поради неправилно прилагане на материалния закон- чл.52 ЗЗД, поради което са определени завишени размери за причинените на ищците неимуществени вреди. Жалбоподателят моли да се отмени решението на ОС С.З. в обжалваните му части, като незаконосъобразно и необосновано и му се присъдят направените разноски пред двете съдебни инстанции.

ВЪЗЗИВАЕМИТЕ Г. Д. Д., ЕГН ********** и В. И. Д., ЕГН **********, чрез пълномощниците им адв. И. Р. и адв. К.Т., и двамата от АКБ., оспорват изцяло въззивната жалба на застрахователното дружество, като неоснователна и молят ПАС да потвърди решението на първоинстанционния съд, като законосъобразно и правилно в обжалваните части, като присъдят адвокатско възнаграждение по реда на чл.38ал.2 ЗА на пълномощниците им за оказаната им безплатна правна помощ и процесуално представителство 2 пред въззивния съд.

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок по чл.259ал.1 КЗ, от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд.

Пловдивският апелативен съд като взе предвид направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбата доводи, с оглед разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваният съдебен акт, прие за установено следното:

Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е. постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на предмета на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и надлежно подписано. То е и допустимо решение, постановено при липса на съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила.

По правилността на решението на първоинстанционния съд въззивната съдебна инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца, съгласно т.1 от ТР№1/2013год. на ОСГТК на ВКС.

Предмет на делото са предявени от ищците Г. Д. Д., ЕГН ********** и В. И. Д., ЕГН **********, и двамата с адрес: с.К., община Т., ул.“Т.“ №**, субективно съединени искове с правно основание чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД срещу ответника ЗД „Б.И.“ АД гр.С., ЕИК *********, с искане да им заплати обезщетение от по 200 000лв. на всеки един от тях за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в преживения психологически стрес, душевни болки и страдания, и неудобства, вследствие смъртта на единствения им син И. Г.ов Д., настъпила при ПТП на 28.ІV.2018год., причинено от водачът на лек автомобил „Б.****“ с рег.

№******** Г.П.М., ведно със законната лихва върху сумите, считано от деня, следващ този, в който е изтекъл рекламационния срок по чл.429ал.3 КЗ във връзка с чл.430ал.1 КЗ - 12.Х.2018год. до окончателното изплащане на 3 сумите.

С оглед изложеното във въззивната жалба на ЗД „Б.И.“ АД гр.С., че обжалва решението не изцяло, а само в частта, с която са уважени исковете за изплащане на обезщетения на ищците Г. Д. и В. Д. за причинените им неимуществени вреди за разликата над по 120 000лв. за всеки до уважения размер от по 200 000лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва върху разликите от по 80 000лв. за всеки и присъдените разноски по делото, то решението на първоинстанционниаят съд е влязло в сила в частта, с която на ищците Г. Д. и В. Д. са присъдени обезщетения за причинените им неимуществени вреди вследствие смъртта на сина им И. Г.ов Д., настъпила при ПТП на 28.ІV.2018год., в размер на по 120 000лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от 12.Х.2018год. до окончателното изплащане на сумите, поради което в тази част спорът не е предмет на разглеждане от въззивната инстанция. Също така, на основание чл.298ал.1 ГПК, между страните е формирана сила на присъдено нещо относно механизма на ПТП, виновното протИ.правно деяние на водача на МПСГ.П.М., ЕГН **********, причинената смърт на пътуващия в МПС-то И. Г.ов Д. и причинната връзка между последните, деянието на водача и претърпените от ищците неимуществени вреди, наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „Б.**“, модел „320 Д“ с рег.№********, управляван от Г.П.М. при ответното застрахователно дружество по застрахователна полица №****************, валидна от 11.VІІІ.2017год. до 10.VІІІ.2018год., т.е. към момента на настъпване на ПТП на 28.ІV.2018год..

С.т окръжен съд правилно е приложил разпоредбата на чл.300 ГПК, като е приел, че с влязлата в законна сила присъда№1/11.І.2022год. по НОХД№2748/2021год. на ОС- С.З., която е задължителна за гражданския съд, безспорно е установено извършеното деяние, неговата протИ.правност и вината на дееца- с присъдата подсъдимият Г.П.М., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 28.ІV.2018год. в гр.К., област С.З., при управление на лек автомобил марка „Б.**“, модел „320 Д“, с рег.№*********, е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.21ал.1 ЗДвП, съгласно която „при избиране скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава следните стойности в км/ч: за пътно превозно средство от категория „В“, в населено място- 50км/ч“, като е управлявал автомобила със скорост от 4

95км/ч, и е причинил по непредпазлИ.ст смъртта на И. Г.ов Д. на 23годинипрестъпление по чл.343ал.1б.“В“, НК във връзка с чл.342ал.1 НК във връзка с чл.54 НК във връзка с чл.58а ал.1 НК, и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и осем месеца, чието изтърпяване на основание чл.66ал.1 НК е отложено за срок от четири години. На основание чл.343г НК във връзка с чл.343ал.1б.“В“ НК и чл.37ал.1 НК подсъдимият Г.П.М. е лишен от право да управлява МПС за срок от три години.

Следователно сила на присъдено нещо е налице за следните факти, касаещи основанието на иска по чл.432ал.1 КЗ, а именно: настъпването на процесното застрахователно събитие на 28.ІV.2018год., около 13.40часа, в гр.К., ул.“П.н.“ №**, област С.З., виновното му причиняване от водача Г.П.М., ЕГН **********, който при управление на лек автомобил „Б.****“ с рег.№*********, собственост на баща му П.М., виновно е нарушил правилата за движение, като е управлявал МПС със скорост от 95км/ч, при максимално допустима скорост от 50км/ч, поради което е загубил контрол над управляваното от него превозно средство, вследствие на което се е блъснал в задната централна част на паркирания на улицата товарен автомобил „С.Д.“, след което автомобилът се е завъртял надясно и се е ударил и в паркирания товарен автомобил „Ф.Д.“, като ударът настъпил между предна централна част на лекия автомобил „Б.**“ и задна дясна част на товарния автомобил „Ф.Д.“. След този удар синът на ищците И. Г.ов Д. , ЕГН **********, който е пътувал на предна дясна седалка в лек автомобил „Б.****“ с рег.№********, б и л изваден от автомобила и откаран във ФСМП-К., където въпреки оказаната му медицинска помощ, починал в 22:00 часа на същата дата.

Не е спорно, че смъртта на И. Г.ов Д. в пряка причинноследствена връзка с виновното и протИ.правно поведение на водача на застрахования автомобил Г.П.М., което е установено с влязлата в сила присъда№1/11.І.2022год. по НОХД№2748/2021год. на ОС- С.З., която съгласно чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд.

Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд не е уважил възражението на ответното застрахователно дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия И. Г.ов Д., който е пътувал на предна дясна седалка в лекия автомобил „Б.****“ с рег.

№********. От заключението на комплексната съдебномедицинска и 5 автотехническа експертиза се установява, че в материалите, приложени по делото има обективни данни, че към момента на възникване на ПТП, пострадалият И. Г.ов Д. е пътувал без поставен предпазен колан , а автомобил „Б.** 320 Д“ с peг. №******** е снабден фабрично с предпазен колан за мястото, на което е бил И. Д. - пътник на предна дясна седалка. Гръдната му травма е съпроводена от счупване на всички ребра вдясно и то по задната повърхност на гръдния кош. Контузията и разкъсванията на десния бял дроб са по-масивни отколкото на левия. Кръвонасядане има на мастната капсула на десния бъбрек, който е и разкъсан. Преимуществено десностранното разположение на уврежданията, довели до смъртния изход, кореспондира с десностранните деформации на купето и то в посока навътре в зоната на предната дясна седалка. Оттук следва извод, че уврежданията са причинени от удар с голяма кинетична енергия в областта на предна дясна седалка с деформация в посока към тялото на И . Д.. Предпазният колан фиксира пътника в областта на таза към седалката във всички посоки. Фиксира гръдния кош в предно-задно направление, но не и в странично. Според вещите лица, при удар с голяма кинетична енергия в посока отдясно-наляво, преценено спрямо автомобила, в който И. Д. е пътувал, предпазният колан не е в състояние да осъществи предпазна функция. Деформациите на автомобила вдясно са значителни и са в посока към пътника на предна дясна седалка. По тази причина тялото на И. Д. е възприело най-голямата част от енергията на ударите, които автомобила е понесъл при това ПТП.